Призванието е злато

Какво специално има в златото? Специално ли е то изобщо? Цените на този метал скачат в несигурни времена. Хората го търсят като актив убежище. Тези действия често водят до подигравки на някои експерти. Те твърдят, че едва ли не заявяват, че златото е реликва и че, за да не се излагаме по този въпрос, мълчанието е злато, а модерната финансова система с фиатни валути като еврото и долара е цъфтящото бъдеще. И тук трябва да се запитаме: Мълчанието по този въпрос ли е оприличавано с ценния метал, или призванието на златото за много хора не е особено ясно. Да видим кое има логическо основание:

Богатствоубежище

Ясна е препратката към книгата на Георги Господинов „Времеубежище“. Много специалисти са склонни да окачествят златото като извор на сантимент, спрямо традиционни представи за съхранение на спестявания. Така и в самата книга се разглежда носталгичното търсене на възможност да се преживее отново някакво минало състояние, което е оценявано като благоприятно, уютно и стоплящо…

Естествено, следва да се запитаме – адекватна ли е тази препратка? Може ли търсенето на златото като убежище да се обясни само като ирационален сантимент? По-скоро – не. Питате се защо? Тъй като икономическите процеси са сложни вериги от логически изведени концепции за стойност, превърнати в действия, подобна техническа интерпретация не е уместна.

Златна касичка, призванието е злато — ***Снимка: Pixabay***

Не става въпрос изобщо за сантимент, както смятат споменатите специалисти, към златото. Нито пък за подобно чувство към някакви блестящи метални фрагменти, възприемани едва ли не като тотем. Интерпретиращите въпроса по този начин всъщност демонстрират, че не анализират темата икономически.

За да се случи такъв анализ са важни човешките оценки и съответните желани типове размяна. В техния контекст златото придобива съвсем нов смисъл, чисто ново призвание:

с драматична роля за адекватното икономическо изчисление.
предопределящо по-дългосрочната икономическа перспектива.
посветено да устойчивата икономика.

И в контекста на дълговите кризи на съвремието, това призвание наистина е злато.

Превъзходните пари

Малко хора се замислят какво означават парите. Темата е сложна и изисква томове за обяснение. Затова тук само ще щрихираме:

те са плод на революционното икономическо откритие, че реалните спестявания са фундамент в икономическото планиране;
основната причина за това е, че съотношенията и инвазивността, с които разменяме, се предопределят от нашите оценки на алтернативите;

И все пак, тези оценки не подлежат на измерване. Не можем (например) предварително да измерим, че ако си взема определен нов лаптоп, аз ще повиша нивото на своето удовлетворение с (да речем) 300 единици. По този начин е трудно да свържем резултата с някакви изчисления за моите бъдещи покупки;

Също така е толкова абсурдно да опитваме да направим връзка между множество подобни „измерени“ удовлетворения и такива, породени от други блага. Например, бири: Освен че е абсурдно да измерваме количествено човешки оценки и да търсим математическия сбор, немислимо е да събираме математически количества от различни блага. Например, колко прави сборът „3 бири + 2 лаптопа“? За да получим икономическо число, този сбор след това трябва някак да го свържем, чрез умножение, с някакъв сбор от цените на различните блага – в случая бирите и лаптопа.

Няма как да правим такъв тип изчисления в икономиката да съществуват. Най-малкото, за да опитаме, трябва да открием категоричен деноминатор. Тоест, нещо общо между благата и оценките, което да ги обобщава и на което да разделим сборовете, за да получим някаква Обща икономическа стойност. Така че, какво е общото измеримо състояние, което обединява човешката оценка на бирата и тази на лаптопа? А кои са благата, които могат да се сведат до едно от двете стоки чрез някаква категорична и технически ясна процедура на производство? И можем ли въобще да приемем логиката, че, ако нямаме 1 лаптоп, можем напълно да компенсираме липсата му с 200-300 бири? Наистина, това звучи абсурдно, нали?

За да не изпадаме в такива ситуации, икономистите отдавна извадиха аксиомата, че вместо пряко събиране на благата, трябва да изразим цените им в парични единици. Как? Избирайки друго благо, с което да деноминираме спестените си богатства – тоест, възможностите за бъдещи покупки.

Защо ни трябва друго благо за тази цел?

За да изчисляваме реалистично тези възможности, трябва да бъдем осъзнати, че ще бъде безсмислено, ако просто отпечатаме валута, тоест документ, че имаме право да получим съответното благо. Това, което е необходимо, е да осъзнаем, че за производството на лаптопа са били вложени реални ресурси, които не са били използвани в производството на други стоки. Този аспект отразява реалната цена на лаптопа.

Търговска сделка — ***Снимка: Pixabay***

Поради невъзможността да измерим оценката нито на стоката, нито на пропуснатата възможност (както в нашия елементарен пример с 200-300 бири), ние трябва да изразим окончателната цена чрез количество на друго реално благо. Този вид благо е такова, което извлича реални ресурси, съхранява стойността им и впоследствие служи за бъдеща оценка на възможностите.

Това ни позволява да оперираме с адекватни цени, които изразяват оценките и в сегашните и в бъдещите размени. Това е призванието на златото. С това този тип пари превъзхождат фиатните валути. И в крайна сметка, средствата за размяна отделят човечеството от примитивното отчитане само на текущи размени, давайки му концептуална възможност да надгражда в бъдещето, чрез икономическата операция, наречена „спестяване“. По този начин златото остава изключително ефективно убежище за създаваното на богатство от хората.

Призванието, което поддържа и развива системата

Призванието на парите може да се опише като търсене на устойчиво средство за деноминиране на спестявания. Въпреки че го наричаме по този начин, средството може да не е буквално златото, разбира се. Цялата логика в описваното призвание на парите извира от свободната оценка на хората за деноминиращо средство. Само тази оценка може да бъде преведена като начална, фундаментална цена на средствата за размяна, която да направи рационални изчислителните вериги в последващите ценообразувания.

Хората могат да изберат злато, петрол, технология, дори тип реколта от нещо. Важното е свободните индивиди да посочат благо и пропорции на деноминиране на спестявания в него. А може и да изберат някакъв клъстър от стоки. Необходимо е просто да съществуват реални цени по цялата изчислителна верига.

Ротбард за създадената връзка

„Цялата наличност на парите трябва да се изменя през различните периоди, да нараства след ново производство и да намалява след употреба – било като непаричен фактор за индустриално производство, било поради износване на монетите. Съществуващо важно качество на парите е стабилността и издръжливостта, следователно очакваната тенденция е нарастване на паричното предлагане на дългосрочна основа и намаляване на тяхната покупателна сила в съответствие. Освен като средство за размяна, парите следва да имат непарична употреба.“

На пазара е важно да се отразяват всички алтернативи за приложение на оскъдните ресурси. Само така е възможно да управляваме цените и да изчисляваме икономически рационално. И парите трябва да ни осигуряват тази възможност – иначе те няма да имат смисъл. Златото съвсем не е за подценяване в контекста на адекватните икономическо изчисление и икономическо развитие. То продължава да може да играе важна роля за поддържане и развитие на икономическата система.

Ротбард за златото в икономиката

„Очевидно е, че парите не са само полезно благо, а са едно от най-полезните блага в икономиката. Те се използват като средство за размяна на практика при всяка сделка в модерната икономика. Виждаме, че за всеки човек е особено важно как разпределя паричната си наличност между разнообразните желани предназначения. Следователно е очевидно, че и парите следва да се подчиняват на закона за пределната полезност, точно както всяко друго благо. Парите са благо, делимо на хомогенни части. И всъщност една от причините дадено благо да бъде избрано за пари е неговата делимост на относително малко хомогенни части. Една от тези части се разпределя към най-ценните употреби на конкретния човек. Следващата част ще бъде разпределена към следващата по ценност употреба и така нататък… Всяка част от парите, която ще бъде използвана, ще се претегля спрямо различните ценни употреби. И частта, която към момента служи на най-малко ценна употреба, ще бъде похарчена за нещо по-ценно“.

Според Ротбард, пределната полезност на сума от средства за размяна се определя от най-ценната й допълнителна употреба и че алтернативната й цена се определя от най-ценната употреба, която ще се „пожертва“ в избора. От това следва, че цената на парите, за да е адекватно съотнесена към пределната им полезност, трябва да се дефинира в контекст на реални алтернативни приложения. Тоест за дадено количество злато, валута или каквото благо изберете, трябва да се отчете сравнението между приложението им за получаване на настоящи стоки, за получаване на бъдещи такива и за използване на средството непарично (ако има такава употреба. С други думи – за да има икономически смисъл да задържаме сума пари, трябва да има ясна гама от полезни продукти. Също така трябва да сравним тези бъдещи стоки с настоящите, а и с алтернативното директно приложение на използваните от нас средства за размяна. Само така ще боравим с реалистични цени, изначално представляващи разменни съотношения.

По този начин Ротбард подчертава и ни припомня, че за да боравим с парични изчисления, трябва да боравим с истински парични цени – а за да боравим с тях, трябва да изразяваме свободно оценките си за различните приложения на дадено количество пари. Това изисква те да са реално благо, участник в свободните размени на пазара.

Златото представлява такова благо

То трябва да се добива, следователно неминуемо включва в изчисленията и разходите за възможността да боравим с пари. Затова количествата му са в състояние да изразяват човешките оценки за настоящите и за бъдещите размени на пазара. За икономическите реалности, формулирано по общо.

Със злато може устойчиво да се изчислява и планира в икономическа перспектива. Което означава да боравим с адекватни цени навсякъде по веригата на добавена стойност – от суровината, през капитала и обработката, до пласирането на крайното благо на пазара. Именно тази икономическа перспективност е двигателят на прогреса, на модерната икономика.