Енергетика, политика и война – Интервю с Данаил Николов

Данаил Николов е заместник-министър на енергетиката в правителството на „Продължаваме Промяната“ и коалиция.

– За нашите читатели, които не Ви познават, може ли Ваша визитка, кой сте Вие, и как стигнахте до това да сте заместник-министър на енергетиката в кабинета ПП-ДБ-ИТН-БСП?

– Завършил съм хидроенергетика в УАСГ, след което кариерата ми е като инженер в „НЕК“ ЕАД. Достигам позицията ръководител на производствено поделение в Югозападна България, което отговаря за експлоатацията на хидротехническите съоръжения. Придобивам магистърска степен по корпоративно управление в енергетиката, енергийни пазари и услуги в стопански факултет на СУ. Назначен съм на поста заместник-министър като експерт и продължих работата по проектите, които съм управлявал като специалист в „НЕК“, и пренесох експертизата си върху всички процеси и проекти в енергетиката.

– Какви бяха перспективите в политиката на кабинета по отношение на енергетиката преди началото на войната?

– Заварихме сектор енергетика в много сложна ситуация – в политическа и енергийна криза и пред война. Цените на първичните енергийни суровини растяха, налагаше се взимането на решения. Знаехме, че без енергийна стратегия не може да се управлява сектор енергетика. В енергетиката е необходимо минимално количество политика и максимално количество експертиза. Трябва да се направи така, че независимо кой ще управлява от тук нататък сектора, да има изготвен документ, който да реферира към определени проекти и решения, които да се взимат в бъдеще. Стартирахме изготвянето на такава стратегия, но настъпиха резки изменения в геополитическата обстановка. Наложи се изместване на фокуса.

– Тоест още преди войната вече във въздуха се е носел аромат на барут. Спомняме си също така, че цените на горивата растат още от лятото от годината преди войната.

– Поглеждайки малко по-назад, виждаме, че профилът на наблюдаваните процеси кореспондира с развръзка война. Още когато наблюдавахме нахлуването на Руската Федерация в Грузия, редица държави започнаха да подготвят диверсификация на доставките на първични енергийни ресурси от Русия, и изобщо да диверсифицират енергетиките си. В периода от 2012-14 бяха въведени в експлоатация голям брой терминали за втечнен газ, в Прибалтийските държави, но и другаде.

В същото време България не направи нищо по въпроса с диверсификацията. Дори напротив. Направи така, че да бъде още по-зависима от Руската Федерация. Проектът „Турски поток“ е пример. По това съоръжение се пренася изцяло руски газ само транзитно, България не получава никакво количество газ. При едностранното спиране на доставките на газ от страна на Руската Федерация стана ясно, че сме изпуснали времето, което е можело да бъде използвано за диверсификация, в полза на защита на чужди интереси, не български.

– Казвате, че през цялото време, докато всички други на континента са усещали на къде духа вятъра, и са търсили алтернативи, ние само задълбочаваме своята зависимост от Руската Федерация?

– Точно така.

– Войната започна. Как завари това българската енергетика, как реагира българската държава, какво последва?

– Българската енергетика има своята енергийна торта, или микс. Миксът е съставен от мощности, които наричаме базови, балансиращи и ВЕИ. Базовите мощности са АЕЦ и ТЕЦ. ТЕЦ се използват също и като балансиращи мощности, заедно с ВЕЦовете. ВЕЦовете могат да бъдат разглеждани и като възобновяеми, или ВЕИ мощности. В България всъщност ВЕЦ са гръбнака на ВЕИ сектора. С тях общите инсталирани ВЕИ мощности в страната са 3.2 GW. В „НЕК“ работят изключителни експерти и специалисти, които отговарят за експлоатацията на мощностите. ПАВЕЦ „Чаира“ съществува, за да може да компенсира изключването на един от блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Изграждането на нови ВЕИ мощности налага те да могат да бъдат балансирани – да може да се съхранява енергията, която те произвеждат в пиковете си, за да бъде използвана в моментите, когато те не генерират.

ПАВЕЦ „Чаира“ представлява най-голямата и добра батерия за съхранение на ел. енергия, намираща се на територията на България и Балканския полуостров. Коефициентът на полезно действие на технологията ПАВЕЦ е 85%. ТЕЦовете могат да бъдат използвани като балансиращи мощности, но не е препоръчително. Тяхната производителност може да се намалява до 30% от капацитета им.

ТЕЦовете са инертни. Ако бъдат спрени, не могат много бързо да бъдат вкарани в паралел с енергийната система на страната. Нужна е седмица работа на един ТЕЦ от момента на рестартиране до момента, в който може да бъде вкарана в паралел с енергийната система на страната, докато за ВЕЦ това време е 15 минути. Членството ни в ЕС означава и свързаност на енергийната ни система с тази на цяла Европа, и ние трябва да подсигуряваме честота от 50 Hz на мрежата. За да се подсигурява честотата, трябва да има балансиране на генерираната мощност с консумацията. Ние не можем да имаме голяма генерирана мощност при ниска консумация. Балансиращите мощности регулират генерацията според потреблението. Това се нарича вторично регулиране.

– Електроенергията трябва да бъде генерирана и потребявана, съхранението ѝ е сложна задача, и е най-подходящо да се съхранява във вид на допълнителен наличен капацитет за генериране.

– Поради тази причина преди време за студен резерв, като балансиращи мощности, се използваха ТЕЦове. ТЕЦове се използваха, понеже имаха достатъчна мощност, и можеха да бъдат спирани. АЕЦ „Козлодуй“ не може да работи по същия начин. Той има два реактора по 1000 MW, или 1 GW, които не могат да се експлоатират по същия начин. Всяко тяхно спиране води до някаква амортизация. Те трябва да работят на максималния си капацитет през цялото време. Амортизацията на тези мощности трябва да се планира много добре. Не търпят намаляване на мощността. Когато стартират работа, трябва да работят на максимална мощност.

В началото на войната всички мощности работеха нормално. Имахме уверения, че ПАВЕЦ „Чаира“ ще бъде на разположение в средата на Март месец. Но странно, с началото на войната съвпадна и авария в ПАВЕЦ „Чаира“. При други централи не забелязахме завишена аварийност. Енергийната система и наличните генериращи мощности бяха в изправност и изпълняваха функцията си.

Скоро след това дойде декретът от официалната руска страна, че България, попаднала в списъка с неприятелски страни, трябва да заплаща към „Газпром“ за ползвания газ в рубли, вместо от договорените валути евро или долари. За българското правителство по това време на първо място беше суверенитетът на страната, и искаше да се защити от подобни едностранни изменения на договорните отношения. Ние продължихме да се разплащаме по начина, който е разписан в договора между „Булгаргаз“ и „Газпромекспорт“.

– Противно на проруските опорки, че ние не сме искали да си плащаме?

– Точно така. Ние продължихме нашите заявки и разплащания според договора, въпреки това Руската Федерация едностранно, за една нощ спря доставките на газ за България. България трябваше да реши как ще си доставя газ за една нощ. Ние се справихме успешно с тази задача, и защитихме сигурността на доставките. В енергетиката на първо място е сигурността на доставките на енергийни ресурси. Без това всички сектори на икономиката биват засегнати.

Как вашите инвестиции биват използвани за политически цели, можете да научите тук

– Предвид режима на санкции срещу Русия, нашите плащания във валута различна от рубли как все пак достигат до Руската Федерация, за да можем ние да кажем, че си плащаме?

– Налични са платежни документи между държавната компания „Булгаргаз“, която е под контрола на ЕК и от КЕВР. Всичко е според българското законодателство, което реферира и към европейското. В условията на санкции, тогава беше четвъртия пакет санкции, едностранната промяна на начина на плащане от Руската Федерация не е правомерна, и ние трябваше да продължим разплащането според това, което е разписано в договора.

– Едностранното решение на Путин да изисква плащане само в рубли за газ вероятно е продиктувано и от интерес да запази курса на рублата стабилен, и да създаде търсене за рублата.

– Точно така, той е търсил стабилизиране на икономиката на РФ. Експортът на ресурси за Европа беше силно повлиян. Дори руският алкохол се оказа забранена стока. Важно е да се отбележи, че България беше поставена в списъка на неприятелски държави, когато много други европейски държави не бяха. Германия, Франция, Италия, Испания не бяха сред европейските държави, които бяха поставени в списъка с неприятелски държави за Руската Федерация. Финландия, Полша и България обаче бяха поставени в този списък. Разбра се, че Путин използва този първичен енергиен ресурс, газа, като оръжие, за извиване на ръце на държавите, които са обявени за неприятелски. Опитаха се да приложат същия подход и срещу Германия, но в Германия най-голямата газова компания е частна, и тя работи по подобие на по-голяма финландска компания.

– Казвате, че Русия селективно поставя държави в списък с неприятелски такива, за да създава разделение, антагонизъм и вражда в рамките на ЕС?

– Това е моя прочит на тези събития. България и Полша бяха от първите държави поставени в списъка с неприятелски такива, но и на тях също първо идваше падежа на плащанията за руски газ. Спекулираше се с това, но на други държави просто не беше поставяно условието да плащат в рубли към този момент. Ние продължавахме да си изпълняваме договорените задължения, които са разписани в договор между съответните компании от руска и българска страна.

– Позволявам си тук да препоръчам на Вас и на нашите читатели книгата „Газпром – новото руско оръжие“, дело на двама руски разследващи журналисти.

– Ще я потърся.

– Преди едностранните действия на руската федерация Българското правителство не беше ли обявило, че не смятаме да преговаряме за нов договор след изтичане на тогавашния на 31.12.2022 година?

– Започнахме разглеждането на тази тема след началото на войната в Украйна. По никакъв начин не сме поставяли въпроса дали ще продължаваме, или няма да продължаваме договора с „Газпром“.

След стартирането на тази война стана ясна и нашата позиция. Позицията ни беше, че да подкрепяме нахлуването на РФ в Украйна и неприятелското поведение е недопустимо. Ние не подкрепихме това, и тогава ЕС и ЕК, заедно с България, осъдиха и санкционираха действията на Руската Федерация в Украйна. На Русия бяха наложени санкции, които целяха да накарат Путин и Русия да прекратят военните действия в Украйна. Уви, това не даде желаният резултат. Но участващите компании винаги са действали на пазарен принцип. Пазарният принцип реферира и към законодателството, а когато има санкционен режим, той трябва да се спазва. Европейското законодателство взима превес над българското, поели сме такива ангажименти, и сме обвързани.

Искам да отбележа, че една стратегия в енергетиката, както и в българската, има своите репери. Първият репер е суверенитет. Вторият и третият репер са европейско и евроатлантическо членство. За да говорим за суверенитет, ние трябва да говорим и за диверсификация. Тази диверсификация трябва да стане на база и на използването на енергийни източници, които се намират на територията на Република България.

Правени са анализи, според които в България има наличие на първични енергийни ресурси като газ на територията на Дунавската равнина. Става дума за конвенционални находища, не шистови. При експлоатация добивът може да бъде половин милиард кубични метра, което се равнява на 1/6 от годишното ни потребление. Това се равнява на капацитета на хранилището „Чирен“. Също така в акваторията на България, в Черно море трябва да има находища. Известно е, че в румънската и турската акватория са открити, изследвани, и се експлоатират залежи на природен газ. Не е възможно и в акваторията на България да няма залежи. Не е разбираемо как в България не са направени подобни изследвания през годините. Последното редовно правителство направи така, че да се продължат проучвателни дейности. Ако не беше започнала войната, в края на 2022 година щяхме да знаем има ли или няма конвенционален природен газ в акваторията на България.

Време е да разберем и че трябва да се обърнем към най-новите технологии за добив на шистов газ. Добивът на шистов газ беше категорично отхвърлен чрез мораториум за проучване и добив от 2012 година. В момента експертите е нужно да седнат на масата, за да обяснят как съвременните технологии могат да се използват за добив на шистов газ, и да бъде даден отговор пред обществото за това как може това да бъде извършено – дали има опасност за околната среда, или други опасности.

Но в сегашната ситуация ние трябва да си дадем сметка, че всяка държава трябва да разработва своите дадености. Трябва да добиваме. За диверсификация без използване на собствените енергийни ресурси не може да се говори. Промяната на зависимост от една държава с друга не е решение. Ние трябва да разработваме собствен добив, и да развиваме енергетика на база наличните ресурси в България. Родината ни разполага и с компетентни инженери и икономисти, имаме съответните специалисти, за да може това да се случи.

– Ние не можем да търсим енергийна независимост без енергийна автономия, енергийна автаркия.

– За да имаме енергийна независимост, ние трябва да имаме на 100% енергийна сигурност. Когато имаме енергийна сигурност, тогава можем да говорим за диверсификация. Ако разработим собствените си първични енергийни ресурси, това може да доведе до енергийна сигурност и независимост. Това не се постига със смяна на един доставчик с друг. Трябва да разберем, че когато говорим за диверсификация, това трябва да включва разработване на собствените първични енергийни ресурси. Експертите трябва да обяснят на гражданите дали една или друга технология е опасна или вредна. Общността трябва да бъде информирана, и взимането на такива решения да е с обществено одобрение, без манипулации и шантажи.

– На обществената сцена вероятно действат интереси, които насочват обществения дебат в своя полза, а не в полза на българския интерес. Има хора, които се жалват, че няма да имаме руски газ, а същевременно се надяват Путин да ни спре газа, за да видим ние, за да ни накаже.

– Абсолютно. Вече е доказано, че Русия използва „Газпром“ като оръжие. Доставките на първичен ресурс стават инструмент за извиване на ръце.

– Как ще коментирате решението на Путин на 30.12.2022 година да се откаже от искането неприятелските държави да плащат за газа в рубли?

– Интересно решение. Вероятно осъзнава, че не може да продължава да действа по същия начин. Санкциите дават резултат, и се надявам след този знак да покаже и следващ знак – изтегляне от Украйна.

– Водят ли се арбитражи между Русия и „неприятелските“ държави, на които Русия едностранно изиска плащане в рубли за газ?

Да, такива арбитражни дела се водят. Едно от тях беше арбитражното дело заведено в Стокхолм от финландската газова компания „Газум“ срещу „Газпромекспорт“. В края на миналата година излезна решение, в което ясно се констатира:

1. „Газум“ трябва да заплати използвания и доставен газ в първия месец след излизане на декрета да се плаща в рубли на Президента на Руската федерация, а именно да се заплати използвания газ от Финландия във валутата, която е по договора, а не както декрета гласи.
2. Да продължат преговорите между Финландия и Русия, но както знаем от началото на тази година, декретът на Президента на РФ беше едностранно отменен от самия него.

Българския договор на Булгаргаз се различава от този с „Газум“, че Булгаргаз не плаща след, а плаща преди да се доставят заявените количества природен газ. След обявяване на декрета за плащане в рубли „Газпром“ всъщност ни върна предплатени суми

Да има и друго подобно заведено дело от „Унипер“ Германия срещу Газпром експорт, предстоящото решение се очаква.

Повече за икономическата страна на конфликта в Украйна можете да прочетете в нашето интервю с Юлиан Войнов

– Освен че имаме поети ангажименти към ЕС, за което противниците на ЕС и симпатизанти на Русия биха казали, че ние само поемаме и спазваме ангажименти, докато понасяме най-тежко икономическата война, какво можете да кажете за сътрудничеството в ЕС по тази тема?

– Не е така. България за пръв път беше пред възможност да наложи вето върху един от санкционните пакети. Става дума за морските доставки. Касае транспорт на всякакви стоки, енергийни и хранителни, но фокусът беше работата на „Лукойл“. За да няма момент, в който се налага промяна на горивния цикъл на рафинерията, се даде период от 2 години, през които да трансформираме горивния цикъл на рафинерията, включително и логистиката, която е изключително важна за работата на една рафинерия. По време на преговорите Европейската Комисия не беше съгласна на дерогация за България.

На 31.12.2022 трябваше да спрем доставките на нефт за рафинерията на „Лукойл“. 70% от петролът за рафинерията идваше от Русия, защото от логистична гледна точка така беше най-добре, а сега процесът на работа на рафинерията трябва да се пренастрои съгласно преминаване на доставки с петрол през Босфора. Ако не бяхме постигнали тази дерогация за период от 2 години, това щеше да доведе до поскъпване на горивата по бензиностанциите, имаше заплаха за сигурността на доставките.

Енергетиката се уповава на сигурността на доставките и на цената, на която получаваме енергиен ресурс, цената трябва да е социално поносима. България успя да защити своя енергиен суверенитет, като постигнахме тази дерогация от 2 години за санкционния режим.

– Разбирам, че рафинерията на „Лукойл“ технологично е устроена така, че да работи с петрол сорт Urals

– Да, но това не означава, че не е работила и с нефт от други източници, и не може да работи, но трябва да бъде пренастроена. Това не означава само технически и инженерно, но и логистично, трябва да се осигури непрекъснатост на доставките, за да може да се поддържа постоянен процес.

Служебното правителство иска да си припише заслуга за стартиране на преговори за изграждане на нефтопровод „Александруполис – Бургас“. Обръщам внимание на посоката. Не „Бургас – Александруполис“, пътят на пренос на нефта ще бъде от Александруполис към Бургас. Много политици от служебния кабинет неправилно реферират към „Бургас – Александруполис“. Тогава ще можем по-целесъобразно да използваме рафинерията. Ще можем след 2 години на 100% да спрем използването на руски нефт в рафинерията на „Лукойл“.

В Александруполис в момента се изгражда и терминал за регазификация на втечнен природен газ, в който България има участие в лицето на „Булгартрансгаз“. В началото на 2022 година българското правителство работеше по това да се възползваме от дерогацията от санкционния режим, за да подсигурим доставките на нефт за рафинерията.

– Нека разсеем митовете, че онези там в Брюксел само ни хвърлят на фронта на енергийната война като пушечно месо, можете ли да разкажете за една работна среща на министри на енергетиката от региона веднага след обявяване на едностранните агресивни енергийни действия на Русия

– Срещата беше организирана от министъра на енергетиката на България Александър Николов в Дом 2 на резиденция Бояна на 05.05.2022. На тази среща присъстваха всички министри на енергетиката в региона, включително на Украйна, Азербайджан, Турция. Срещата беше съпредседателствана от Европейската Комисия в лицето на генералния директор на дирекция енергетика Дите Йоргенсен. На тази среща се организира работна група, която в края на месец май изкотви план за действие за справяне с едностранното прекъсване на доставки на газ от Русия. В плана бяха разчертани стъпки как да се преодолее кризата. Този план разгледа и интерконектора с Гърция. Сегашното служебно правителство твърди, че нищо не е направено. Това не е вярно, проектът е под постоянно наблюдение, ревизия, защитаван пред Европейската Комисия. Европейската Комисия взе участие в максимално бързото въвеждане на интерконектора в експлоатация.

На 01.01.2022 бяхме заварили интерконектора след 15 години протакане завършен на 74%. За няколко месеца, на 02.08.2022 година предишното правителство предаде интерконектора на служебното правителство завършен на 99%. Ясно може да се разбере, че когато се съставя щаб „Хаос и разруха“, и се казва, че нищо не е направено по интерконектора, и не е имало никакъв контрол, какъв е бил приоритетът на министерството на енергетиката. По време на последното правителство е направен този скок в работата по интерконектора, какъвто не е правен до сега.

– Ако беше оцеляло предишното редовно правителство, как щеше да се развива енергийната политика сега?

– При сегашното падане на цените на газа щеше да има успокояване в сектор енергетика, което щяхме да използваме за скоростно изготвяне и приемане на енергийна стратегия. Енергийната стратегия е основополагащ документ, който води до целесъобразен сектор енергетика. Смея да кажа, че сектор енергетика е най-важния в икономиката, и трябва да има устойчивост. Тази устойчивост не е възможна без енергийна стратегия. Енергийната стратегия би елиминирала хаотичността при взимане на решения в енергетиката. Примери за хаотични решения са изграждането на АЕЦ „Белене“, „Южен Поток“, „Бургас – Александруполис“, които постоянно биват започвани и прекъсвани, и това не съответства на устойчивост.

С ясна стратегия такива проекти ще бъдат разглеждани, както и възможности за добив на конвенционален или шистов газ на територията и акваторията на България. Стратегията ще бъде наследство за следващи правителства. В настоящата ситуация на сериозни геополитически размествания са възможни изменения в една такава стратегия, но такъв документ е крайно необходим. Сектор енергетика трябва да се управлява внимателно, експертно, без резки промени, с оглед устойчивост и предвидимост. В ситуацията, в която се намираме, изграждането на ВЕИ мощности не става без ноу-хау. Това ноу-хау се достъпва, като се обърнем към определени компании инвеститори, но те очакват предвидимост, която България към момента не е демонстрирала.

– В нашето интервю с Боян Рашев той коментира, че компаниите, които работят в сферата на енергетиката и енергийните ресурси, очакват стабилна и предвидима политическа среда в хоризонт от десетки години.

– Попаднах на интервюто, беше интересно, и приветствам казаното от г-н Рашев. Енергийната стратегия би била гарант за това. Без такава енергийна стратегия ще продължим да се лутаме в започване и спиране на разни проекти. Аз съм привърженик на устойчивостта и надграждането. Трябва да имаме ясен план какво правим в енергетиката.

– Големите партии изписват страници по темата за енергетиката в предизборните си програми, но кое от разписаното в партийни програми представлява реално приложими решения?

– В програмите на партиите трябва да обръщаме внимание на проекти, но отново трябва да реферираме към енергийна стратегия. Например ВЕИ сектор без хидроенергетика е невъзможен. Трябва да използваме максимално водния потенциал на България чрез изграждане на нови мощности, или рехабилитиране на съществуващи с цел увеличаване на мощността им. Трябва да се изгради експертна и многофункционална среда за привличане на инвестиции.

– Определени среди под ВЕИ визират само фотоволтаици и вятърни турбини, които приемат за панацея

– Това нито е устойчиво, нито е правилно. Гръбнакът на ВЕИ сектора е хидроенергетика. Тези мощности са освен възобновяеми, и балансиращи. В момента фотоволтаиците и вятърните турбини са решение, което трябва да използваме. В програмите си партиите, които търсят доверието на гражданите, трябва да заложат максимално бързо преминаването на изграждането на слънчеви и вятърни мощности от разрешителен към уведомителен режим. Процесът за изграждане на такива мощности трябва да бъде максимално облекчен. В момента ако искаме да използваме финансиране от плана за възстановяване и социална устойчивост, бюрократичният процес възпрепятства подобни инвестиции със своята тромавост. Парламентът прие такова решение за мощности до 20 kW. Това означава, че ако изградите такава мощност, само изпращате по електронен път уведомителен документ до съответното електроразпределително дружество по регион. Процесът се облекчава, и се намаляват таксите. Необходими са и инвестиции в мрежите по разпределение и пренос.

– До колко е адекватно изграждането на ВЕИ мощности за собствено потребление и за включване в общия енергиен микс?

– ВЕИ мощностите са много важни, но е нужен визионерски поглед. В момента битовият потребител в България е на регулиран пазар. Държавата предпазва битовия потребител от волатилността на цената на електроенергия, но след 2025 година това ще се промени, и България ще премине на изцяло на либерализиран пазар на електроенергия, подобно на Прибалтийските държави. ВЕИ мощности трябва да се използват интензивно. Битовите потребители трябва да се използват, защото за тях това е диверсификация. Така през 2025 година ако има флуктуации в цените на електроенергията, тези мощности ще осигурят устойчивост, но са нужни и инвестиции в мрежите за пренос и разпределение.

– В момента само бизнесът плаща електроенергия на пазарен принцип. Така бизнесът не субсидира ли евтината електроенергия за битовия потребител?

– Флуктуациите се поемат основно от държавата, от енергийните компании под шапката на Българския Енергиен Холдинг. От значение е ролята на местната власт. Местната власт ще администрира проектите по изграждане на ВЕИ. Местната власт има ангажимент да изгради информационни центрове. В момента сме в процес на обществено обсъждане, а информацията за програми не достига до обществеността. Нашата индустрия получава компенсации за цената на електроенергия, но никой не обръща внимание на факта, че нашата индустрия е от най-енергоемките. До 70% от разходите на индустрията са за електроенергия. Това е немислимо. Ние сме занемарили енергийната ефективност. Ако искаме да използваме за в бъдеще компенсации, е целесъобразно следващи правителства да мислят как индустриите да станат по-енергийноефективни.

– В условията на нарушени доставки отвън, какви са възможностите пред България за разработване на собствени енергийни находища? Шистов газ в Добруджа, газ и нефт другаде на територията на страната и в черноморския басейн?

– Добре е да погледнем и към ядрената енергия. В средата на 2022 година тя беше припозната като зелена. Изграждането на нова ядрена мощност е изключително важно и задължително.

– Как така някой решава изведнъж, след като дълго време е бил против, че един вид енергия е зелена?

– Този въпрос беше поставен на масата пред лидерите на всички държави от страна на тези държави, които използват ядрена енергия, след началото на войната. България и Франция бяха от защитниците на идеята, че ядрената енергия е зелена. Стана ясно, че при шантажа на Русия с прекъсване на доставките на газ е немислимо да се ограничава ядрената енергия. Германия използваше газови централи за базови и балансиращи мощности. Бързо разбраха, че когато има прекъсване на доставките на първичния енергиен ресурс природен газ, не могат без ядрена енергия. Видяха се принудени да приемат факта, че ядрената енергия е зелена. За да бъде зелена, има условия, на които трябва да отговаря. Поради тази причина в началото на 2022 година България, в лицето на министерството на енергетиката, разработи документ за съхранение на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци.

В този документ се разглежда къде и как се съхранява отработено ядрено гориво. България има възможност да съхранява ядрено гориво до 2032 година. Ние трябва да решим как да съхраняваме това гориво, което представлява собственост на ЕС. Ние трябва или да изградим дълбоко геоложко хранилище, или да помислим как да съхраняваме съвместно с друга държава ядрено гориво на нейна територия.

Това може да се вземе като пример от регламент на ЕК за това как държави без газови хранилища да могат да използват хранилища на съседни държави. Имахме по време на предишното правителство запитване от Гърция за съхраняване на газ в нашето подземно газово хранилище „Чирен“, и в момента там има газ на гръцки компании.

– Тоест Европа е енергийно силна, доколкото е, заради сътрудничество. Как обаче енергийният преход води до разрушаване на селище за разширяване на въглищна мина, и защо беше нужна война, за да се осъзнае, че ядрената енергия е зелена?

– Не всички, които се упражняват в темата енергетика, са компетентни в областта. Всички, които се занимават с темата енергетика, трябва да разберат какво означават базова, балансираща и възобновяема мощност. Централа, която не може да осигури електроенергия на девети януари, когато се очаква, че е най-студено, в 20:00 или 21:00 вечерта, не може да е гръбнак на енергетиката. Голяма част от хората, които реферират към климатични промени, трябва да разберат, че е нужен баланс. Такъв баланс е немислим без базови и балансиращи мощности.

– Какво е бъдещето на ядрената енергия в страната? Има ли перспективи за изграждане на нови ядрени мощности с различни от Русия партньори? От къде можем да доставяме ядрено гориво? Отработеното ядрено гориво как и къде може да се съхранява?

– При съхраняване на отработено ядрено гориво времевият хоризонт се измерва в милиони години. Без дълбоко геоложко хранилище това е немислимо. Подобни хранилища трябва да се изграждат особено професионално, и са нужни сериозни инвестиции. Но не трябва да оставаме без решение за съхраняване. Ние трябва да сме подготвени, и по въпроса за съхраняване на отработено ядрено гориво на територията на страната трябва да постигнем обществено доверие и съгласие. Алтернатива е съхранение по партньорство с друга държава.

Нова ядрена мощност е изключително задължителна. Изборът на площадка трябва да бъде направен експертно къде е най-целесъобразно. Изборът трябва да отговаря на положителна техникоикономическа оценка. Според мен най-важният фактор е човешкия капитал. На площадката на АЕЦ „Козлодуй“ работят 3500 изключително висококвалифицирани инженери. Това улеснява отговора на въпроса къде е най-доброто място за нова ядрена мощност.

– Човешкият ресурс не е ли мобилен?

– Мобилен е. В края на юли месец проведохме една работна дискусия с представители на румънската и българската ядрена централа. Там заедно с представители на Агенцията за Ядрена Енергетика към ОИСР разгледахме проблема на човешкия капитал и как можем да развиваме специалисти за в бъдеще време. Споделих, че без изграждането на нова инфраструктура, това е немислимо.

– Един проектант, ако няма проекти, над които да работи, би залинял като специалист.

– Абсолютно, и тази специалност би изчезнала. Когато нямаме развитие на тези сектори, и нямаме проекти, които да изграждаме, тези специалности изчезват. Аз като инженер по хидроенергетика бях изключително неприятно изненадан, когато през 2010 година тогавашен министър-председател нарече проекта „Цанков Камък“ „един гьол“. Този проект трябва да бъде разследван за това как са усвоявани средства, но неговата целесъобразност е огромна, той е изключително важен.

– Швейцария също наскоро изгради обект подобен на ПАВЕЦ „Чаира“, но с по-голям капацитет.

– През септември 2022 беше пуснат в експлоатация този проект. Швейцарците си дават сметка, че това е най-добрата батерия за съхранение на електроенергия. Когато искаме да изграждаме фотоволтаични и вятърни мощности, те неминуемо трябва да вървят с подобно съоръжение за съхранение на електроенергия. Това е начина за съхранение на електроенергия. Коефициентът на полезно действие на такова съоръжение е най-високия, над 85%.

– Обратно на ядреното гориво, имаме ли къде да добиваме на територията на страната?

– Залежи на уран имаме много, и сме ги разработвали, и сме добивали. За производството на ядрено гориво за граждански цели, само няколко държави по света имат право да го извършват според международни разпоредби на МААЕ. За момента ние не сме сред тези държави. Това е процес с особена специфика и нужда от кадри. Можем да мислим в тази посока в сътрудничество с МААЕ. Но залежи на уран имаме. Въпрос на сертификационен процес е да произвеждаме ядрено гориво.

– Възможно ли е следващо поколение реактори да употребяват отработеното гориво от сегашните реактори?

– Водещи са двата реактора ВВЕР-1000 в АЕЦ „Козлодуй“ горивото за тях трябва да е съобразено с тях. В момента за тях доставяме гориво от Русия, но се търсят алтернативи от „Уестингхаус“ и „Фраматом“. До началото на 2024 година трябва да е сключен договор за доставка на ядрено гориво от „Уестингхаус“ за пети блок, а за шести блок в бъдеще да се доставя гориво от „Фраматом“. „Фраматом“ са заявили възможност за отвеждане на отработеното ядрено гориво. Притеснява ме факта, че Европейската Комисия поставя изискването диверсификацията да е реална. Да няма нищо в производството на ядрено гориво, което да включва руски компоненти, технологии и ноу-хау. За „Фраматом“ има притеснения, че не са напълно независими от Русия за доставки на гориво.

За „Уестингхаус“ знаем, че произвеждат ядреното си гориво в Швеция. По този начин за „Уестингхаус“ знаем, че технологията им е изцяло диверсифицирана от Русия. Как ще съхраняваме ядреното гориво бяхме отговорили в споменатия по-рано документ.

Малките модулни реактори се очаква, че ще използват основно отработено ядрено гориво. На всички форуми по ядрена енергия се обсъждат тези реактори. Малки модулни реактори ще са тези с до 440 MW инсталирана мощност. Те са прекрасни съоръжения, ако се докаже тяхната целесъобразност, и най-важното, тяхната сигурност. Могат да се използват за захранване на малки населени места и индустриални зони. Произвежданата електроенергия може да бъде достатъчно евтина, и да бъде сигурна за доставка. В момента тече процес по оптимизиране на тази технология и доказването на безопасността.

В ядрената енергия безопасността е на първо място. Най-напреднала е технологията за леководни такива реактори, какъвто тип са и ВВЕР-1000, с които нашите специалисти имат опит. Американска компания в момента е най-напреднала в тази технология, но в областта работи и „Rolls Royce“. Това е част от бъдещето на ядрената енергетика. Тези реактори ще могат да използват отработеното гориво, така че то не само да се погребва, а да се затвори цикъла на ядреното гориво.

– Очакваме ли да изгрее слънцето на ядрения синтез?

– Има наченки. Надяваме се, но в близките 10 години не очакваме.

– Заплашени ли са въглищните ни мощности от европейски регулации? До колко можем да удължаваме експлоатацията на големите мощности?

– Никой не говори за затваряне на топлоелектрически централи, а само за намаляване на техните вредни емисии. Трябва да се разбере, че е нужна оптимизация на процеса, по който използваме първичния енергиен ресурс въглища, да оптимизираме горивния цикъл. Ние като част от ЕС сме приели да декарбонизираме енергетиката си до 2050 година. Това обаче не означава затваряне на ТЕЦ-ове. Имаме пример с частните централи AES „Гълъбово“ и „Контур Глобал“ ТЕЦ Марица Изток, които са поели ангажимент, и знаят как да оптимизират горивния си цикъл след 2026 година. Сигурен съм, че същото може да се случи и с други централи.

Проблем има с някои мощности, собственост на определени инвеститори, които доведоха до това да е застрашена дерогацията за нашите ТЕЦ-ове. Имаше опасност да бъдат затворени всички централи заради нарушения и превишаване на емисиите от определени централи. Всички политици, които се упражняват в темата въглищни централи, трябва да разберат, че тези централи трябва или да бъдат модифицирани, или да бъдат спрени.

– Тоест не ни е поставено твърдо условие до година Х всички ТЕЦове да са спрени?

– Нямаме закована дата. За 2026 година трябва да оптимизираме горивния цикъл. В новата геополитическа ситуация планът за възстановяване и устойчивост може да бъде преосмислен в контекста на това, че Европейската Комисия дълго време отричаше един прекрасен проект, разработка на български инженери и академична общност – технология за съхранение на въглероден диоксид, carbon capture storage. Геоложката структура на земята в Маришкия басейн е идеална за такива съоръжения. Това може да бъде изградено, и в тази посока трябва да насочим енергийната си дипломация за включване на такива проекти в плана за възстановяване и устойчивост.

– Да уточним, не европейски регулации заплашват нашата въглищна енергетика, а определени мощности на определени инвеститори.

– До голяма степен да. Без модернизация не може. Аз съм голям привърженик на топлоцентралите като част от базовата мощност, заедно с АЕЦ, но трябва да се съобразяваме с ангажиментите за декарбонизация. Ние трябва да защитаваме добрите си решения като carbon capture. Декарбонизацията не означава затваряне на въглищни централи изобщо, и не е за сметка на националния интерес.

Ако не вярвате в успеха на зелените политики, ето как да инвестирате в техния провал

– Наличната мощност в момента в страната стига ли за потреблението и износа?

– На годишна база средното потребление е 3000 MW. Наличната мощност е достатъчна. Екстремалното потребление достига 6800-7000 MW, като наличните инсталирани мощности, които могат да бъдат включени, за да покрият товара на България, са 13000 MW. Нормално работим 50 на 50, половината генерирана мощност е за вътрешно потребление, другата половина е за износ. Без базовите мощности това не може да се подсигури. Ние трябва да защитаваме пред съответните институции тяхното експлоатиране и поддържане.

– Сегашното потребление и перспективите за бъдещото потребление до колко оправдават изграждането на нови мощности и колко големи?

– Изграждането на нови мощности е напълно оправдано. Когато искаме до 2032 година автомобилите с двигатели с вътрешно горене ще бъдат заменени с електрически или водородни. За да се придвижваме с такива превозни средства, ще ни е необходим енергиен ресурс, и за това предвиждам увеличаване на потреблението на електроенергия. Норвегия е в много напреднал етап в това отношение.

Енергийният преход има нужда от преходно гориво, и това гориво е водородът. За него може да бъде използвана голяма част от инфраструктурата за газопренос. Водородът не е първичен, а вторичен енергиен ресурс, защото той трябва да се произведе, и единственият въглеродно неутрален начин е чрез електролиза на вода. България е богата на геотермални води, но те не са подходящи за производство на такава енергия, понеже температурата не е достатъчно висока. Българското водно богатство може да бъде използвано за електролиза за производство на водород. Електроенергията за производство на водород може да се получава от ВЕИ мощности, това е съчетаване на няколко технологии.

– Това беше Данаил Николов, заместник-министър на енергетиката в кабинета на ПП-ДБ-БСП-ИТН. Можете да го намерите във Facebook и LinkedIn

Нищо от настоящия материал не е препоръка за инвестиции.