07/12/2022

Wealth Bulgaria

Бизнес и инвестиции

Инвестиране в Китай – добра идея ли е?

Китай инвестиране инвестиции

Снимка: Public Domain Pictures

Китай не е мястото за вашите инвестиции. Тази публикация е мой личен анализ, а не препоръка за инвестиции. Всеки трябва да носи отговорност за действията си със своя личен капитал. Дръжте парите си настрана от Китай, както и от всякакви други авторитарни режими.

На места, където пазарът не е свободен, всяка инвестиция е заплашена от посегателства от страна на властта.

Където властта е авторитарна, и се намесва в пазара, това създава изкривявания на пазара. Изкривяванията могат да се проявят под формата на пазарни сигнали и търсене за неща, които не биха се търсили без намесата на държавата в пазара. Сигналите, до колкото могат дори да се нарекат пазарни, в една авторитарна система, заблуждават. Не могат да се използват от потенциален инвеститор за взимане на решения. Потенциалният инвеститор допълнително трябва да се отнася подозрително към публикувани от китайската държава официални икономически данни и статистики.

Китай и менящият се световен ред

Китай може да прави заявки, в които да изразява плана си да се превръне най-голямата икономика в света и с това ще измести САЩ от позицията на световен политически, икономически и военен хегемон в рамките на следващото десетилетие. Дали това е реалността?

В своите “Принципи за менящия се световен ред” Рей Далио, за когото сме публикували материал, описва как една сила се издига, докато не изпревари съществуващия световен хегемон и не заеме мястото му. Валутата на новия “крал на света” става резервна валута поради доверието на цивилизациите в стабилността на новия лидер.

Издигането на новия хегемон съвпада със залязването на действащия такъв. Когато силите се изравнят, обикновено настъпва конфликт. Залязващият световен лидер може да надделее над претендента и да остане на върха още известно време, но никога безкрайно. Всички империи растат, докато не достигнат своя апогей, след което следва залез. Всяка победа на действащ хегемон над издигащ се претендент може да се окаже предпоследната. Ако претендентът надделее, заема мястото на нов световен лидер, а доскорошният залязва.

Дали изгревът на Китай ще настъпи преди залеза на САЩ? Или и на небето над Поднебесната империя вече е минало пладне? Дали Китай вече не е подминал собствения си пик и апогей? Залезът на източния гигант може да настъпи преди залеза на САЩ, а втория да види още малко слънчева светлина като хегемон.

Световният хегемон според Рей Далио

Според Рей Далио, 8-те области, в които една страна трябва да е силна, за да бъде световен хегемон, са образование, търговия, иновации и технологии, военно дело, конкурентноспособност, обем на икономиката, както и да бъде припозната като финансов център, а нейната валута – като световна резервна.

Водещо е образованието. От него следват иновациите и технологиите, с които една сила търгува, за да стане конкурентноспособна. Технологичните иновации водят и до военно превъзходство.

Китай инвестиции световен ред хегемон САЩ
Снимка:YouTube

Потенциална слабост има още в образованието. В един авторитарен режим, то се налага да изкривява действителността, особено в историята. Недопустимо е да се каже пред учениците, че някои исторически събития са се случили. Образованието в авторитарните режими е не по-различно от пропаганден апарат.

“Който контролира миналого, контролира настоящето, и определя и бъдещето”

Джордж Оруел, “1984”

Когато ви лъжат за миналото, за какво още може да ви лъжат? Какви препятсвия стоят пред Китай по пътя му към позицията на световен хегемон? Дали и как ще ги преодолее? Първи в бягане с препятствия се става едва след като се изпревари водещият.

Мотиките, към които Китай върви, които другите вече настъпиха

Вървяли в гората индианец, чернокож и бял. По пътеката се натъкнали на колиба. Решил пръв да влезне чернокожият и да провери какво има вътре. Чул се удар и той излезнал с цицина на челото. Решил се индианецът да влезе в колибата, и да провери какво се случва вътре. Отново се чул удар и той излезнал с цицина на челото. И белият решил да провери какво се случва в колибата. Чул се удар, след което и втори удар. Белият излезнал навън с две цицини на челото.

Индианецът се обърнал към чернокожия: “Нашият бледолик брат е настъпил мотиката два пъти”.

Светът не е затворена в тъмна колиба. Китай може да наблюдава какви мотики настъпват другите, и да предвижда собствената си конфронтация със съперниците си. През какви препятствия са преминали САЩ, други западни страни и дори близки страни, като Япония, които вече са се съвзели, и как Китай предвижда да действа, когато се срещне с тях, и как ще ги избегне?

Китайската високоскоростна и високотехнологична железопътна мрежа до никъде

Икономическото чудо Китай се е очаквало да изпревари САЩ като най-голяма икономика на света още до 2024. Тези прогнози вероятно са предвиждали много по-бърз залез на настояшия хегемон и много по-бърз ръст на източния гигант.

Когато светът е изправен пред световната финансова и икономическа криза от 2007-2008 година, Китай инвестира в изграждане на високоскоростна железопътна мрежа. Това е мащабен проект, който създава заетост за работна ръка, както и потребление за стомана и цимент. Това спасява предприятия от тези сектори от фалити.

Китай е лидер в потреблението на цимент в света, като редовно потребява половината от целия ресурс в световен мащаб. Вместо да ви звучи внушително, трябва да обърнете внимание, че страната се насочва в изграждане на небостъргачи върху плаващи пясъци.

Високоскоростната железница се разраства. Достига до слабонаселени региони с ниска доходност и цените на билетите не са по джоба на масата китайци. Високоскоростната железопътна мрежа не успява да генерира повече приходи, отколкото са лихвите по заемите за нейното изграждане. Тя е финансирана със стотици милиарди долари дълг. Когато тази инвестиция се оказва недостатъчно доходоносна, за да обслужва дълговете, с които е финансирана, това може да е фактор за криза.

Недвижима собственост в Китай

Финансови пирамиди, гигантски бетонни джунгли, небостъргачи върху кокили в пустини, върху плаващи пясъци. С тези думи може да бъде описана реалността за недвижимата собственост в Китай. В комунистическата страна най-популярната, най-сигурна, и може би единствена достъпна за масите инвестиция е в недвижимо имущество.

Нужно е да се отбележи, че в комунистически Китай Вие не притежавате недвижимо имущество, без значение земя или жилище. Вие само придобивате правото да го ползвате за следващите 70 години. Въпреки това, поради държавната политика и икономически регулации, за широката обещственост недвижимите имоти остават най-достъпната инвестиция. Имотът не е само за обитаване. Китайците придобиват допълнителни жилища с инвестиционна цел за отдаване под наем или дори просто за продаване на по-късен етап. Това води до имотен бум. Двигател на китайската икономика не е производството и износа. Това е имотният пазар и инвестициите.

На запад капиталистическата система бива критикувана за това, че жилища стоят празни, докато има бездомни хора. В Китай жилища, които биха били достатъчни за настаняване на 90 милиона души, седят празни, а средностатистическият китаец трябва да работи 50 години, за да може да си позволи жилище, което е учудващо за социалистическа страна. По показателя достъпност на жилище, Китай е сред водещите в тази негативна класация в света.

Когато в една страна населението живее предимно в провинцията и страната е в началото на процес на индустриализация и урбанизация, може да се очаква, че ще има в бъдеще поток от хора, които ще се насочват от провинциални земеделски райони към градове с промишреност и услуги, тогава изграждането на нови градски жилища е добра инвестиция. Когато обаче всеки, който е имал желанието и възможността да се релокира от селото в града, вече го е направил и 70% от населението живее в градовете, напливът от хора в градовете логично отслабва.

Урбанизацията, индустриализацията, и повишаването на жизнения стандарт водят до намаляване на естествения прираст. Китай отдавна се е отказал от рестрикциите върху броя деца, които може да има едно семейство, но пикът на популацията вероятно вече е достигнат.

Изчерпан поток от преселници

Когато е изчерпан потокът от преселници от провинцията в градовете и когато намалее раждаемостта, ако скоростта на инвестициите в недвижимо имущество не отговори на тези условия и не се забави, резултатът ще са високи бетонни джунгли, които седят празни, като на места дори не е взето предвид къде биха работили потенциалните обитатели на тези жилища. Очаквано, тези селища остават празни, но имотният балон вече е надут. 70% от спестяванията и инвестициите на китайските граждани са във вид на недвижимо имущество.

Именно имотен балон предизвиква финансовата криза в САЩ от 2007-8 година

Виден пример за имотният балон в Китай е компанията за инвестиране в недвижими имоти Evergrande. Те продават имоти “на зелено”, започвайки нови проекти, за да привлекат финансиране за съществуващите, които все още не са довършени. Разчитайки на стабилния и постоянен ръст на цените на имотите, Evergrande започват да оперират подобно на имотна финансова пирамида.

Със забавянето на миграцията към градовете, продажбите “на зелено” намаляват. Evergrande прибягва до дълг, за да финансира нови проекти, и да довършва съществуващи. Компанията се оказва в криза на ликвидност. Не може да набави средствата да довършва обещаните и продадени “на зелено” жилища, за които клиентите са теглили кредити. Следват протести на инвеститори в Evergrande, както и откази на клиенти да обслужват кредитите, които са изтеглили за жилища, които продължават да не получават.

Стига се до ипотечни бойкоти. Вложителите в китайски банки, които знаят, че кредитополучателите отказват да си погасяват ипотечните кредити, притеснени за ликвидността на банките и способността да им гарантират вложенията, се струпват да си изтеглят парите. Провинциални банки в Китай са в риск от ситуации като КТБ.

Сиващата се китайска младеж, която казва “нека всичко гние”

По-ранните политики на Китай за контролиране на раждаемостта, в съчетание с традиционното предпочитание на китайските семейства за мъжки наследници, води до полов дисбаланс. В Китай мъжете са 40 милиона повече от жените. Това са 40 милиона мъже, които няма как да създадат семейства. По-малко вероятно е те да искат да инвестират в скъпоструващо жилище и изобщо да бъдат приобщени в обществото.

Бързата индустриализация и урбанизация водят до намаляване на раждаемостта. Смята се, че населението на Китай вече е достигнало своя пик още през предишното десетилетие, и в бъдеще естественият прираст ще е отрицателен. Демографската пирамида на разпределение на населението по възраст измества своя връх нагоре, или казано иначе, средната възраст на китайското население нараства – Китай е застаряваща нация.

Повишаването на жизнения стандарт, както в Европа, така и в Япония, довежда до намалена раждаемост и без държавен контрол – урбанистичният живот просто не предразполага към висока раждаемост.

Наличната китайска младеж губи интерес към неща като икономическо производство и човешко възпроизводство. Минимализмът става модерен сред младите. Като решава да спести от разходи като големи фамилни жилища и да продължи да живее със семейството си, или в малки жилища под наем, след като няма да създава собствено семейство, китайската млад гражданин може да си позволи и да печели, съответно да работи по-малко, за да издържа начина си на живот.

Китайската младеж решава, че няма нужда да се съревновава и да преследва кариерен и икономически успех. В Китай нараства броя на западния еквивалент на икономически неактивните или слабоактивните (NEET – Neither Employed, in Education, or Training), като се появяват и социални движения, носещи имена като “легни по гръб”, или “остави всичко да изгние”. Това е индикатор за вярата на младежта в бъдещето.

Преди да се откаже изцяло от политиката за максимален брой деца през 2015 година, Китай беше увеличила максималния разрешен на семейство до 3. Отпадането на ограничението изцяло едва ли ще увеличи раждаемостта.

Капанът на средния доход

Ако икономиката на една страна расте и привлича инвестиции благодарение на евтината работна ръка, населението ѝ ще стане по-заможно. Работната ръка ще увеличи жизнения си стандарт, докато не достигне до момент, в който не е толкова конкурентноспособна в сравнение с други, в които работната ръка продължава да е евтина.

Ако не успее да намери други формули за задържане и привличане на нови чуждестранни инвестиции, тази страна се озовава в капана на средния доход . Това се случва, когато евтината работна ръка вече не е толкова евтина. Страни като Япония са преодолявали този момент. Тя го прави преориентирайки се от евтини стоки, произвеждани с евтина работна ръка, към по-висококачествени и интензивни на знание блага.

Моделът на Китай за бърз растеж е разчитал на изобилие от евтина работна ръка. Когато тя забави собственото си възпроизводство, вече няма да бъде нито толкова евтина, нито толкова изобилна. Тогава капанът на средния доход е щракнал и икономиката ще се намира в плато по пътя на своя растеж.

Ако Китай не намери начин да излезне от ситуацията, икономическият ѝ спринт ще започне да намаля темпото. Дори и китайското икономическо чудо да доведе страната от състояние на развиваща се до състояние на развита икономика, то ще приключи. Точно тогава икономическият растеж на Китай ще се забави до този на другите развити държави и страната ще има същите проблеми като тях. С добавен авторитарен комунистически режим.

Доходоносни ли са външните инвестиции на Китай?

Китай инвестира не само на собствена територия. Когато всичката възможна и необходима инфраструктура в страната вече е изградена и няма нова, в която да се инвестира, за да продължава да се ползва от предимствата, които носи наливането на средства в този сектор, източният гигант се обръща към света. Алтернативата е да руши или изоставя съществуваща инфраструктура. Друга е да не довършва започната вече такава, за да може да даде начало на нови проекти от нулата. Такива примери също са срещани.

Китай започва инициативата “Един пояс – един път” – масивен, глобален инфраструктурен проект, целящ разширяване на китайското политическо влияние и търговска мрежа по света, като същевременно поддържа машината за инфраструктурно строителство.

Над 100 страни по света, сред които 49 от 54 африкански, държави от Югоизточна и Централна Азия, както и членки или кандидати за членство в ЕС приемат на тяхна територия изграждане на инфраструктура. Това са транспортни съоръжения като пристанища и магистрали, индустриални мощности за рафиниране на горива и преработка на суровини, както и производствени капацитети. Те се изграждат по китайски проекти, с китайски работници и инженери, често с доставени от източния гигант материали. Това се финансира от китайската страна. Кандидатът за хегемон се превръща в по-голям кредитор за изграждане на инфраструктура по света от МВФ или Световната Банка.

Какво получава страната, в която Китай инвестира

Това е партньорство – страната приемник получава изградена инфраструктура за ползване. От същата се ползва и Китай за транспортиране на собствените си стоки до и през съответните държави. Източният гигант печели своя приемник като търговски партньор, както и съюзник при гласувания в ООН. Китай кредитира страната приемник за изграждане на инфраструктурата, като втората съответно трябва да си изплати дълга към първата.

Конспиративните теоретици предполагаха, че обикновено политически нестабилните и корумпирани страни приемници на проекти от инициативата “Един пояс – един път” няма да са способни да обслужват задълженията си към Китай и това именно е скритият замисъл на Поднебесната империя. При невъзможност на страната приемник да изплаща кредитите към кредитора, условията по договорите предвиждат съответната изградена инфраструктура да бъде преотстъпена за негова полза за период от 99 години. По този начин Китай се сдобива с инфраструктурата, земята под нея. На практика части от страните, които приемат проекти, биват колонизирани.

Може би очаквано много страни спират да плащат вноските по кредитите към Китай за тези проекти, или поради невъзможност да ги обслужват, или поради отказ. Самата изградена инфраструктура се оказва, че не носи очакваните ползи и печалби. Китай се вижда принуден да опрости кредитите на множество страни, които са приели проекти от инициативата “Един пояс – един път”.

Авторитаризъм – къде е омлетът?

На Максимилиан Робеспиер се приписва фразата “Не можете да очаквате да направите омлет, без да счупите няколко яйца”, изречена през 1790 година. “Счупените яйца” са евфемизъм, който използват утопистите-авторитаристи, били те фашисти, комунисти, или други за убитите и затворени в лагери хора. Включително и за съсипването на животите и контролиране на съдбите на гражданите, които се борят да бъдат “свободни”.

Трябва да се подхожда с особено недоверие към хора, които завоалират жаждата си за човешка кръв, употребявайки евфемизми. Това, което е “общо благо” според тях, най-вероятно не е добро за никого. Яйца се чупят на поразия, но омлет няма.

Вярно е, че в комунистически Китай стотици милиони са били изведени от състояние на абсолютна бедност. Причината за китайското икономическо чудо не е комунизма, то се дължи в голяма степен на възприемане на принципи на свободния пазар в икономиката и решенията на Запада да търгува със страната. Разбира се, той го прави с цел да го превърне в противотежест на СССР. Немалък принос има и една до тогава дребна американска верига магазини “Walmart”, която намира в Китай база за производство на евтини стоки.

Благоприятното отношение на Запада довежда до това Китай да се превърне във фабриката на света. Това води до увеличаване на доходите на китайците. Китайското икономическо чудо, станало възможно благодарение на либерализиране на икономиката и отварянето ѝ към света е спънато от комунистическия режим. На това се дължи фактът, че средностатистическият китаец едва изпреварва средностатистическия българин.

В икономиката си Китай не е социалистически, а възприема капиталистически модел, защото е прагматичен. Когато на Дън Сяопин се обръща внимание, че социалистическата му държава има капиталистическа икономика, той отговаря “Няма значение котката дали е бяла или черна, а дали хваща мишки”. Под негово управление Китай се либерализира икономически, и се обособяват специални икономически зони.

Авторитарните режими всъщност са неспособни да осигуряват това, което обещават на хората в замяна на свободата им – просперитет и сигурност. Неспособни са да се справят с кризи, бедствия и аварии, способни са единствено до някъде да ги потулват и омаловажават. За авторитарния режим е важно да изглежда за пред поданиците си и света така, сякаш е способен да се справя с кризи, и да осигурява стабилност.

Китай политически и социално остава комунистическа диктатура, която затваря хора в лагери по етнически признак. В лагер може да се озове и всеки, който не следва партийната линия. От тази съдба не са застраховани и някои от най-големите и богати бизнесмени в Китай. Вашите инвестиции в страбната никога няма да са в безопасност. Винаги ще надвисва над тях риска китайската държава да сложи ръка на тях. Не би трябвало и да искате с парите си да финансирате такъв режим.

Перфектната буря

Множество опасности стоят пред Китай по пътя за световна хегемония. Вътрешни и глобални политически и социални фактори, пандемия, война с участието на приближена страна. Сред тях са климатични бедствия, разпад на световни логистични вериги, хранителна, енергийна и водна несигурност, имотен балон и дългова криза. Комбинация от няколко заплахи ще бъде особено трудна за менажиране.

Централните банки на Запад увеличават основния лихвен процент с цел намаляване на инфлацията. Китай продължава да го намалява. Интересно е дали това ще доведе до обезценяване на китайския юан. Ще бъде ли китайската валута привлекателна като алтернатива на американския долар като световна резервна валута.

Остатъкът от света не би трябвало да се надява на китайски срив. Сегашният световен ред, доминиран от САЩ и съюзниците им в Европа, далечния Изток и Океания, се характеризира с безпрецедентна взаимосвързаност. Китай също е здраво вплетен в световна мрежа от зависимости.

Преориентация на къде?

Китай, със своето съперничество със сегашния световен ред не може да бъде разглеждан като надежден партньор на силите, които цели да изпревари. Ако отношението на Източния гигант към Запада и действащия световен ред ще е съперническо, антагонистично, и дори враждебно, следва реципрочно отношение. Pax Americana се очаква, че няма доброволно да отстъпи на Pax Sina. Историята сочи, че последният хегемон, Великобритания, печели конфликта за новия световен ред заедно със САЩ, но вторият става първи.

Не е далновидно да финансирате растежа на врага си, който иска да Ви задмине по сила. Както вие, като индивитуален инвеститор, така и целият западен свят следва да деинвестира от Китай. Въпросът “Но къде?” има своя закономерен отговор – “Навсякъде другаде”. На никое едно място. Не може една Индия да става новия Китай. Деинвестирането на Запада от източния гигант трябва да бъде разпръснато в целия свят, включително и у дома.

Ковид пандемията извади на показ уязвимости на прекалено глобализирания и взаимосвързан свят, и че може би сме отишли прекалено далеч в икономическата глобализация и взаимосвързаността. Това довежда до прекомерна концентрация на производство в Китай и прекалена зависимост на логистични и снабдителни вериги от същата.

Китай не може да отхвърли сегашния световен ред поради още една причина. Страната е твърде инвестирана в текущия такъв. Китай държи американски дълг на стойност 981 милиарда долара. Страната дори не е най-големия собственик на американски външен дълг, а е на второ място. Когато дължите на банката 100 долара, това е ваш проблем. Когато ѝ дължите 100 милиона долара, това е проблем на банката. Противниците на сегашния световен ред постоянно изтъкват, че външният дълг на САЩ само расте, и вече е надхвърлил 30 трилиона долара. Това обаче следва да ви каже, че интерес към придобиването му продължава да съществува.

Китай инвестиции световен ред хегемон САЩ
Снимка: Wikipedia

Дългът като средство за инвестиции

Богатите много отдавна са осъзнали, че дългът е инструмент, който, използван правилно, може да бъде употребен, за да се обогатят допълнително. Стига да използват това средство, за да придобият активи, които ще носят доходност, която дори може да изпреварва вноските по дълга, или които могат да бъдат продадени в последствие, на по-висока цена, достатъчна, за да погасят дълга с лихвите и да останат на печалба, те ще печелят.

От друга страна и САЩ не бива да изпада в прекален възторг от възможността за срив на Китай. Падението на втория най-голям купувач на американски дълг би затруднил емитирането на нов от страна на САЩ.

Китай е станал втората най-голяма икономика в света, като е продавал евтини стоки на първата, както и на други богати страни. Това няма да е начинът, по който страната би могъл да стане първа.

Не, Китай няма да стане световен хегемон в близките десетилетия, или може би изобщо. Това не е задача за авторитарен комунистически режим. Това може би ще е предизвикателство за един либерален и демократичен Китай, който може би някога ще видим.

Статията не е финансов съвет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *