Темата за личните финанси и инвестициите придобива все по-голяма значимост в общественото пространство – особено в контекста на инфлационен натиск, преход към еврото и нарастваща несигурност в глобалната икономика. В подобна среда дефицитът на финансово образование се превръща не просто в индивидуален проблем, а в системен риск. Именно затова гласовете на експерти с реален практически опит, аналитичен подход и ясно формулирани позиции са от особено значение.
Стойчо Недев е един от тях – предприемач с над 30-годишен опит, съосновател на ДАВИД Холдинг АД и активен инвеститор, който от повече от 15 години управлява собствен капитал. Чрез своя блог Vivainvest.eu и участието си в образователни инициативи, той систематизира наблюдения и принципи, които не просто информират, а изграждат мислене. Разговорът с него е възможност за критична, но прагматична равносметка за състоянието на финансовата култура у нас и начините, по които тя може да бъде надградена.
Кой е Стойчо Недев?
Стойчо Недев е български предприемач и инвеститор с над 30 години опит в бизнес развитието и над 15 години личен опит в света на инвестициите. Съосновател на публичната компания ДАВИД Холдинг АД. Той е сред пионерите у нас, които вярват, че финансите трябва да бъдат достъпни за всички – не само за експертите и институциите.
Като финтех ентусиаст и защитник на финансовата грамотност, Стойчо стартира блога си Vivainvest.eu преди повече от 7 години, воден от желанието да споделя реални съвети и лични уроци с приятели и читатели, които все по-често го търсели за насоки в инвестициите.
Днес блогът се радва на широка популярност, а самият Стойчо е чест гост-лектор в утвърдени образователни формати като Академията за лични финанси на Стойне Василев и InvestPro на Мирослав Запорожанов, където вдъхновява новото поколение инвеститори да вземат информирани решения и да управляват парите си самостоятелно и отговорно.
Panic buy: Купуване на имоти и злато преди еврозоната
Интервюиращ: Г-н Недев, с конвергентния доклад за еврозоната и създалия се страх от българите, обществото реагира по традиционните за него начини – засилване на покупките на имоти сред по-богатите и масов обмен на злато и валута сред по-бедните и средната класа. Този манталитет ни показва следното: Предвид проучванията на агенции като „Мяра“, българинът е в подкрепа на еврозоната, но не през 2026 г. Можем ли да кажем, че страхът наистина е от новата валута или по-скоро от сътресения, които ще предизвика тази промяна и възможността те да бъдат управлявани от нашите институции?
Страхът като двигател на решенията
Стойчо Недев: Основното нещо, от което би трябвало да ги е страх хората, е чувството за уплах. Най-страшното нещо за тях е самият страх. Това не е черта на българина, това е черта на всички хора .Те са резистентни към промяната и не обичат да се променят, когато това касае тях. Всъщност всички искат промяна, но никой не иска да се променя.
Това е много типично за всички хора. В България е малко по-засилено по простата причина, че ние имаме дълбоко вкоренена финансова неграмотност, защото нашата образователна система учи хората на всякакви безсмислени неща, които едва ли някога биха им помогнали в живота, но за сметка на това не ги научава на елементарни финансови знания и култура, която е необходима.
Само като погледнем количеството казина и количеството бързи кредити, количеството хора със запори от съдия изпълнители, може да видим за каква финансова култура става въпрос.
Страхът от еврото е от чисто неразбиране
Когато човек не разбира нещо и то се променя, той се притеснява, че ще бъде „прецакан“, така да се каже. Много са малко хората, които могат да дадат смислени аргументи „Защо не им харесва еврото?“. Но то се оказва, че им „харесва“ (еврото) и ако можем да го приемем, но друг път, както онзи виц: „Тати ще те заведе на морето, ама друг път“. Та в крайна сметка ние не можем да обвиняваме хората, че ги е страх. Те просто са уплашени от неизвестността – това как ще стане, как ще се случи и т.н.
Промяната на валутата за държавата и фирмите
Та как ще се управлява промяната на валутата – това също е съвсем основателен въпрос. Трябва да кажем истината – финансовата система е доста добре подготвена, т.е. банки, НАП и всички финансови институции, които са свързани с този преход към еврото, са готови и то от година.
За фирмите това няма да представлява някакъв ужасен стрес, няма да е кой знае колко сложно. Да, ще има едно допълнително изискване за две валути, за изписване на общата сума върху касовите бележки в две валути, но честно казано това не е някакъв тежък проблем.
Бележка: Ако желаете да прочетете по-подробен анализ за влизането на България в еврозоната, можете да прочетете интервюто ни с Владислав Панев.
Закъснял ли е българинът с това да запази богатството си?
Интервюиращ: По повод случващият се panic buy и обмяната на евро, която докарва обменните бюра в големите градове, можем ли да кажем, че българинът е закъснял с идеята да запази богатството си и изобщо прави ли го по правилен начин?
Стойчо Недев:Хората са казали, че основната работа на финансовата система, е (така грубичко звучи) да раздели глупака от неговите пари. В момента ние имаме един смешен за мен panic buy, още повече на кеш.
Ако тук говорим за хора, които имат количества, които не биха могли да внесат в банка, понеже по някаква причина тези пари са придобити по незаконен начин или върху тях не са платени данъци, или нещо от този род, т.е. сивата икономика – да, тези хора имат проблеми. Те ще купуват банкноти, защото знаят, че след първи януари би трябвало да си внесат парите в банка, за да получат еврото. След известно време ще могат да ги обменят само в определени места и то не толкова лесно, колкото сега.
Реденето на опашки пред обменните бюра
Стойчо Недев:Това да се редят на опашка и да вдигат курса „продава“ на обменните бюра, може да е чудесно за собствениците им. Между другото, не случайно някои от противниците на еврото и някои хора, които твърдят, че много е страшно това, че ще влезем в еврозоната, имат обменни бюра или са свързани с този бизнес. Та продавачи на страх винаги има и те изкарват доста добри пари от това.
Къде да обменя безплатно евробанкноти? Съвет от Стойчо Недев
Стойчо Недев: Хората, които си купуват евробанкноти, давам им един съвсем безплатен съвет – откъде да ги обменят на килограм и по фиксинг, т.е. ако искат 1 милион евро сега могат да отидат на кешовия център на БНБ, той се намира зад The Mall, да си дадат левчетата, които носят в чувал, да си купят колкото искат евро по фиксинг, няма никакви ограничения, кеш, не по сметка. Ако купят повече от 5000 евро ще трябва да попълнят една декларация за произход на парите, разбира се.
Бележка към читателя: БНБ = Българска народна банка.
Правилно ли запазваме богатството си?
Стойчо Недев:Та, в крайна сметка, дали са запазили богатството си и дали го правят по правилния начин, това е ясно. Хората по принцип смятат, че имат сериозно състояние, че го притежават, имат малко измислена концепция за това какво е „богатство“. В крайна сметка (при превалутирането) гражданите ще запазят стандарта си на живот до голяма степен, стига да не са хора, които не могат да докажат откъде имат пари в момента. За тях има някакъв проблем. Честно казано, смятам, че това е по-скоро предимство, отколкото недостатък – дава се възможност тези пари да се декларират. За всички останали няма причина да правят panic buy – те ще внесат парите си в банка и те ще се обърнат автоматично в евро.
Но пък ако държите да си имате кеш, отидете в БНБ, вземете си колкото кеш искате. Законът за валутният борд задължава институцията да продава неограничено количество евро срещу левовете, които носят. БНБ няма да ви питат откъде сте взели тези пари, ще ви продадат евро веднага. Разбира се, НАП после може да ви пита откъде имате тези пари кеш.
Издава ли БНБ бележка, с която да декларирате откъде сте получили еврото?
Интервюиращ: След като се получат пари от офиса на БНБ, получава ли се бележка, с която може да се отиде пред банка и да се каже: „Аз това евро го получих при обмяна на валута“?
Стойчо Недев:Да, това се прави навсякъде. Аз съм обменял преди, често съм купувал 5 до 10 хил. евро кеш, когато ми трябват за нещо. Получава се, има си ясен документ, в който се изписват всички данни, той офисът изглежда като Форт Нокс малко, нали. В смисъл човек трябва да е много смел, за да влезе в офиса, той изглежда много страшен за влизане, нали, но не е.
Бележка към читателя: Форт Нокс е военна база на американската армия.
Има стандартна защита за летища – минавате през рамка, през скенер, защото нали, все пак работата там е да се обслужват основно огромни количества кеш, но той е отворен за граждани
Обмяна на кеш в началото на годината: Възможно ли е пране?
Интервюиращ: Като заговорихме за кеша, ако не се бъркам, в началото на годината пощенските клонове ще обменят до 1000 евро на човек, като не е пояснено дали ще може да се обмени 1000 евро за деня, или 1000 евро на клон. Това няма ли да отвори възможност за пране на пари?
Стойчо Недев: Не знам. Зависи колко голямо е то. Сега, няма проблем да се даде една инструкция. Тези 1000 евро не се обменят ей така. Става си по надлежния ред – с представяне на лична карта, с представяне на документ, издава се бордеро и т.н. Няма никакъв проблем да се пусне една инструкция. Много банки имат такива изисквания за работа – ако някой клиент дойде 3 поредни дни и внася под декларативния минимум, на третия път трябва да се попълни документ за произход на парите.
Бележка към читателя: Бордеро = служебен документ, издаван от банките на техните клиенти за отчитане на сделките и операциите им.
Между другото, аз винаги казвам, че администрацията не работи добре, но една от малкото институции, които функционират, е НАП. Знам, че това на никого не му харесва, но всъщност ако всички органи си вършеха работата, по начина, по който те го правят, ние щяхме да сме една просперираща държава. Те извършват доста сериозни усилия за това да изсветляват нещата, да хващат измамите, защото истината е, че 1/3 от икономиката ни е сива, т.е. тя не плаща данъци.
Ще се изсветли ли икономиката при влизане в еврозоната?
Интервюиращ: Предвид, че икономиката ни е сива и при влизане в еврозоната, тя ще бъде ли изсветлена по един или друг начин? Възможно ли е една немалка част от обществото да избере да обърне този кеш в активи и така част от тази сума да бъде вкарана в официалния оборот под формата на печалбата на компаниите? Изсветляването на тези 30% няма ли да доведе до значителна инфлация, ако в един момент официалният паричен оборот в държавата се увеличи с 30%?
Стойчо Недев: Не, парите са същите. Т.е. тези, които са сиви, са тук и сега. Те няма да се появят някъде магически. Ако тези пари влязат в оборотни стоки, т.е. ако си купиш хляб, масло и т.н., моментално ще се получи инфлация, защото това са стоки с нееластично търсене. Тези хранителни продукти просто ще ги хвърлиш на третия ден.
Когато си купувате дълготрайни активи и инвестиционно злато, Вие вдигате цената на инвестиционната стока, но тя не е част от потребителската кошница и от инфлацията, за да има пряко влияние. Инвестиционното злато, например, не е част от потребителската кошница и както струва 3000 лв., така може да струва и 2000 лв. после.
Манипулира ли се инфлацията?
Интервюиращ:Голяма част от потребителската кошница не включва важни стоки и услуги от ежедневната употреба на потребителите – например разходите за услугите на вероизповеданията. Така че разбирам защо хората се ядосват, когато по телевизията кажат, че инфлацията е 0%. Вероятно ако се направи отделна кошница, която да включва само стоки, необходими за здравословен начин на живот, вероятно там инфлацията ще е по-голяма. Как мислите?
Стойчо Недев:Различно е. В интерес на истината, в никоя държава бедните не живеят здравословно. Здравословен начин на живот водят хората, които не се стараят да оцеляват, а се стараят да просперират. Съвсем нормална ситуация.
Когато си купувате боклуци от голяма верига, например, то няма как да е здравословно. Но примерно ако си пенсионер си купуваш от най-евтиното мляко, в което мляко може и да няма. Но ако си човек, който си купува мляко висок клас – едното спрямо другото е с разлика около два пъти в цената.
Има различни потребителски кошници – тясна и широка, но истината за инфлацията е, че няма такова нещо като „истинска инфлация“. Истинска инфлация може да има само за даден индивидуален човек. Това е статистика: Средно аз ям свинско, друг яде зеле, средно ядем свинско със зеле. Това е.
Изграждане на устойчив инвестиционен портфейл
Интервюиращ: Промяната от лев на евро не е единственото събитие, което ще доведе до икономически сътресения в бъдеще. Ще отворя една скоба – наскоро видяхме как се отразиха на пазарите последните събития покрай Израел и Иран, в близкото минало имаме много подобни примери. В този ред на мисли съществува ли възможност за създаване на устойчив портфейл, който не само да запазва стойността си, но и да я надгражда.
Бележка към читателя: Инвестиционен портфейл = инвестиционния портфейл представлява съвкупност от инвестиционни активи, като акции, облигации, недвижими имоти, злато, ресурси и валути (Дефиниция на д-р Красимир Петров).
Стойчо Недев:Разбира се, че съществува, но за да изгражда човек устойчив портфейл, той първо трябва да е запознат с идеята, че трябва да изгражда портфейл, какъвто и да е той. Няма значение дали инвестиционен, или спекулативен, или някакъв друг. Т.е. той трябва да знае какво е портфейл, какво е инвестиране и т.н.
Кризата като възможност за изграждане на инвестиционен портфейл
Стойчо Недев:Всъщност кризата създава най-много възможности – когато ковидът се появи имаше една група „Клуб на инвеститора“. Аз им казах, че теорията „Всички ще умрем“ може и да е вярна, но го изразих много просто „Ако умрем всички, парите няма да ни трябват. На умрял човек не му трябват пари. Ако живеем, в момента има такива възможности, които няма да видим години“.
Няма да забравя сцената, в която фючърсите на петрола станаха отрицателни, т.е. плаща се само и само да се отървеш от него, защото влизаш и виждаш 100 лв. задължение, когато си го купил, да ти бъде доставена стоката. Т.е. ние купуваме такива спекулативни дреболийки, но зад тях стоят и така наречените комършъли, т.е. компаниите, които искат да получат този петрол. И в един момент те бяха готови да платят, за да се отърват от доставката му, защото нямаше къде да го складират, защото нямаше потребление. Казах: „Ако сега в този момент не сте готови да купите акции на петролни компании, най-вероятно никога няма да сте готови да купите нещо смислено“.
Имаше възможности за инвестиции и след войната в Украйна
Стойчо Недев:След войната в Украйна, ако погледнем какво се случи с много от активите, тогава също имаше начин на мислене „Край, тук нещата са много зле, няма излизане“. Т.е. човек може да изгради устойчив портфейл, който не само да запазва стойността си, а наистина да я увеличава значително.
За каквото и да говорим, ако човек е купил смислени акции през 2020 г. не на спекулативни компании, а на Shell, OMV, British Petrolium, всякакви смислени неща на големи компании, Amazon ако щете, в момента парите, които е внесъл, каквато и инфлация да сложите, неговият ефект от тези доходи е много по-голям. Ако е купил злато – също.
Стойчо Недев: Първо трябва да започнем да мислим за инвестиционен портфейл
Стойчо Недев:Има много възможности, стига човек да започне да мисли в този ред. За съжаление много малко хора са отговорни към това. Хубавото е, че макар все още да са малцинство, те стават все повече. Това е добрата новина. Аз го виждам, защото от около 7-8 години имам блог, в който споделях неща за приятели, в един момент започнах да пиша и по други места и в един момент забелязах как хората имат все по-голямо желание да знаят какво правят с парите си.
Бележка към читателя: Блогът на Стойчо Недев се казва Viva Invest.
Това не са хора спекуланти, които искат да забогатеят за една вечер, това са хора, които мислят: „Да, аз разбирам, че не е добра идея да избухам за една вечер всички пари, които имам, че и да задлъжнея, за да си купя примерно един апартамент“. Няма нищо лошо в покупката на жилище, не ме разбирайте погрешно, съвсем окей е, стига да имате ясна стратегия какво трябва да го правите..
Колко устойчив е устойчивият портфейл?
Стойчо Недев: Устойчивият портфейл е толкова устойчив, колкото е устойчив начинът на мислене, волята и дисциплината на човека, който го изгражда.
Знанията са най-малкият проблем – те се придобиват сравнително лесно, не може да се оплаче човек, че няма какво да прочете, научи и т.н. и това не струва милиони. Срещу 20-ина лв. може да се закупи смислена книга за финанси и да започне от там.
Място на инвестиционното злато в портфейла
Интервюиращ: Споменахте няколко пъти инвестиционното злато? Какво е вашето мнение за присъствието на този актив в инвестиционния портфейл?
Стойчо Недев: Сантиментът към златото е много силен. Ние вече пояснихме, че в случая на инвестиционните стоки не говорим за инфлация, а за покачване на цената на актива. Тя обаче може много рязко да промени посоката си. Аз съм преживял кризата 2007-2008 и си спомням какво се случи след това с цените на златото и петрола, т.е. човек трябва да внимава.
Когато всички искат злато, трябва да бъдем внимателни. Аз (например) през последните няколко месеца не съм купувал едно физическо злато. Това да го трейдвам е друга тема, т.е. ако е ETF.
Физическото злато аз го купувам с една единствена цел и тя е да не го продавам никога.
Бележка към читателя: Трейдинг = търговия (в случая „трейдвам“ = търгувам). ETF (Exchange-traded fund) = борсово търгуван фонд.
Бележка към читателя 2: Ако желаете да научите повече за инвестиционното злато, можете да прочетете публикацията ни iGold | Инвестиционно злато.
Каква е ролята на диверсификацията на активи?
Интервюиращ: Във време на икономическа турболенция и промени като военни конфликти като Русия-Украйна, Пакистан-Индия, Израел-Иран, каква роля игра диверсификацията на активи в инвестиционния портфейл и кои класове активи препоръчвате на българския инвеститор? Оказва се, че светът извън евроатлантическите граници е в доста голям военен конфликт.
Стойчо Недев:Така е. Лошото е, че когато в светът има пожари, това, че при теб няма пожар, не е много успокоително. Рано или късно някой от тези пожари може да достигне до теб. Ние знаем „мераците“ на Путин как той с удоволствие би си взел няколко европейски държави, като започнем не с България, а с Полша (например) или с Румъния.
Та в крайна сметка опасничко е, това е така, но аз съм на същото мнение, че не трябва да се фокусираме върху идеите за „оцеляването“, не съм привърженик на идеята, че светът ще свърши. Моят начин на мислене е малко по-различен – той е, че диверсификацията има място винаги, освен в един случай.
Кой може да си позволи да диверсифицира?
Стойчо Недев: Диверсификация може да си позволи да не използва човек, който е абсолютно наясно за това, в което инвестира, има възможността да го контролира и да го управлява, не да му обещават само, че ще го управлява добре. Типичен пример за човек, който не прави никаква диверсификация, е Уорън Бъфет. При него силна концентрация и много активи, да, но това са активи, върху които той прилага до голяма степен контрол чрез компанията си.
Малко хора могат да правят такова нещо. Няма нужда да имаш диверсификация върху собствения си бизнес (например). Там трябва да имаш концентрация. Окей – фокусирал съм се върху това, ставам най-добрият в него, разширявам си пазара, вдигам си цените, защото клиентите са доволни и щастливи, всичко е наред и аз работя само в тази сфера, пълна концентрация. Ако обаче в един момент продуктът стане ненужен за пазара, трябва да си наясно, че дотук си с този бизнес, трябва да си излязъл от него, преди да се е приключило. Не е задължително един човек да има един бизнес за цял живот.
Стойчо Недев със съвет за активите, които не са под наш контрол
Стойчо Недев:В крайна сметка, когато говорим за активи, които не са под наш контрол, а това са 99% от тях – златото, петрола, Microsoft, Shelly и т.н., ние можем само да се надяваме, че акциите на тези компании ще вървят нагоре, че ще се управляват добре, че продуктите им няма да бъдат излишни. В същото време трябва да знаем, че от време на време трябва да прибираме и печалби. Но диверсификация трябва да има.
Какво е диверсификацията? Какво е диверсифициран портфейл?
Стойчо Недев:Диверсификация не е да си купим 100 акции да кажем, че имаме диверсифициран портфейл. Аз много често обяснявам, че портфейл от 100 акции не е диверсифициран портфейл и насреща веднага ме питат дали такъв от 500 е. Ами не е, понеже имате 100% концентрация в акции. Преди всичко трябва да се прави диверсификация в различни класове активи с минимална степен на корелация един с друг.
Т.е. трябва да имаме фиксиран доход с ясен хоризонт след 5 години по 5% на година, след 5 години падеж на главница, както са облигациите (например), трябва да имаме широка кошница от акции, които да не са в един и същи сектор, някои от технологичния, някои от суровинния, някои в utility компании. Различни сектори, които са слабо корелирани един с друг, но всички са от пазара на акции.
Как се определя цената на пазара на акции?
Стойчо Недев:Който е работил малко на пазара на акции, той знае, че цената там не се определя от фундамента. Фундаментът настига очакванията. Цената се определя от очакванията и настроенията. Когато настроенията са мрачни, пазарът пада, икономиката пада, фундаментът настига пазарът. Когато настроенията са много мрачни и фундаментът е много по-висок от пазара, той започва да се обръща, съответно трендът се обръща и настъпва еуфория, в която се казва „Туй ще върви само нагоре“.
Биткойн – защо цената му се люшка?
Стойчо Недев:Типичен пример за това е как се люшка цената на биткойн. Неговата цена се определя основно от това какви са очакванията за него. Той е изцяло инвестиционна стока, не можем да правим нищо друго с него, освен да пази парите ни, да го продадем, да ги умножаваме, но не бива да забравяме, че умножението може да е по-малко от 1 и това зависи за всеки финансов актив.
Така че трябва да имаме портфейл, който е диверсифициран (говоря за масовия инвеститор). Той няма как да има контрол върху решенията на компаниите. Той няма да забогатее, но няма и да обеднее. По-скоро ще запази парите си и бавничко ще ги увеличава. Разбира се, много хора това не ги устройва. Те искат бързи пари и то сега, утре най-късно. Затова инвестират в пирамиди като BETL и други подобни неща.
Токенизирани активи, дигитално злато и P2P
Интервюиращ: Какво е вашето мнение за новите алтернативни форми на инвестиция, като токенизирани активи, дигитално злато и P2P платформи? Могат ли те да намерят място в устойчив портфейл, или носят твърде висок риск?
Стойчо Недев: Понятието „твърде висок риск“ е като „твърде красива жена“. Малко относително е. За някои твърде висок риск може да бъде всеки, който не е гарантиран от държавата, като банков депозит (например). За други риск като меме койн може да е съвсем приемлив. Тоест чувствителността към риска е много индивидуална и много зависи от няколко неща.
Първо към личната толерантност към риска на съответния човек. Това е субективно, това няма как да бъде измерено. Обаче имаме една част, която може да бъде доста по-лесно измерена. Ако си човек на 25, имаш много висока толерантност към риска по няколко причини:
Не разполагаш със сериозна сума, която да инвестираш и твоята идея е те да се умножат максимално. Т.е. на теб ти трябва да поемеш голям риск срещу очаквано голяма награда след достатъчно дълго време. Примерно, ако портфейлът ти падне с 50%, но след 5 години е едно, ако си на 65, друго е, ако си на 50 и трето, ако си на 25. Стига да има в какво да инвестираш на 25.
Т.е. колкото си по-млад, толкова повече рискове можеш да поемаш. Разбира се, важното е да бъдат добре управлявани, а в повечето случаи хората не ги управляват добре. Ти можеш да контролираш само нещо, което много добре осъзнаваш, но ако осъзнаваш какво правиш – то осъзнаваш, че няма как да го управляваш. Тук ще вмъкна един цитат на Уорън Бъфет за риска, а той е, че: „Рискът идва от това, че не знаете какво правите“.
Рискът в контекста на P2P платформите
Стойчо Недев:Много често човек не знае какво прави. Ако говорим в контекста на P2P платформите, такова нещо по принцип няма. P2P платформите са нещо като борсите, на което се предлагат активи, в случая – кредити.
Отпуснати са кредити, плаща се лихва по тях. Ако кажем, че е отпуснат на един човек кредит за 1 година с 15% лихва, P2P платформата Ви дава 10%, като продава част от кредита, който някой друг (винаги лицензирана финансова институция) има правото да отпусне. Обаче има и платформи, които отпускат кредити на някакви малки бизнеси, които нито знаем какви са, нито знаем защо са.
Бележка към читателя: P2P кредит = кредит от човек на човек. Кредитиране, в което хората заемат пари директно помежду си.
Бързият кредит е с по-малко риск от кредитът към бизнес
Много е странно един бърз кредит, например една фирма за бързи кредити да отпусне 100 кредита по 1000 лв. (образно да кажем) на случайни граждани, това е много по-малко рисково, отколкото някаква фирма, която ще отпусне 1 кредит от 100 000 лв. за развитие на бизнес. Бизнесът в общия случай е едно ЕООД/ООД, което днес няма активи или може да ги има, но утре да изчезнат и в същото време да не си съберем и кредита. Т.е. бизнес кредитът вече е по-рисков от един потребителски кредит, било то и бърз кредит.
Токенизация при недвижими имоти, картини и т.н.
Стойчо Недев:В крайна сметка същото се отнася и за недвижимите имоти. Там токенизацията на активи е доста интересна възможност. Аз много харесвам токенизацията на активи, защото тя прави нещо, което аз наричам „демократизиране на финансите“. Т.е. позволява на хора, които нямат достатъчно пари, за да си купят даден актив, да имат възможност да инвестират в него и да печелят от това.
Бележка към читателя: Токенизация =Преобразуването на активи от реалния свят в цифрови токени.
Много хубав пример е платформите, които токенизират предмети на изкуството – т.е. картина, която струва стотина хиляди евра, понякога може и повече, токенизират коли, които са колекционерски, токенизират часовници скъпи, които са пак колекционерски и всъщност нито един от тези нормални инвеститори като мен, теб или друг, който ще чете материала, няма възможност да си направи портфейл от подобни много интересни некорелирани с пазара активи, които са запазени само за богатите хора.
Как работи токенизацията?
Стойчо Недев:Токенизацията решава този проблем. Разделяме тези 100 000 евро (примерно) на парченца по 100 евро. Вече тук има съвсем друга схема – няма нищо лошо някой да си купи за 100, 200, 300, дори за 1000 евро част от примерно една картина. И като си купи част от 10 картини, той вече има портфейл. Разбира се, говорим за внимателно подбрани картини, не от някой случаен минаващ гражданин или току що завършил студент. Говорим за нещо, което наистина има стойност. Т.е. токенизацията на активи е нещо много хубаво.
Има ли място дигиталното злато в инвестиционния портфейл според Стойчо Недев?
Стойчо Недев:Същото нещо е и с дигиталното злато. То е точно това. То решава друг проблем. Дигиталното злато решава проблемът на физическото злато, при което има големи разходи за покупко-продажба, но това зависи на база какви движения се правят. В случая говорим за няколко процента.
Ако Вие купите златно кюлче и го продадете, в общия случай, ако цената не е мръднала ще загубите 3-4% (обичайно) от дадената сума. Освен това кюлчето трябва да бъде съхранявано.
Доколко актуална е токенизацията на активи?
Стойчо Недев: Токенизацията на активи е нещо модерно сега, тъй като могат да бъдат сложени върху блокчейн, да се елиминират някои и други посредници. Теоретично. Винаги има посредник под някаква форма. Когато не говорим за физически актив, така нареченият риск от насрещната страна винаги съществува.
Какъвто и да е актив може да бъде токенизиран. Например ETF с физическо злато съществува (може би) от 15 години. Тоест там си купувате дял от един фонд, който съхранява физическо злато. При токенизацията ситуацията е малко по-модерна – там слагаме неща върху блокчейн.
Рискови ли са токенизираните активи?
Стойчо Недев:Рискови ли са? Рискова са. Когато си купите една унция физическо злато, то е само Ваша отговорност. Разбира се, пак съществува рискът да го съхранявате вкъщи и някой да Ви ограби, някой да Ви удари на улицата и да Ви го вземе, то съществува рискът някой да Ви вземе и кеша за портфейла. Но пък не съществува рискът да се окаже (примерно), че сте инвестирали в кюлче злато, което след известно време се оказва, че го няма. Защото примерно не е било одитирано както трябва и т.н. В този ред на мисли много от P2P платформите доскоро не бяха регулирани. Все още и голяма част не са. Сега вече има регулация от няколко години.
Тук трябва да бъде ясно на всички хора, че нито една регулация не защитава хората от загуба. Напротив – тя ги защитава само от едно нещо. От много откровена измама. Ако регулациите защитаваха хора от всички рискове, нямаше да има Wire Card, нямаше дори да бъде част от най-голямата борса в Европа – немската.
Защитават ли ни регулациите?
Стойчо Недев:Регулацията пак казвам – не защитава от загуби. Тя гарантира, че харчите парите си напълно законосъобразно. Ако регулацията беше гаранция за сигурност, ние нямаше да работим. Ние щяхме да инвестираме в нещо регулирано и да си гледаме живота. Така че P2P активите си имат своето място, аз ги харесвам, използвам ги най-вече като актив, с който да диверсифицирам портфейла си с фиксиран доход, с различни матуритети.
P2P като алтернатива на облигациите
Стойчо Недев: P2P активите са алтернатива на облигациите. Защото да държиш облигации с фиксиран матуритет не винаги е възможно, макар че вече и това може да се прави в нашата държава за щастие. Не е широко разпространено, но преди няколко години изобщо не можеше. Вече може да си купите частички от облигации, защото една единица от актива се котира като 1000, но се продава в пакет под 100. Т.е. зад една облигация стоят 100 000 евра.
Не всеки може да си купи достатъчно количество различни облигации, с които да направи диверсифициран портфейл от облигации в рамките на един по-голям портфейл. За да се получи добре ще трябват няколко милиона минимум.
Та аз използвам P2P активите за тези неща, но те са много по-рискови в общия случай. Те наподобяват високорисковите облигации. Но вече съществуват и платформи, които предлагат токенизирани парчета от облигации, включително в България.
Не трябва да се залита към наратива, че щом е токенизирано, значи е високорисково. Не, не е. Рискът идва от това дали разбирате актива. По-добре или отделете време да го научите, за да го разберете, или изобщо не го правете.
Защо държим парите си в кеш? Отговорът на Стойчо Недев
Интервюиращ: Голяма част от населението държи значителни средства в кеш или банкови депозити, дори при отрицателна реална доходност. Какво е психологическото и икономическото обяснение за това поведение и как може да се трансформира в по-дългосрочен инвестиционен подход?
Стойчо Недев:Психологическото обяснение е страх. Икономическото обяснение е невежество. Когато си финансово „невеж“… Използвам много силна дума, но това е доста точен термин и се отнася за голяма част от хората. Може би едни 70-80% от населението в България са финансово невежи. Те не могат да сметнат елементарно нещо като сложна лихва, например. Тази концепция за тези хора е неясна. Да не говорим за плаващ лихвен процент или нещо от този род. Та от там идват нещата – страх и финансова неграмотност.
За съжаление държавата не прави почти нищо по отношение на финансовата неграмотност. Имам чувството, че държането на населението в минимална степен на образованост е държавна политика. Нали казват: „Прост народ, слаба държава“, но пък това води до силни управляващи
Интервюиращ: Както бюджетът с държавния дефицит?
Стойчо Недев:Да. Колко хора могат да разберат бюджета?
Защо държавата иска банките да плащат предварително?
Интервюиращ: А какво мислите точно за това предложение на МФ да иска банките да платят данъците си за следващите години предварително?
Стойчо Недев:Това е опасно нещо. Това е типично политическо поведение. Буквално е kick the can down the road, т.е. да хвърлим контейнера с мръсните неща надолу, за да не мирише. Иначе казано – след слънце – потоп. Т.е. те си казват: „Аз сега ще взема всички възможни пари, защото сега аз управлявам и ще ги преразпределям аз“. А какво са данъците? Средство за преразпределяне на блага. Кой ги преразпределя? Държавата? Не, тя не може да преразпределя нищо. Правят го управляващите в даден в момент, в дадена държава.
Т.е. управляващите са много ясни – едните искат да махнат другите, защото не са корумпирани. А защо не са корумпирани? Защото не са имали възможност да станат или си спомнят израза: „Корупцията е далавера, в която не участвам. Взема ли да участвам, това вече не е корупция, правим го за благото на народа“. Т.е. това са финансови „мошенгии“.
Аз по същия начин мога да кажа, че искам да получа авансово заплатата си за следващите 60 години. Някой ще ми ги плати ли? Пък после като стана на 65 държавата да ми дава пенсия. Искам да си получа заплатата сега и да не плащам никакви социални осигуровки. Какво ще правя с тях си е моя работа. Т.е. искам всички тези осигуровки, които ще се наложи да платя за целия трудов стаж, аз да си ги получа авансово сега, да ги похарча както намеря за добре и да мра ако искам на 65, но държавата да има ангажимент към мен.
Същото е с авансовият данък на банките. Защо ги искат? Защото банките са регулирани. Освен това най-лесно е да „биеш мръзнало куче“. Няма човек, който да обича банките, аз също не ги обичам. И от ПР гледна точка, хората ще си кажат: „Виж го този политик, как взема от гадните банки‘, но след това на кого ще ги даде? Най-вероятно на друга фирма, която той си е харесал.
Ролята на финансовата култура в страната
Интервюиращ: Каква е ролята на финансовата култура и консултантските услуги в изграждането на устойчиви портфейли? Виждаме ли в България признаци на зрялост в това отношение, или все още се намираме в етап на реактивно и паническо поведение?
Стойчо Недев:Ще започна отговорът отзад-напред. Виждаме ли в България признаци на зрялост? Виждаме. Аз ги виждам. На пълня зрялост, не. Но на наченки – да. Т.е. аз виждам желание във все повече хора, разбиране във все повече хора, че финансовата грамотност не е просто някаква екзотика, а е просто грамотност.
Ти можеш да получаваш много добри доходи, като един добре платен специалист, но може да се окаже накрая, че нямаш нищо настрани в момента, в който спреш да бъдеш високо платен специалист. Аз съм го виждал, тъй като работя в ИТ сектора, така де, когато съм започвал работа, че и малко преди това. Знам как има хора, които получават много добри заплати и в същото време не могат да посрещнат съвсем не голям, но очакван разход, което не е окей.
Признаци на интерес към финансова грамотност
Стойчо Недев: Ние имаме признаци по отношение на подобряване на финансовата култура и в интерес на истината се повишава изцяло от хора, които нямат нищо общо с държавата и държавната политика. Т.е. хората търсят тези услуги и ги получават под някаква форма. Все още имаме малко финансови консултанти, които наистина да са професионални.
Аз (например) вече не давам финансови консултации. Защото финансова консултация означава да вникнеш в състоянието на конкретния човек, в неговата ситуация, в която се намира. Т.е. аз трябва да знам за него кое е малко пари, кое е голям срок и т.н. Това нещо се изисква време да се разбере. Не става така с щракане с пръсти и да се дават универсални съвети тип „Инвестирайте в това и това“. Каква непоносимостта му към риск? Какво би направил? Какво би заделил?
Т.е. това нещо се прави професионално и има хора, които го правят професионално. Аз познавам такива хора, не са много, поне аз не познавам много. Повечето финансови консултанти всъщност са купувачи на кредити. Т.е. те уреждат кредит от банка, срещу което получават комисионна. Няма лошо, това е съвсем нормална финансова услуга. Ако я правиш добре, това е окей. Но това е финансово консултиране, по отношение на разходната част на хората.
Важно ли е финансовото образование Стойчо Недев?
Стойчо Недев: Много по-важно е финансово консултиране по цялостното финансово планиране. За щастие се появяват хубави книги. Хората ги купуват, аз го виждам. В крайна сметка те са напълно приложими. Например книгата „Умни пари“ на Стойне Василев съм я подарил на поне десетина човека с удоволствие. Просто тя е един добър старт.
Тя няма да ви научи на много практически неща, но когато в теб го има базовото понятие и е запалено желанието, има вече много други начини да се научиш – дали искаш да инвестираш в крипто, дали искаш да правиш търговия, дали искаш да инвестираш в акции, дали искаш да си правиш прости неща, колко време ще отделяш и т.н. – всяко нещо си идва с времето.
Повишава ли се финансовата култура у нас?
Стойчо Недев: Финансовата култура се повишава, има си такова желание, но тя трябва да се повишава в пъти годишно, защото в случая 10х0 е пак 0. Ние не говорим за 0, но говорим за едно много малко число. Добрата новина е, че все повече хора се интересуват от това да повишават финансовата си култура и разбират, че няколкостотин лева в някакъв курс инвестиран е добре, но трябва да се внимава. Сега има едни курсове, които Ви обещават звезди и близки галактики и струват по няколко хиляди, а всъщност ви казват базови неща, които можете да прочетете в две книги за по 20 лв.
Човек трябва да внимава за какво и къде харчи, но дори да сте решили да заделите сериозна сума за образование, това не е лоша идея. Винаги инвестицията в образование носи най-висока лихва. Сега много хора в момента перифразират тази сентенция, но първоначално това е казано от Бенджамин Франклин. Той стои на първата банкнота, т.е. не е случаен човек.
Така че трябва хората да учат, да се интересуват и по отношение на финансовата култура, както и по много отношения в нашата държава – спасението в давещите се е в ръцете на самите давещи се. Т.е. ако искате да станете финансово независими, никой няма да Ви пречи, но никой няма да Ви насърчава и да Ви помага. Стягайте се и го правете.
Доказателство за автентичност
Информацията в публикацията е потвърдена от Стойчо Недев и е споделена в профила му във Facebook:
Публикацията не е финансов съвет.
