07/12/2022

Wealth Bulgaria

Бизнес и инвестиции

Как „будният“ капитал политизира инвестициите ви

Как инвестициите ви се използват за политически цели, и попадат в техен плен
Пари политика инвестиции енергия горива петрол газ ESG

Снимка: Tim Calkins

Целите ли да правите политически изявления, докато инвестирате за семейните си спестявания? Имате изобилие от възможности поне ако подкрепяте модните ESG (Environmental, Social, and Governance) каузи като климат и многообразие. Ако клоните надясно (на което му е минала модата), можете да влизате в нишови взаимни фондове, които избират акции, като взимат предвид свободнопазарни и религиозни принципи. Но какво правите, ако искате да избегнете политиката? Това е по-лесно да се каже, отколкото да се постигне.

Пари политика инвестиции енергия горива петрол газ ESG
Снимка: NDLA

Стандартният съвет към дребните инвеститори е да купуват пасивно управлявани индексни фондове, които инвестират в акциите на широк набор от компании. Това е отличен начин за балансиране на риск и възвръщаемост, да се яхват вълни на икономически растеж и да се компенсират загуби от индивидуални компании, които потъват под вълните. Но Вивек Рамасвами, от скоро директор на инвестиционен фонд, казва, че политиката бързо е стигнала до господство и над индексните фондове. Той има амбициозен план за отпускане на хватката на политиката.

Проблемът произлиза от това, което е известно като „разделяне на притежанието от притежанието“. Когато инвестирате, да речем, във фонд на BlackRock, вие притежавате дялове във фонда, който от своя страна притежава акции или други активи, които стоят зад фонда. Формалната собственост на дял в компания дава на BlackRock право на глас в избора на борда на директорите и в решения за корпоративна политика. Умножете този дял стотици милиони пъти и се натрупва в истинска тежест на гласа.

Големите играчи на пазара задават посоката за инвестициите

Как да инвестираме на пазара на енергия – интервю с Боян Рашев

Трите най-големи фонда – BlackRock, Vanguard, и State Street – управляват активи на стойност общо $20 трилиона. Тяхната собственост в Exxon Mobil Corp., да вземем виден пример, са в размер на общо 890 милиона дяла или 21% от компанията към 31 Март 2022. Когато те гласуват като блок, това лесно може да наклони везните, както през 2021, когато трите големи фонда подкрепиха състав от директори на Exxon Mobil, който беше предложен от дребен фонд активист Engine No. 1, който има под милион дяла.

„Инцидент на тази инвестиционна структура беше даването на толкова сила при гласуване на тази концентрирана група заинтересовани лица с безпрецедентно натрупване на капитал“, газва г-н. Рамасвами в интервю по Zoom от своя хоум офис в Кълъмбъс, щата Охайо. Големите фондови мениджъри започнаха само преди няколко години „да упражняват своята избирателна сила за прокарване на социален и политически дневен ред“.

Когато инвестирате в индексен фонд, който е управляван по този начн, вие промотирате ESG цели, без значение дали искате или не. „Индекс-фондовата индустрия се основава на предположението, че тези мениджъри на активите са достатъчно умни, за да подбират акции“, казва г-н Рамасвами. Трябва ли да вярваме, че са „достатъчно просветени, за да знаят как да проектират цяло общество“?

Смятате, че ESG насоките не водят до печеливши инвестиции? Ето как да инвестирате против зеленото лоби.

Но да оставим настрана обществото, ами вашият пенсионен фонд? Engine No. 1 твърди, че целта му е да помага на компаниите „да трансформират бизнесите си, за да бъдат по-устойчиви“. Неговият уебсайт с гордост показва публикация от юли 2022, озаглавена „След като победи Exxon, Engine No. 1 работи с петролни гиганти по емисиите“. Ако искате да избегнете политиката, това очевидно не е фонд мениджърът за вас. Нито пък е , която и да е друга фирма, която би се включила в опити да „победи“ компания, в която е инвестирала вашия капитал.

Пари политика инвестиции енергия горива петрол газ ESG
Снимка: Wikimedia Commons

Когато фонд мениджър използва вашите пари, за да „промотира дневен ред, който не обслужва интереса на собствениците на капитала“, казва г-н. Рамасвами, „това представлява предаване на доверие в големи размери“. Но какво можете да направите по въпроса? Съдебни битки биха били прекомерно скъпи, а регулаторните решения не са обещаващи, в условията на положително настроена към ESG администрация във Вашингтон. Купуването на акции директно и гласуването с тях от собствено име е високорискова инвестиция, а и трудоемка, а за немилиардер възвръщаемостта в отвоювана избирателна сила е тривиална. Още повече, преследването, на което и да е от тези решения ще ви повлече в политическа заешка дупка, а точно това се опитвате да избегнете. 

Съществуват ли алтернативи, ако не искате големи фондове да диктуват политика с вашите инвестиции?

Тук влиза г-н Рамасвами, 37-годишен вундеркинд. Той стартира фирма за инвестиции в биотехнологии през 2014, на 28 години, след което я напуска през 2021 и публикува две книги, “Woke, Inc.: Inside Corporate America’s Social Justice Scam” миналия август и “Nation of Victims: Identity Politics, the Death of Merit, and the Path Back to Excellence”, която предстои. „Харесваше ми да пиша тези книги“, казва той. „Реших да продължавам“.

Вместо това, решава, че „проблеми в нашата култура, създадени в пазара, […] трябва да бъдат решени чрез пазара“, с което се ражда Strive Asset Management, с г-н Рамасвами като председател. Първото му предложение, Strive U.S. Energy ETF (ticker symbol DRLL), се търгува на нюйоркската стокова борса. Strive е фонд-активист. „Нашата мисия“, обявена на уебсайта, е „да възстановим гласовете на обикновените граждани в американската икономика, като поведем компаниите към съсредоточаване върху печалба, вместо върху политика“. „Фирмата няма да постигне това“, отбелязва г-н Рамасвами, като подбира акции според „десни ценности“, както ESG фондовете промотират леви ценности.

Първите няколко фонда на фирмата, включително и DRLL, ще бъдат управлявани пасивно, а бъдещите ще бъдат управлявани активно с цел печалба, а не за политически цели. Като инвестиционно средство, DRLL е ефективно идентичен с iShares U.S. Energy ETF (тикър IYE) на BlackRock. Ще притежава дялове в същите компании в същата пропорция, ребалансирани на всяко тримесечие, според същите правила и ще взима същата такса за управление, (0.41%). Това означава, че всяка придобивка за инвеститорите от усилията на Strive ще се натрупва наравно с тези на инвеститорите в IYE.

Но Strive цели да победи големите фонд мениджъри в собствената им игра на акционерски активизъм. Това представлява очевидна трудност, подобно на предизвикателството пред стартирането на трета политическа партия: дори и позициите ви да са далеч по-популярни от тези на установените политически сили, стартирате от нулата. Как се преодолява масивното предимство на съществуващите сили по отношение на пари, лоялност, и избирателна сила?

Блъфовете на ESG и инвестиции, които да ги осветят

Сагата с Engine No. 1 сочи към един отговор: като се използва влиянието за въвеждане на резолюции и кандидати за борд на директори, и подвеждане на големите фондове да гласуват в желаната посока. Стратегията на г-н Рамасвами включва завишаване на противоречията в ESG, като съставя резолюции, които „предизвикват блъфа на оруеловия двуговор“, с което има предвид твърденията, че фонд мениджърите едновременно „използват капитала, за да адресират споделени глобални предизвикателства, като системен расизъм и глобалните климатични промени“ и „се грижат ексклузивно за финансовите интереси на клиентите си“.

Така, казва той, Strive може да въведе или подкрепи резолюция, която гласи „всички настоящи и бъдещи инвестиции ще се разглеждат ексклузивно през призмата на финансово измерима възвръщаемост“. Глас „не“ от привидно аполитичен инвестиционен фонд би представлявал отстъпление от гласуваното му доверие от клиентите. Но ако резолюцията бъде приета, казва г-н Рамасвами, тя ще „вземе превес над всяка предишна резолюция на акционерите“ и по този начин ще задължи ръководството да търси печалба без оглед на политически цели.

Пари политика инвестиции енергия горива петрол газ ESG
Снимка: Earthjustice

Под действието на такава резолюция, Chevron Corp. например, би могла да не зачита одобрената от акционери мярка от 2021, която я задължава да намали „емисиите от обхват 3“ – тоест въглероден диоксид, емитиран от други участници напред и назад по снабдителната ѝ верига – клиенти или контрагенти. Г-н Рамасвами вижда тази политика като особено вредна, начин за мениджъри на активи да „овластят“ компанията „да влияе и на решенията на по-малки играчи в снабдителните си вериги – дребни семейни бизнеси, частни компании, нетъргувани на борса и други“ – които „иначе би трябвало да бъдат и биха били изолирани от политизираните изисквания на акционерите“.

Друг пример за „блъфа“ на ESG е твърдението от главния изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк в писмо до негови колеги от 2021: „Очакваме компаниите […] да имат стратегия за таланти, която да им позволява да черпят от пълния набор възможен талант. Когато публикувате доклади за устойчивост, ви молим отчетите за стратегията ви за привличане на талант да отразяват напълно дългосрочните ви планове за подобряване на разнообразието, равенството и включването“. (Бел. прев. – Diversity, Equity, and Inclusion, с акроним DEI, който проф. Джордан Питърсън закачливо размести, за да получи DIE)

Как се контрират ESG блъфовете на фондовете, които разиграват вашите инвестиции?

Г-н Рамасвами препоръча контрарезолюция: „Всички назначения на всяко ниво , включително на директорски и бордови позиции, да се основават единствено на професионални квалификации, без оглед на раса, пол, сексуална ориентация или политически убеждения“. Ако DEI цели просто „да черпи от пълния набор възможен талант“, как би могла BlackRock да оправдае глас против инструктиране на мениджърите да се въздържат от незаконна или политически мотивирана дискриминация при назначаване?

„Това може да звучи много просто“, казва г-н Рамасвами. Но през март 2022 Apple, най-голямата компания на света по обща пазарна капитализация, „по препоръката на ръководството, приема предложение от акционери за одит на расовото равенство“, което има подкрепа и от BlackRock.

Между ежегодни срещи на акционери, Strive ще прилага подход на „ангажираност на акционерите“ – лобиране на мениджъри и директори в полза на своя дневен ред на търсене на печалба. Ангажираността на акционерите означава писма, лични срещи, публични срещи, упражняване на правото на глас и използване на акционерския мандат. „Както правят BlackRock, State Street и Vanguard днес, Strive ще прави същото по различен начин. Ще бъде главният посланик за доставяне на тези послания. И колкото е по-голям капиталът, който имаме в DRLL, толкова по-голяма тежест ще има ангажираността на акционерите пред бордовете и ръководните екипи на американски енергийни компании“.

Изборът на фирмата да се съсредоточи върху енергийната индустрия за своя дебют е стратегически. „Това е най-вероятно секторът, който е претърпял най-тежки […] икономически поражения, нанесени от движението ESG“, според г-н Рамасвами. „Повечето хора, които работят в енергийната индустрия, не работят там, защото мислят, че нефтът и газът допринасят за глобална катастрофа, а защото мислят, че допринасят за глобалния просперитет“.

Смяната на борда на Exxon Mobil и решението за „обхват 3“ на Chevron биват одобрени, въпреки опозицията на ръководството. Енергийните директори и служители на по-ниски нива „търсят изход от задължаващите акционерни решения, които сами виждат, че са довели до унищожаване на стойност в техния сектор“, смята г-н Рамасвами. „Нашата корпоративна ангажираност ефективно отваря пътя за пост-ESG насочеността в сектора“.

Още едно предимство: енергийните фондове не са на почит сред инвеститорите, което дава на Strive да привлече внимание с DRLL. Еквивалентът на BlackRock на фонда, IYE, има управлявани активи на стойност само $2.5 млрд., приблизително 1/4000-на част от общия размер на BlackRock. Ако Strive може да надхвърли това с DRLL, мисли г-н Рамасвами, „това ще е събитието, което ще създаде сеизмични шокови вълни в целия сектор“, въпреки че общата инвестиция на големите фондове, в която и да е компания ще продължава да засенчва дяла на Strive. „Това постижимо ли е“, запитва се г-н Рамасвами. „Не мога да коментирам този въпрос за протокола“. Но звучи уверен.

Има ли надежда за инвестициите ви, ако не искате да бъдат водени от утопични и ESG цели?

Г-н Рамасвами вижда огромен потенциал за растеж в енергийни акции. „Инвестиционният консенсус на капиталовия пазар беше, че няма бизнес за петрол и газ след 2030 година – този вид бизнес изчезва“, казва г-н Рамасвами. ESG ограниченията обещават да превърнат това в самосбъдващо се пророчество. Междувременно ниските лихви ускоряват отлив на капитал от енергийни компании в посока към технологични компании, които очакват висока бъдеща възвръщаемост. Когато парите са евтини, „цената на капитал във вид на пропуснати ползи в настоящето е по-ниска и заради това оценяваме бъдещето по-високо“, смята г-н Рамасвами. По-високите лихви и освобождаване от оковите на ESG биха довели до „голямо преобръщане между американските технологични и енергийни сектори“.

В дългосрочен план г-н Рамасвами се стреми да изгради Strive като сериозен конкурент на големите фондове в широк набор от инвестиции. Той смята, че това е възможно, защото гигантите ще срещнат затруднения да се отплетат от ESG.

„Когато слушате BlackRock, State Street и Vanguard да казват, че това е, което техните клиенти искат, в известен смисъл не грешат“, казва г-н Рамасвами. „Някои от техните клиенти, особено институционните им клиенти“ – той цитира пенсионната система на калифорнийските служители в публичния сектор и нюйоркския ѝ еквивалент – „искат те да действат по този начин“. (Капиталът, който управляват тези пенсионни фондове в крайна сметка принадлежи на държавните служители и пенсионери, още една степен на разделение на притежание от притежание.)

Когато най-големите клиенти предявяват подобни искания, това ограничава инвестиционното меню за всички, включително и пенсионните фондове в червени – републикански – щати, както и дребните инвеститори. Ако Strive предлага жизнеспособна алтернатива, според г-н Рамасвами, по-големите конкуренти ще трябва да „избират кой обяд ще изядат и кой ще оставят на масата. Този, който оставят на масата, е този, който ще преследваме ние“. Материалът е превод от Wall Street Journal с допълнения и съкращения, оригиналната статия можете да прочетете тук.

Статията не е финансов съвет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *