Макроикономика и война – интервю с Юлиан Войнов

Юлиан Войнов е хоноруван преподавател в Стопаската Академия в Свищов, завършил макроикономика в университета на Манчестър, Обединеното Кралство и му предстои защита на докторска дисертация на тема “Лагово моделиране на публичните финанси чрез стрес тест”. Пише за собствен сайт като икономически анализатор, блогът му е https://www.jvoynov.com/.

– Можете ли да разкажете какво означава лагово моделиране за читателите?

– Лаговото моделиране се използва в иконометрични модели, където за оценяване на зависимата променлива в модела се използва регресия със стойностите на променливата от предходните периоди. Ако искаме да оценим, например, в каква степен брутният вътрешен продукт за годината зависи от миналогодишната му стойност, регресионният анализ включва зависимата променлива от едната страна на уравнението, а от другата страна на уравнението е стойността на променливата от предходния период или един лаг (англ. lag – закъснение, изоставане, бел. авт.) назад. В едно регресионно уравнение може да има много променливи със съответните лагове. Така се проследява какви променливи със своето изменение влияят на изследваната променлива.

– Става дума за изледване на публичните, бюджетните финанси, ако правилно разбираме?

– Да, дисертацията ми е свързана основно с циклично изгладения бюджетен дефицит. От номиналния бюджетен дефицит на държавата се изваждат цикличните компоненти. Цикличните компоненти от т.нар. output gap или производствен разрив, което от своя страна се изчислява чрез използване на производствената функция. Изследването се занимава с това как изменението на производствения разрив влияе върху циклично изгладения бюджетен баланс. Борави се със сериозен и сложен математически апарат.

– Това ни позволява да прогнозираме колко точно ще бъде балансът на бюджета и дали ще се разминава с прогнозираното от държавата, когато го е приемала.

– Изследваме до каква степен се разминават реално отчетените данни за бюджетен дефицит с прогнозираното от държавата. Сравнява се моделът, по който държавата прогнозира бюдежтия дефицит. Откриват се грешките и се прави анализ на какво се дължат разминаванията. Проверява се дали когато държавата прогнозира бюджетния дефицит или излишък, информацията, на която се базират прогнозите, е пълна и дали при прогнозирането на бюджетния баланс влияе изкривяване, включително и на базата на пожелателно мислене от страна на съставящите бюджета. Моята дисертация показва, че такива влияния им и че променливите се изменят не по начина, по който предполага икономическият цикъл и в края на годината се получават бюджетни излишъци, които биват разпределяни от правителството в последния месец от годината, невинаги по прозрачен начин. Разходите е възможно да се насочват към фирми, приближени до властта. Изводите от дисертацията сочат в тази посока.

– Правителствата имат склонност да харчат „излишни“, или неизлишни пари.

Спомняме си случай, когато правителството на Тройната Коалиция използва един бюджетен излишък за закупуване на фрегати.

– Всяка година има такива случаи и в моята дисертация се фокусира върху свръхприходите вследствие на неправилни прогнози. Това е сред проблемите на формиране на българския държавен бюджет.

– Можете ли да ни помогнете да се ориентираме в несигурната икономическа среда, в която се намираме, до кога ще е несигурна и какви инвестиции да търсим в несигурна среда с перспектива за бъдеща по-сигурна или по-несигурна такава? Възможна ли е изобщо сигурна икономическа среда? Към какви инвестиции е добре да се ориентираме, кои инвестиции са future-proof?

– Икономическата среда е несигурна по подразбиране. Пазарен риск винаги има, възможно е да е по-голям или по-малък в различни региони. България е от регионите, в които макроикономическата среда се характеризира с по-висока степен на несигурност. Това рефлектира върху лихвите по кредитите, които могат да получават физическите лица, бизнесите и инвеститорите.

Всички трябва да са наясно, че средата е несигурна и рискова. В момента се намираме в особено турбулентна ситуация. Много фактори увеличават пазарния риск в целия свят. На първо място това е войната в Украйна, която поставя под съмнение енергийни доставки и води до високи цени на енергийни носители. Високите цени на енергията създават инфлационен натиск върху целия свят, особено в развитите западни икономики. Излизаме от здравна криза по време, на която инвестициите бяха намалени. На това се дължат и затрудненията в снабдителните вериги. Производството беше намалено, имаше изоставане, което беше необходимо да се навакса, а транспортните разходи растяха. Тези компоненти доведоха до сериозно увеличаване на инфлацията в света.

Централните банки решиха, че е необходимо да вземат мерки и започнаха да повишават лихвите, какъвто пример е и Федералният Резерв на САЩ. Увеличаването на лихвите води до забавяне на икономическия растеж по света и очаквания за рецесия. Ако преди здравната криза бяхме във възходящ икономически тренд, въпреки че и преди Ковид се говореше за излизане от този тренд и изпадане в кризисна ситуация, де факто кризисната ситуация дойде именно с пандемията. Всички икономики по света се забавиха, инвестициите и потреблението намаляха. През 2021 година започна бързо възстановяване, което не беше прогнозирано от икономистите. Неочаквано бързото възстановяване доведе до проблеми с веригите за доставки. Сега отново се намираме в момент, в който икономическият цикъл, от растящ, се обръща, и се очаква забавяне на световните икономики.

В сегашната икономическа обстановка гражданите и бизнесите трябва да избягват излишни разходи и навлизане в дългове.

В предстоящата рецесионна вълна се очаква намалено потребление. При намалено потребление се намаляват възможностите за търговски операции, от което следва намаляване на инвестициите. В резултат на това се увеличава безработицата. Увеличаването на безработицата действа шоково върху потреблението. В такава среда влизането в задължения и предприемането на дългосрочни инвестиции, които обременяват финансово, без яснота как ще се развие икономическата ситуация, и дали няма да пострадаме от нея, не е препоръчително. Разходите, които могат да бъдат отложени, следва да се отложат.

Намираме се в странна ситуация, в която изпадаме за пръв път поне от век, когато увеличаването на лихвите за момента все още не е свързано с увеличаване на безработицата. В момента, въпреки увеличението на лихвите и забавянето на икономиката и потребителското търсене, безработицата е рекордно ниска в развитите икономики. Безработицата е по-ниска, отколкото преди финансовата криза от 2008 година. Сегашната ситуация е по-благоприятна за гражданите и бизнесите, отколкото след финансовата криза. Въпреки това е препоръчително да се избягват разходи, които не са неотложни.

– Препоръчвате избягване на влизане в дългове и предприемане на големи, дългосрочни и рискови инвестиции. За сметка на това е добре да задържаме повече ликвидни активи, или най-просто, пари. Или може би и други активи, като ценни метали. Известно е, че безработицата в момента в развитите западни икономики е ниска, но съществува и намалено участие на гражданите в работната сила (labor force participation), което може би не бива отчитано в безработицата, като тези хора разчитат на други източници на доходи, включително държавни помощи.

– По време на ковид кризата стотици хиляди души напуснаха пазара на труда, като просто се пенсионираха. Сред тях са хора от поколението на baby boomers, които предпочетоха да излезнат в пенсия и от опасения за здравето си. След края на здравната криза те просто не се върнаха на пазара на труда. В САЩ хората, които са напуснали пазара на труда така са 200-300 хиляди души. По време на ковид кризата бяха отпуснати големи финансови помощи от държавите за хората и бизнеса. В САЩ размерът на помощите беше 12-13% от БВП на САЩ или над 3 трилиона долара. Само по времето на Тръмп първата програма беше в размер на 1.6 трилиона долара помощи за населението. Следващият пакет, одобрен по времето на Байдън, беше в размер на 1.9 трилиона долара.

За пръв път такъв огромен ресурс се дава директно на хората.

Преди това, при финансовата криза от 2008 година централните банки предоставяха ликвидност на търговските банки, за да повишат кредитирането и да задвижат потребителското търсене и инвестициите. Сега тези огромни суми се вляха директно в банковите сметки на физическите лица. Тези средства в ЕС са от порядъка на 4-5% от БВП. Финансирането създаде спасителна възглавница за физическите лица и немалка част от тях се въздържат от връщане на пазара на труда. Има изследвания, според които значителна част от тези средства се насочват в инвестиционния пазар към ценни книжа и метали. Изливането на тези средства на пазара повлия на увеличаването на инфлацията на целия свят. От една страна пенсионирането на възрастните, от друга страна наливането на средствата в личните сметки на физически лица създаде намалено участие на пазара на труда на хора, които имат налични тези средства или други доходи и спестявания.

– Някои хора се шегуват, че икономистите не са успели да предвидят, че изливането на пари в икономиката няма да доведе до инфлация. Вие споменавате, че САЩ раздава на гражданите и бизнесите 3.5 трилиона долара или 12% от БВП на САЩ. Но ние се намираме в един свързан световен пазар, икономиката на САЩ не е изолирана и американците могат да харчат пари по целия свят. При световна икономика с обем от 100 трилиона долара, това, което е 12% от икономиката на САЩ, е 3.5% от световната икономика и естествено, че отпускането на средства за гражданите и бизнесите в САЩ ще има ефект по целия свят. Другите държави също прилагат подобни мерки.

Продължителното поддържане на ниска основна лихва и скорошното увеличаване на основните лихвени проценти от централните банки на развитите икономики с цел борба с инфлацията, има ли ефект?

– Причините за увеличаването на инфлацията са комплексни. Основен компонент са цените на енергията. В САЩ 30-40% от увеличението на инфлацията се дължи на много по-високите цени на енергийните носители. В Европа този дял надхвърля и 50%. Виждате каква е силата на цените на енергията върху инфлацията. Финансовите помощи са на второ място. Те формират около 10% от увеличението на инфлацията в САЩ и ЕС. От цялата структура на инфлацията, изливаните пари от централните банки едва могат да бъдат отчетени. Има изследване, според което те формират 0.01% от инфлацията.

В настоящата ситуация средствата, вливани от централните в търговските банки за осигуряване на ликвидност, не са в основата на инфлацията. В сравнение с преди здравната криза, централните банки не са спирали от 2008 да отпускат средства за осигуряване на ликвидност на търговските банки. През 2008 година балансът на Федералния Резерв е под трилион долара. В рамките на 2 месеца, от септември до ноември 2008 година се увеличава двукратно, до 2 трилиона. За следващите 3-4 години се удвоява отново, достигайки то 4 трилиона, като до 2020 година достига до 8 трилиона. За този период не се наблюдава голяма инфлация, като е имало и дефлационни години. Важно е да се разбере, че основният компонент в увеличената инфлация сега са цените на енергийните носители и на второ място огромните помощи за бизнеса и населението.

Как увеличаването на основните лихвени проценти влияе върху инфлацията, това се изследва чрез регресионни аналици и за САЩ е забелязано, че инфлацията първоначално се увеличава с увеличаване на основния лихвен процент. Това отново е лаг. Реалните процеси изостават от взиманите икономически решения. Населението вижда увеличена инфлация и въпреки увеличаването на лихвените проценти, населението първоначално компенсира по-големите разходи с използване на спестявания или влизане в задължения, за да поддържа същия начин на живот и потребление, с които е свикнало. След увеличението на лихвите има период, в който инфлацията продължава да расте, защото хората посрещат увеличените цени, като реализират по-високи разходи. Този период свършва недълго след увеличаването на лихвите, потреблението намалява и инфлацията спада. В момента се намираме в такава ситуация.

Лихвените проценти от Федералния Резерв и други централни банки бяха вдигнати още в началото на годината, първо още през януари от британската централна банка. Инфлацията вече започва да се забавя, но със закъснение спрямо решенята на централните банки за увеличение на лихвените проценти. За България инфлацията спада от 18.7% на 17.6% за октомври. Наваксването на икономиката на взетите решения за лихвените проценти неминуемо настъпва, въпреки забавянето с половин година. Забавеното действие на намаляването на инфлацията се дължи и на продължаващото увеличение на цените на енергийните носители през този период. Цената на газа достигна пик през август, но когато започна да пада, това довежда до успокояване на инфлацията.

– Цената на газа започна да пада в Европа заради осигуряване на алтернативи на руските доставки.

– Поради начина, по който Русия реши да отговори на европейските санкции, спирайки доставките на газ за Европа и от формиране на 40-50% от доставките на газ за Европа, до само 6%, Русия вече не може да влияе на цените. Когато Русия спря доставките на газ, това доведе до скок на цените, но когато Европа получи големи количества газ от САЩ, напълни хранилищата почти на 100%, което не се е случвало отдавна и осигури допълнителни доставки от Азербайджан, Норвегия и от Северна Африка през Испания, стана ясно, че Русия вече няма механизъм за влияние върху цените на газа в Европа. Следва намаляване на цените на енергийните носители и на инфлацията.

Стойността на газа в Европа се измерва с цената при газовия хъб в Нидерландия. Прогнозите са, че за първото тримесечие на 2023 цената на газа ще спадне с 30 долара. Европа наложи и таван на цените, на които ще купува енергоносители от Русия. Очакванията са, че предстои период на забавяне на инфлацията, което може да има рецесионни ефекти.

– Тоест Западът успешно е туширал опитите на Русия за енергиен и ценови шантаж?

– Прогнозите за енергиен шок и ужас се пренесоха от предстоящата за следващата зима. До тогава със сигурност ще има изградена нова инфраструктура. От сега е трудно да се прогнозира, че за следващата година ще има енергийна криза и увеличаване на цените на енергията. Европейската икономика реагира и със структурни изменения на обстановката.

– Как войната влияе на макроикономиката и как макроикономиката ще влияе на войната? За какво да се готвим, ако войната продължи още дълго или какъв край да очакваме и какво следва?

– Русия вече се намира в рецесия.

За второ поредно тримесечие отчита спад на БВП с 4%. Санкциите имат ефект и руската икономика ще е в много тежко положение. Властта и гражданите в Русия осъзнават това.

В руските телевизии се появяват изказвания, въпреки пропагандата, че Русия не може да има нови самолети, нови автомобили, нови телефони, защото няма части за тях. Русия е изключително изостанала технологично страна. Гуверньорът на руската централна банка, Елвира Набиулина през април казва, че санкциите ще доведат до производствен срив. Русия трябва да се готви за изоставане с едно поколение по отношение на продуктите и технологиите, които ще потребява. В Русия няма да има високотехнологични стоки и продукти.

Руската армия е изключително зле оборудвана, организирана и мотивирана. Русия няма капацитет да поддържа и произвежда съвременно въоръжение и връща в употреба старо оръжие. Предвид санкциите, Европа беше най-големият пазар за енергийни суровини на Русия, дори и възможността на Русия да добива петрол и газ ще пострада, поради липсата на пазар, на който да бъдат реализирани, но и поради прекъснат достъп до технологии. Русия гори газ, който не може да продаде, а петролът, който успява да продаде на световния пазар, е на занижени цени. Налага се спиране на производствени мощности за добив, а спрени мощности не могат да се възстановят. В Русия липсват ноу-хау и технологии за възстановяване на спрени добивни мощности. Руската икономика ще изостава, не с 10%, както беше прогнозирано, но поне с 3.5% за тази година.

От другата страна армията на Украйна е добре подготвена и снабдена с високотехнологично оръжие от Запада, включително и с ракети ATACMS, които ще защитят Украйна от безразборен ракетен обстрел срещу цивилни цели. Украйна получава и финансова помощ.

Възможностите за приключване са две – или победа за Украйна, или край на възможността на Русия да води война и примирие. Във възстановяването на Украйна ще бъдат инвестирани милиарди. Украйна е немалка страна, по население е близка до Полша. Следвоенното възстановяване ще е двигател за растеж и на Запад и на света, тъй като възстановяваенто на Украйна ще поглъща строителни материали, метали и други стоки.

Между сега и края на войната, ще продължава да има проблеми с доставки на храни. Очакват се намалени добиви от реколти на зърнени култури. Русия също ще пострада, а тя водещ световен износител на храна, следвана от Украйна. Влизайки обаче в рецесия, ще имаме достъп до инструменти за борба с недостига на храна. Развитите държави изхвърлят огромни количества храна. Рецесията ще доведе до намаляване на прахосничеството на запада и това ще увеличи достъпа до храна за други страни. Този конфликт със сигурност ще свърши, и не след дълго, след което очакваме рязък икономически растеж, включително в резултат на възстановяването на Украйна.

– Тоест западните съюзници запазват буфера да продължават да поддържат Украйна икономически и военно?

– Очаквам, че след приключването на конфликта Западът ще има ресурсите и за възстановяването на Украйна, и възстановяването на Украйна ще допринесе за възстановяването на САЩ и ЕС. Западните страни нямат никакви проблеми по отношение на капитал. Инвестициите в следвоенно възстановяване на Украйна ще доведат до увеличаване на БВП на западните страни.

– Русия ще търпи последствията от конфликта, който тя сама предизвика. Евентуално поражение или унизително примирие какво означава за Русия? Русия ще се завърне ли към икономически растеж? Ще спечели ли отново доверието на света? Западът ще бъде ли някога отново партньор на Русия? Или бъдещето за Русия е само мрачно?

– По-вероятно е Русия да очаква мрачно бъдеще. Русия де факто е във фалит. Тя спря плащания по външния си дълг.

– Кога трябваше да се извърши последното плащане по външния дълг на Русия?

– Русия изпадна в технически фалит през юли 2022 поради невъзможност да обслужва задълженията към кредиторите си.

– Русия не искаше ли да изплати задълженията си в рубли, но тогава притежателите на руски дълг отказаха да приемат рубли?

– Русия предложи обслужване на задълженията си в рубли по курс, който няма общо с действителността. По-големият проблем на Русия е, че тя вече няма какво да предложи. Ние се намираме в повратна точка за глобализацията. През последните 40 години на възход на глобализацията се достигна до момент, в който става ясно, че ресурсите, които са налети в развиващи се икономики, като Русия, Китай, и други държави, се оказва, че подпомагат развитието на авторитарни режими. Властта на Путин е изградена благодарение на инвестиции от западни фирми на руския пазар, след което путинова Русия придобива активите на западните фирми, не изцяло коректно и справедливо.

Китай оперира по подобен начин. Инвеститорите в Китай са задължени да имат местен партньор, който в последствие се превръща в конкурент. Огромните ресурси, които се инвестират в недемократични страни, водят до опорочаване на глобализацията. Вместо тези страни да се демократизират, външните инвестиции утвърждават авторитаризма там. Си Дзин Пин печели трети мандат в Китай, което е без прецедент. Утвърждаването на властта на авторитарните режими поставя под съмнение инвестициите на запада и ресурсите, които западът се надява да извлече от инвестициите си. Това се отразява в доставките на високотехнологични продукти и редки метали, и други редки стоки, които Западът се надява да доставя от Китай.

В Китай е от значение и провежданата от властта политика на нулев Ковид, поставяща тежки ограничения върху индустриални зони, като Шанхайската. Поради политиката за нулев Ковид прогнозите за икономически растеж на Китай спаднаха от 5% на 3%. Политиката на нулев Ковид не доведе и до това хората да са здрави. Когато Китай отхлаби мерките, това води до масово заразяване. Демократичните държави със своите по-либерални мерки и ваксинация постигнаха по-добри резултати, докато в Китай се очаква здравната криза да продължи още дълги години. Западните държави започнаха да оттеглят инвестиции от авроритарни режими, като Китай, в посока на други държави, на локално ниво, включително и в България, въпреки местните проблеми за икономическата среда. Не говорим за деглобализация, но това, което наблюдаваме, ще продължи.

Дали Русия ще се върне на глобалния пазар, е трудно да се каже. Русия се превръща в пария (англ. – pariah, думата произлиза от индийски, и се използва за отхвърлен – бел. авт.). Тази дума не е натоварена със същата отрицателна конотация в българския език, но означава вякой, който е отхвърлен от обществото. Западът счита Русия за пария в обществото, и няма да прости извършените от Русия зверства, и няма да ги забрави за дълги години.

Западните компании, които спряха да работят в Русия, го правят, не защото някой им е забранил за работят там, а защото те правят моралния избор, и повечето то тези фирми виждат увеличаване на пазарната си капитализация. British Petroleum и други компании губят активи за милиарди там, но пазарът и инвеститорите ги възнаграждават за избора им.

Това, което Русия направи, ще има дългосрочни последствия за нея.

Не очаквам, че Русия ще може в следващия половин век да се върне на нивото, на което е била, дори не сега, а преди 10 години, когато инвестициите бяха по-малки. В рамките на нашия живот не очаквам икономическо възстановяване на Русия. Не съм далеч и от предположения, че Русия може да се разпадне. Русия е изключително неефективна държава. Финансирането от централизираната власт към провинциите отслабва, и се появяват силови групировки, въоръжени, в известна степен в следствие на войната, и тези групировки може да започнат да завладяват предприятия. Проблемите в Русия предстои да се задълбочават.

– Инвеститорите и клиентите възнаграждават решенията на компании да се оттеглят от Русия. Въпреки това в Русия все още оперират големи западни компании. В случай на промяна на политическия курс, на режима, и при някаква по-сговорчива, миролюбива и отворена към запада власт, Русия не би ли могла да спечели обратно доверието на Запада?

– Русия с поведението си удря силен шамар на Запада. И то не от сега, а още с войната в Грузия от 2008 година.

В момента Западът скъсва с илюзиите, че авторитарна държава като Русия може да бъде демократизирана с инвестиции. В такива държави до власт се докопват хора, които са изградени под условия и носещи манталитет, който изключва демокрацията като разбиране. Русия имаше достатъчно време, беше достатъчно подпомагана от запада с инвестиране на милиарди долари. Но властта в Русия, благорадение на притока от инвестиции, се изкриви във фашизъм. В Русия виждаме същия синдром, който се наблюдаваше в хитлеристка Германия.

Нужен е сериозен колапс в Русия, изпадане на властта в хаос, евентуално и разпад,  за да се създаде възможност за коопериране на части от Русия със запада и връщане на пътя към демокрация. Опитът от бившите съветски републики показват, че този манталитет, този начин на водене на политика е труден за изкореняване. Русия напълно изчерпа кредита на доверие и възможностите за икономическо развитие с разумни отношения със западния свят.

– Не говорим за деглобализация, но може би търсещите къде да инвестират по света следва да помислят,

и да избягват финансирането на авторитарни и фашистки режими, и само да утвърждават тяхната власт. Няколко мини-Русии с ядрено оръжие все пак не са ли по-опасни от една Русия с ядрено оръжие?

– Малките държави с ядрено оръжие не го използват офанзивно, за нападение срещу други държави. Пакистан има ядрено оръжие, но не го използва срещу Индия. Малките държави нямат агресивността, въпреки агресивността на тоталитарни правителства, да прибягват към ядрен шантаж. Осъзнават, че те ще са губещите. Ядреното оръжие е по-скоро средство за възпиране на агресия от страна на неприятали за една малка държава. Възможностите за преговори и отказ от ядрено оръжие са по-големи за по-малки държави, какъвто е и примера с Украйна, която предава ядреното си оръжие на Русия през 1994 година в замяна на гаранции за сигурност от страна на Русия, САЩ и Великобритания.  Опасност съществува, но очаквам, че по-малка държава с ядрено оръжие е по-малко опасна от ядрен мастодонт като Русия. До сега не сме ставали свидетели по-малка държава с ядрено оръжие да напада по-голяма държава, разчитайки на ядреното си оръжие. По-малки ядрени сили изглеждат като по-контролируем вариант.

– Съществува сериозно опасение, че Русия може да потърси оправдание, че е териториално застрашена, за да използва ядрено оръжие.

– Русия се опитва да налага тази теза, но никой не я приема насериозно. Руски ракети попаднаха в Полша и Русия се опита да наложи тезата, че Украйна е изстреляла тези ракети умишлено в Полша, за да въвлече Запада в конфликт, но дори и ракетите да са изстреляни от Украйна, те са били изстреляни срещу руски ракети. Русия се намира в изключително слаба ситуация. Дори и да си намери повод за удар някъде, основният потърпевш ще е тя. Под съмнение е дали руските ракети ще могат да поразят целите си или ще ударят в Русия.

– Циркулират някакви твърдения, че поразената локация в Полша има координати, които съответстват на северната широчина на Киев и източната дължина на Лвов, тоест този, който е въвеждал географските координати на целта на руската ракета, може да е преписал грешно координатите на два украински града и да е ударил полска територия.

– Възможно е да е настъпила подобна грешка.

– Разчитаме на трезвата преценка на натискащия бутона, да знае, че обрича и себе си на смърт. Ами ако си имаме работа с маниак, с нездрав разум?

– Съществува тази опасност, но не можем да прогнозираме. Случващото се в момента не се подчинява на логика. Но да се върнем на икономическа тематика, никой не прави икономически прогнози какво се случва след ядрен удар, всичко се обезсмисля.  

– Как успя Русия да стабилизира рублата под световен икономически натиск? Какви са мерките, какви са негативите от тях, и до кога биха работили?

– Курсът на рублата е неадекватен. Няма нищо общо с това на какво ниво хората искат да разменят друга валута за рубла. Хора със спестявания в рубли в Русия не могат да ги изтеглят, а ако в Русия имате спестявания във валута, ако желаете да ги изтеглите, трябва да обърнете 80% от стойността им в рубли. Ако за един долар купите 50 рубли, после тези 50 рубли никъде по света извън Русия нямат да имат стойността на един долар. Никой няма да се съгласи да обмени 50-те рубли за равностойността на един долар.

Курсът на рублата е изключително неадекватен и това се дължи на срив на вноса на Русия. Валутният курс е отношението между износа и вноса. Отразява състоянието на платежния баланс. Ако една държава има голям износ и малък внос, нейната валута се засилва. Германия имаше силна валута преди еврото, защото имаше голям износ. Държави с нетен отрицателен търговски баланс виждат обезценяване на валутата си. Това се наблюдава в Гърция и в България преди въвеждането на валутния борд. Поради санкциите върху Русия и оттеглянето на бизнеси от там, нетният номинален износ на Русия се увеличава, заради увеличаване и на цените на горивата, и рублата се засили. Руската централна банка реагира адекватно, увеличавайки основният лихвен процент от 8.5% на 20%. Преди тези мерки, в началото на войната, рублата се беше сринала. Но рублата има стойност само на вътрешния пазар.

По света никой не търси рубли.

След засилването на рублата в резултат на тези мерки, централната банка намалява основния лихвен процент до 7.5%. Толкова нисък не е бил през последните 10 години. Курсът на рублата е неадекватен, защото няма световно търсене на рубли. Русия въвежда и капиталов контрол. Чужда валута не може да напуска страната. Износителите, които получават плащания във валута, трябва да продават 80% от валутата на централната банка по обявения фиктивен курс. За теглене на валута са обявени високи комисионни. Търговията с валута е силно ограничена. Путин подписва указ, че западна фирма не може да напусне руския пазар без одобрение на правителство. Това е вид експроприиране (отчуждаване) на собственост. Всичко това укрепва рублата, но за сметка на подкопаване на цялостното икономическо състояние на Русия – БВП, безработица, потребление, заплащане, нещата изглеждат по съвсем различен начин. Курсът на рублата не отразява икономическата ситуация в страната.

– Ако имаме фикс идея да поддържаме курс на валута, това е възможно, но с цената на реалната икономика.

– Социалистическа България поддържаше курс 87 стотинки за един долар. Но вие не можеше да притежавате валута, без да докажете произход. Дори и да успеете, банките биха изкупили вашите долари за по-нисък курс, въпреки че на черния пазар доларът се търгува за 3 лева, като е достигал в края на 80-те и до 10 лева. Вие нямахте право да притежавате валута. Икономиката обаче фалира. Китай също контролира търгува търговията с валута, и има два различни курса на юана спрямо долара.  България също поддържа две различни валути, лев и конвертируем лев.

Съществуват много механизми за контролиране на курсовете на местната валута спрямо международните, но това идва с цена. Шри Ланка фалира, и изчерпва валутните си резерви. Аржентина до 2001 година е под валутен борд, но не спазва наложените правила, в същата година напуска валутния борд. От тогава Аржентина е в дългова криза, и е от малкото страни в региона, където инфлацията расте, и местната валута отслабва спрямо долара.

– Инфлация, рецесия, дефлация, стагфлация, от кое да се боим най-много?

– Не се очаква нещо прекалено страшно. Икономическото забяване е част от икономическия цикъл. Не трябва да подценяваме процесите, през които преминаваме. Трябва да сме предпазливи с разходите. Безработицата е исторически ниска. Освен ако не влезем в особено сериозна рецесия, е възможно работната сила да бъде предпазена. Бизнесите и хората, които успеят да се ориентират в новите условия, променени вериги на доставки, включително и релокализация на производства на местно ниво, могат да спечелят, ако имат усет и нюх. Не бих казал, че ни очаква нещо критично. Трябва да сме по-смирени и умерени и да не се поддаваме на еуфория, като в имотния пазар, където схващането е, че може да се продаде всичко, което може да се построи.

– Как би изглеждала 2020 година и до сега, без Ковид?

– Очакваше се забавяне. Кризата дойде, когато светът беше в етап на развитие след финансовата криза от 2008, но имаше очаквания за забавяне и рецесия. Ковид кризата дойде точно в този момент. Дори и да не беше настъпила пандемията, щяхме да преминем през рецесионна вълна, която вероятно щеше вече да е отминала. Ковид кризата измести нормалното икономическо развитие. Възстаноявването започна по-бързо от очакваното. Сега навлизаме в забавяне и рецесионна вълна, но очаквам в следващата година отново да видим икономически растеж.

Настоящият материал да не се разглежда като препоръка за инвестиции.