Срив на цените на световните пазари на петрол може да представлява сериозен риск за военната машина на Путин
Решението на Саудитска Арабия да увеличи предлагането на петрол в момент на падащо световно търсене може да застраши руската военна кампания. Русия вече предлага своя петрол на намалени цени при по-високи разходи за добив. Ниските цени на петрола на световните пазари могат да повлияят на способността на Русия да финансира агресията си в Украйна.
Руската рубла по поведение прилича на крипто шиткойн.
Русия и Саудитска Арабия и преди са се сблъсквали на петролните пазари. За кратък период от един месец в началото на Ковид пандемията Русия започна необмислена ценова война, като увеличи производството, докато светът влизаше в локдаун. Когато Саудитска Арабия отговори със същото, цените на петрола се оказаха в състояние на свободно падане. Илюстрация на свръхвлиянието на геополитиката върху пазарите на петрол е фактът, че преговорите, които доведоха до край на ценовата криза, се състоят заради заплаха на американския президент тогава Доналд Тръмп да оттегли военната си подкрепа от Саудитска Арабия. Под този геополитически натиск и срив на пазарното търсене една ценова война заплашва да разори всички заинтересовани страни. За да избегнат това, Саудитска Арабия и Русия решават да отстъпят, като се съгласяват на ограничаване на предлагането, за да стабилизират цените на петрола на световните пазари.
Доналд Тръмп е етериум кит. Бившият американски президент държи милиони долари във втората най-голяма криптовалута.
Кой пръв ще се огъне при евтин петрол?
Както е описано в книгата на професор Хелън Томпсън от Кеймбридж „Безпорядък: Трудни времена през 21-ви век“, излишъкът на петрол през 2014 – 2016 г. също беше повлиян от конкуренцията между Съединените щати, Русия и Саудитска Арабия. Тези страни заеха различни конкурентни позиции, които допринесоха за оформянето на ситуацията. Тогава, както и сега, Саудитска Арабия увеличава предлагането на петрол на световните пазари по време на спад в търсенето. Икономическата цел е да демотивира американските инвестиции в шистов петрол. Геополитическата цел е да окаже натиск върху Русия и Иран да отстъпят от подкрепата си за режима на Асад в Сирия.
Русия устоява на финансовата криза в резултат от комбинация от западни санкции и саудитското увеличено предлагане на петрол. Така режимът на Асад остава цял, а хватката на Русия върху източните и южни територии на Украйна остава стабилна. Така биват попарени надеждите, че настоящата ситуация ще породи проблеми за режима на Путин. За Русия стечението на обстоятелствата в края на 2024 година представлява далеч по-сериозно препятствие. Страната е подложена на много по-радикални санкции, докато води скъпоструваща тотална война срещу Украйна.
Лимитите на финансираното от петрол военно кейнсианство
Тенденциите в цените на петрола на световните пазари натежават върху стратегическите избори на Русия. Според международната агенция за енергетика до 2030 година глобалното предлагане на петрол ще изпреварва търсенето с близо 8 милиона барела на ден. Тази ситуация агенцията описва като „потресаваща“ и „безпрецедентна“ (като се изключи пандемията Ковид-19). Иран и страните от Персийския залив имат петролни кладенци близо до повърхността, което прави тяхната експлоатация по-ефективна ценово. Тези страни са в много по-благоприятна търговска позиция за справяне с падащите цени на петрола. Ца тях границата на рентабилност за нови сондажи също е доста по-ниска отколкото за международните им конкуренти, включително Русия и САЩ.
Интервюто ни с бившия заместник-министър на енергетиката от периода на началото на войната Данаил Николов можете да прочетете тук.
Като заема по-конкурентна позиция, Саудитска Арабия отправя предизвикателство към по-скъпото производство на САЩ, но също признава, че положението на ОПЕК+ да задава цената на петрола е отслабено. За Русия това е най-лошото от два свята. За разлика от САЩ, икономиката на Русия е петролно зависима. Руската икономика печели от картелната мощ на ОПЕК+, но за разлика от Саудитска Арабия руският петрол не е евтин за извличане. Това прави Русия слабо подготвена да се справя с условия на ниски цени. Това води до краткосрочна ескалационна логика за руската война в Украйна. На Русия са нужни бързи успехи на бойното поле преди да настъпят ниските ценови условия на пазара на петрол.
Русия фундаментално е петролна държава
Руската вътрешна икономика успешно се адаптира към условията на война. Руската държава прилага пакет от политики, които Володимир Ишченко, Иля Матвеев и Олег Журавлев определят като „военно кейнсианство“. Отбелязват, че военните разходи стимулират търсене в икономиката. Според тях конкретно важните ефекти на разпределение се изразяват в ръст на трудовите възнаграждения и индустриалното разширение. Това повлиява на подкрепата за войната сред работническата класа. Тези политики срещат вътрешни лимити под формата на остър недостатък на работна ръка, който ограничава икономиката.
Като се постави руската военна икономика в глобален контекст и се съобрази нейната петролна зависимост, може да се изгради по-пълен образ на нейните уязвимости. Санкциите разкъсват връзката на Русия със западните пазари, но това не означава икономическа автаркия. Напротив, за Русия приходитне от износ на петрол са от критично значение. Според Оксфордския Институт за енергийни изследвания руската икономика може да бъде разделена на два типа сектори. Едните генерират приходи (от които най-важен е петролът). Другите са зависими от приходите сектори, които се издържат от разпределението на ренти. Приходите от петрол попълват между 30% и 50% от годишния държавен бюджет от 2014 година насам. Това означава, че Русия фундаментално е петродържава. Режимът на Путин управлява тези ренти и черпи от тях, за да финансира военната агресия в Украйна.
Русия не публикува търговски данни от началото на инвазията. Според Брюгел, въпреки успешното прилагане на военно кейнсианство Русия поддържа търговския си дефицит в негоривни стоки с износа на горива, като сумарно постига търговски излишък. Докато вносът е необходим за нуждите на руското население и военната кампания на държавата, поддържането на приходи от рента от износ на петрол е от критично значение.
Интервюто ни с икономиста Юлиан Войнов за военната икономика можете да прочетете тук.
Петролът – нож с две остриета
Руският петрол едновременно източник на могъщество и сила, когато допринася за финансирането на руската военна агресия, както и потенциална уязвимост заради чувствителността на движенията на цените на световните пазари. Санкциите в резултат на пълномащабната инвазия довеждат до увеличаване на разходите за добив на режима. Западното търсене се срива и се преориентира към алтернативни доставчици. Санкциите включват таван на цената, на която може да се продава руски петрол. Така Русия е изправена пред увеличени разходи, докато реализира своя петрол при занижени цени. Това облагодетелства в частност незападни купувачи като Китай и Индия. Русия успява да се адаптира към тези промени, но не е изправена пред ситуация на глобално свръхпредлагане на петрол.
Добра идея ли е да инвестирате в Китай?
Добив на петрол за сметка на други индустрии – холандската болест
Една особеност на нехомогенното развитие на една страна е изразена в това, че „далечни“ събития могат да имат значителна роля в оформяне на нейната геополитическа и икономическа траектория. Серия фактори с множество заинтересовани страни в няколко арени на конфликт е вероятно да определят дали Русия ще продължи да продава петрол на достатъчно висока цена, за да финансира военното си начинание. Сред тези фактори са:
- Нивата на търсене на петрол предвид зеления преход, особено в Китай, на който се дължат 80% от глобалния ръст на търсене
- Агресивният стремеж на Саудитска Арабия да увеличи глобалното предлагане на петрол, за да отнеме пазари от съперниците си
- Дали Израел и Иран ще се отдръпнат от ръба на тотална война. При такава война Ормузкият проток, най-важният транспортен коридор за петрол, би могъл да се превърне в поле на сражения.
Ако тези фактори доведат до срив на цените на петрола до нива от 2014-2016, руският режим може да бъде затруднен да финансира военната си икономика.
Настоящият материал е превод от International Politics and Society, оригиналната публикация може да намерите тук, и не представлява препоръка за инвестиции.
situs gacor situs gacor toto slot 4d cabe4d cabe4d situs gacor hari ini slot 4d togel situs slot gacor slot gacor toto slot situs gacor hari ini situs gacor toto slot situs gacor hari ini toto slot toto slot situs toto link slot gacor situs toto situs toto situs slot situs slot situs gacor situs gacor
