Нека пък сега го обсъдим – макар и съвсем накратко… Феновете на Еврозоната почти винаги говорят за конкретни, отделни събития. Забелязали ли сте? Например – споменават ковид пандемията и заявяват, че в криза от такъв мащаб е важно България да е в „сериозен и мощен клуб“. Или пък изтъкват, че войната на Русия с Украйна и съпътстващите я проблеми с доставките на газ, удрят жестоко европейските икономики и затова „е важно да сме единни“.
Дори и да приемем тези доводи за най-важни в темата за Еврозоната, няма как да избягаме от един ясен факт: пандемията и източната война са СЪБИТИЯ, докато пребиваването в Еврозоната събужда ПРОЦЕСИ.
Какво да разбираме под тези процеси?
Очевидно е – когато става дума за процеси, е много важно да анализираме логиката им. Все пак разчитаме, че те ще се разгърнат в наша полза, нали така? А това представлява натрупване на причини и следствия. Е, особено смущаващо е, че повечето експерти, подкрепящи навлизане на еврото като основна валута в България, не обелват и дума за фундаменталните процеси в Еврозоната. Защо е така? Защо мълчат? От неразбиране? Или от опит за прикриване? Не е ясно. Засега.
Но икономическата наука се е развила достатъчно, за да ни даде поне някои отправни точки. Ето една, според която е твърде вероятно Еврозоната доста да ни тревожи:
Грешките в разбирането на полезността и икономическата стойност
„Много грешки в дискусиите за полезността и икономическата стойност произтичат от схващането, че те са някакви видове количества, които са принципно измерими. Но когато говорим за максимизиране на потребителската полезност, например, ние не реферираме нито към строго определена наличност, нито към максимизирано количество от нещо. Реферираме към най-висока оценка по индивидуалната скала на конкретен човек.“
Ротбард изтъква, че трябва да помним, че в икономиката винаги става дума за човешки оценки. И че човешките оценки са изворът на всички икономически числа – цени, приходи, разходи, инвестиции, печалби и загуби… Но пък оценките не могат да се измерват. Нямат количествен профил. Няма константна единица за човешка оценка. Затова те не влизат пряко в никакви количествени операции.
Аргументът на Ротбард за икономическата стойност
Така Ротбард разгръща аргумента си, че икономическата стойност не е функция на количественото увеличаване на благата. По тази причина нямаме възможност да правим икономически анализ с презумпцията, че изчисляваме някакво натрупване на минимални ефекти. Хората винаги боравят с дискретни, обособени блага и никога с техни безкрайно малки или безкрайно големи елементи. Следователно икономическото изчисление трябва да се случва съобразно ситуации, релевантни за човешките действия. Това изключва някакви хипотетични мини или мега елементи.
Най-общ и елементарен пример е, когато плащаме 5 лева за бутилка бира – решението ни е свързано с цялата стока под формата на бутилиран продукт. Затова сумата става част от изчисление – за приходи, продажби, рентабилност за това благо, оценено в тази ситуация. Няма как да измерим и дадем икономическо число на удовлетворението от, да речем, една глътка от напитката. Също така е абсурд да измерим удовлетворението на потребителя от факта, че изобщо на Земята има бира и да преобразуваме полученото до число, касаещо точно закупеното и употребеното от него в конкретната ситуация количество. Такива изчислителни операции са невъзможни в човешкия свят.
Затова икономическите изчисления трябва да се правят само с обособени, ясни и оценени от човека полезности – конкретни блага, съчетания от тях, ситуации.
Какво представлява Еврозоната в този контекст?
Еврозоната обаче е ситуация на мащабно сумиране. ЕЦБ прави колосални статистически операции, сумирайки „представителни блага и процеси“, опитвайки се да изведе някакви общи тенденции. След това печата суми евро, за да подсили тези общи тенденции. Затова в Еврозоната постоянно се имитират сумирания и механични сливания на човешки оценки, блага и процеси, с идеята, че дадените за държавните облигации еврови суми НЯКАК ще възбудят ефективни икономически процеси.
Е, ясно виждаме, че това събуждане не се случва, поглеждайки дълговите нива на държави като Италия. Абсурд е да сумираме, например количества бира с количества автомобили, а тях с количества мебели, после да умножим сбора по някаква обща цена и да разделим стойността на… нещото на определена обща сума евра, за да получим отделната стойност по паричната политика на ЕЦБ. НО потъвайки в конкретни страни и обстоятелства, много експерти са склонни да отдадат всичко случващо се в Еврозоната на специфични черти на текущи събития във валутния съюз, които ще отминат.
Това е манипулативен подход, защото характеристиките на икономическото изчисление касаят фундаментите на системата. А съответно объркването на изчисленията в Еврозоната касаят параметрите на процесите. Събитията са КРАЙНИТЕ СЛЕДСТВИЯ. Затова честният и сериозен анализ следва да тръгне от заключението или пък от евентуалното оборване, че Еврозоната е извор на изчислителни грешки. Ако е така, политиците най-малкото трябва да ни питат дали искаме да рискуваме и да ни представят достатъчно сериозна ценност, заради която да си струва да поемем тази крачка. Ако не е така, политиците трябва да обяснят защо, да разяснят някаква специфична природа на Еврозоната, което заобикаля описаните проблеми.
Към момента нищо от това не е направено, но пък се обсъждат вече дати за влизане на България в икономическия съюз. Ние, какво… Ще отменяме демокрацията ли? А в името на какво?
Статията не е финансов съвет.
One thought on “Феновете на Еврозоната не искат да обсъждаме това…”