Wealth Bulgaria застава зад студентските протести срещу семестриалните такси. В резултат на това платформата е поела ангажимента да публикува мнения и интервюта със засегнатите студенти. В тази публикация ще разберете позицията на студентда Джемал Осман.
Кой е Джемал Осман?
Джемал Осман е студент по право в Юридически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в платена форма на обучение, както и студент по философия към Философски факултет на същото учебно заведение, където учи по държавна поръчка. Роден е в Руен, област Бургас и е завършил Природо-математическата гимназия „Нанчо Попович“ в град Шумен. Активно участва в студентски клубове към университета, както и в редица младежки организации и младежки инициативи. Политически, социално и академично ангажиран, има публикации в академични издания като Philosophia и Архив за средновековна философия и култура, както и участия с доклади в академични конференции и школи.
Позицията на Джемал Осман за увеличаването на университетските такси
Публикуваме позицията на студента без редакторска намеса:
Джемал Осман: На 5 юни 2025 г. Министерски съвет прие Решение № 362, с което утвърди размерите на таксите за кандидатстване и обучение в държавните висши училища и научни организации за учебната 2025/2026 г. Софийският университет обяви двойно увеличение на таксите за редица специалности в платена форма на обучение. Това решение поражда сериозни притеснения и повдига редица въпроси, както по отношение на социалната отговорност на академичната институция, така и по отношение на ролята на държавата в осигуряването на достъпно и качествено висше образование.
Как се отразява тази промяна върху по-бедната част от обществото?
Джемал Осман: В контекста на икономическа несигурност и растящи разходи за живот, подобен скок на таксите поставя редица семейства в невъзможност да финансират обучението на децата си. За мнозина платената форма е единствената алтернатива за прием в желаната специалност, а увеличението може да доведе до отказ от образование или емиграция в търсене на по-достъпни възможности в чужбина. Вместо да изгражда и задържа кадри, системата се превръща в причина за отлив на млади хора.
Повишаването на таксите би било донякъде обяснимо, ако отговаряше на видими инвестиции в базата и качеството на обучението. Реалността обаче е различна: липсват елементарни битови условия – в много сгради няма тоалетна хартия или сапун, част от аудиториите и зали са останали от времето на социализма, без обновяване и често без адекватна техника. Състоянието на общежитията са такива, че студентът трябва да осъществи своеобразен вътрешен катарзис и еволюция, че да може да оцелее там. Нещо повече – студентите в платено обучение даже нямат право да ползват общежитията на университета. В този контекст, повишаването на таксите изглежда не като инвестиция в по-добро образование, а като административна мярка без стратегическа визия.
Държавните университети днес – по-скъпи от частните
Джемал Осман: Съществува парадоксалната ситуация, в която таксите в Софийския университет надвишават тези в частни университети, включително Нов български университет. Това подкопава легитимността на държавната роля в образованието – когато една публична институция се оказва по-недостъпна финансово от частна, възниква логичният въпрос: каква е реалната мисия на държавния университет?
Ако България има амбиция да развива устойчива икономика и да гради качествено общество, то държавата трябва активно да подкрепя образованието, а не да го превръща в тежест. Университетите не бива да бъдат оставени сами да компенсират бюджетни дефицити чрез повишаване на такси. Инвестицията в човешки капитал не е разход, а стратегически ресурс.
Създаващото се разделение между студентите от държавна поръчка и платено обучение
Джемал Осман: Напоследък в пространството на социалните медии често се среща генерализираното твърдение, че студентите, обучаващи се по държавна поръчка са по-способни, по-знаещи и по-достойни от тези, които са приети в платена форма. Подобен подход обаче е едностранчив и пренебрегва редица важни обстоятелства, които оказват влияние върху избора на форма на обучение и не кореспондират пряко с академичните качества на студентите.
Първото, което следва да се отчете при подобни сравнения, е спецификата на специалността. Има програми, в които конкуренцията е минимална, а местата по държавна поръчка не се запълват. Съответно приемът по държавна линия не е задължително обвързан с висок успех или изключителни знания. Обратно – в търсени специалности като медицина, право, психология и компютърни науки конкуренцията е изключително висока, а броят на местата по държавна поръчка – ограничен. Това води до ситуации, в които дори и кандидати с много висок бал не успяват да бъдат приети на държавна издръжка и се записват в платена форма, без това да е отражение на техните способности.
Да вземем за пример студент, приет с държавна поръчка в някаква педагогическа специалност и друг, който учи медицина или право – платено. Ако следваме генерализираната логика, ще излезе, че студентът по педагогика има повече знания и умения от бъдещия лекар или юрист – което си е направо сравнение на ябълки с круши. Студентът по педагогика е успял да влезе с държавна поръчка, не защото знае повече от тези, които искат да учат медицина или право, а защото напливът от кандидати в тези специалности не е много, съответно и критериите за приемане са по-различни.
Приемът в университетите създава дисбаланси
Джемал Осман: Масовото преминаване към прием, базиран само на дипломни оценки и резултати от матурите, също създава дисбаланси. Наблюдават се случаи, в които ученици с отличен среден успех в дипломата получават значително по-ниски резултати на матурите. Това повдига въпроси относно обективността на вътрешното оценяване в различните училища, но същевременно влияе пряко върху приема, като изкуствено повишава бала на дадени кандидати. Така системата не винаги възнаграждава реално знанията, а по-скоро отражение на локални гимназиални стандарти. Това разминаване говори, че оценките не винаги са реален показател за знания. Но при кандидатстване те вдигат бала – и човек с по-слаби реални знания може да се окаже с по-добра позиция.
Второто висше образование – превръща се във финансов бич
Джемал Осман: Още една важна, но често пренебрегвана ситуация, е когато даден човек реши да придобие второ висше образование. Законодателството в България предвижда, че то винаги се заплаща, независимо от резултатите на кандидата. Така човек с вече придобита квалификация и дори с доказани професионални успехи, но с желание за преквалификация или разширяване на компетенциите, автоматично попада в категорията „платено обучение“, без това да е свързано с липса на качества или нисък бал. Такъв е и моят случай. Уча „Право“ в Софийски университет в платена форма, защото преди това съм учил философия в Софийски университет по държавна поръчка.
Обвързването на качествата на един студент единствено с формата на финансиране на обучението му е не само некоректно, но и непълноценно като гледна точка. Академичният път е различен за всеки – и зависи от множество фактори: интереси, житейски избори, социален контекст, нормативни ограничения и конкуренция в конкретната специалност.
Истинската стойност на един студент се измерва не с това кой му плаща обучението, а с това какво умее, как се развива и как допринася – в академичната среда и извън нея в цялостен социален и културен план.
Доказателство за автентичност
Информацията в публикацията е потвърдена от Джемал Осман и е споделена в профила му във Facebook:
Публикацията не е финансов съвет. Тя е част от подкрепата на Wealth Bulgaria към студентските протести срещу увеличението на семестриалните такси.
