Владислав Панев е икономист и бивш народен представител. С него разговор на тема присъединяването на България към еврозоната. Какво ще се промени в България, след като сменим лева с евро?
Кой е Владислав Панев?
Интервюиращ: Първо ако можете да се представите за нашите читатели, кой е Владислав Панев, как изглежда Вашата визитка?
Владислав Панев: Моята визитка ли? Аз съм икономист, започвам кариерата си първоначално като финансов журналист, между 1999 и 2004 година пиша в изданията „Банкеръ“ и „Дневник“. След това започнах работа за 2 години в словенска инвестиционна компания KD Group като портфолио мениджър, после като изпълнителен директор на инвестиционния им посредник в България. От 2006 година имам собствен бизнес в областта на управлението на инвестиции, компанията е „СКАЙ – управление на активи“. Управляваме фондове, които инвестират в ценни книжа на международните пазари. Имам участие и във фирма за недвижими имоти, която инвестираше в тези активи преди 20 години, а сега по-скоро ги продава.
Извън бизнеса бях известно време в политиката. Първо като общински съветник в София в периода 2019-2021 година, след което и като народен представител в 5 парламента за 3 години, навъртях ги на бърза ръка. Но от 2024 година не съм бил кандидат на последните 2 парламентарни избора. С това се изчерпва визитката ми.
Защо Владислав Панев сменя „Зелените“?
Интервюиращ: Първо със „Зелените“, а после с „Демократична България“?
Владислав Панев: След като приключи мандатът на 49-тото народно събрание, в което бях, „Зелените“ напуснаха коалицията ППДБ, съответно аз реших да напусна „Зелените“, тъй като не виждах смисъл от разводняване на вота в това пространство, който и без друго не е толкова много, както се вижда от резултатите на последните избори. Както се видя, и решението на „Зелените“ не беше от най-мъдрите според мен, съдейки по резултата, който постигнаха на изборите Юни 2024 година.
Интервюиращ: Зелените сами решават да се маргинализират политически, като се борят за свиващ се електорат.
Владислав Панев: Вероятно имат някаква идея в това решение, което аз не го възприемам.
Еврохоризонтът пред България
Интервюиращ: България поема по пътя за еврозоната. Получихме конвергентен доклад, който е положителен. Какво означава това, какво съдържа докладът, и какво пропуска?
Владислав Панев: Докладът не може да е прекалено изчерпателен. Това не е неговото предназначение. Докладът показва, че отговаряме на петте критерия от Маастрихт. На 3 от тях ние отговаряме от много време. Единият е стабилен валутен курс, което е ясно, защото сме във валутен борд. Дългосрочните лихви в България също са доста стабилни, това е вторият критерий, 10-годишните лихни са стабилни.
Третият критерий, на който отдавна отговаряме, е този за държавния дълг, който е много по-нисък от изискваните от маастрихтските критерии 60%, нашият дълг е 24%, дори след по-голямата експанзия в годините след COVID. Двата критерия, които бяха по́ на кантар, на които дълго време не отговаряхме, единият е инфлацията, която според мен беше нормално толкова време да е по-висока от европейската, цените преди 20 години бяха много по-ниски в сравнение с тези в Западна Европа. Сега ако пътуваме в Италия и Франция не прави впечатление там да е много по-скъпо, отколкото в България. Някои услуги са по-скъпи, но за цените в супермаркетите често се появяват снимки в социалните мрежи на продукти, които са по-евтини там, отколкото са тук.
Икономика на мащаба в евро
Интервюиращ: Това може би до някъде може да се обясни с явлението икономики на мащаба (economies of scale), че на по-голям пазар е по-евтино да се реализира някаква стока.
Владислав Панев: Да, като продаваш 1000 единици от нещо, то разходите са по-ниски, отколкото ако продаваш 20 единици от същото нещо. Българският пазар е по-малък.
Последният критерий, на който все пак успяхме да отговорим, е бюджетният дефицит. Той трябва да бъде до 3% от брутния вътрешен продукт на начислена основа. Сега има някакви спорове в икономическата и финансовата общност дали наистина отговаряме, или сме натамънили цифрите, но решението на Европейската Комисия и Европейската Централна Банка е в доклада да се запише, че отговаряме на условието с дефицит точно 3% за 2024 година.
Това е по отношение на критериите за влизане в еврозоната. Относно самия конвергентен доклад, той посочва опасенията, за които и аз говоря от край време, че бюджетната рамка от ковид кризата насам свидетелства за разпусната фискална дисциплина.
Покрити ли са критериите според Владислав Панев?
Владислав Панев: Докато преди ковид ние имахме няколко поредни бюджета на излишък, сега се бием в гърдите, че постигаме бюджетен дефицит 3% от БВП. Дори известни политици от нашето пространство излизат по телевизията да обясняват как това е небивал успех на финансовото министерство, че по наше време е постигнат под 3% дефицит. Ако погледнем историята от 1997 година насам, която вече не е малка, става дума за 28 години, ние сме имали над 3% дефицит в кризисни години. Такива са били 2009 и 2010 година, когато беше световната финансова криза, както и в първите години на ковид кризата, 2020 и 2021, както и при фалита на КТБ през 2014 година.
Тоест ние дефицит над 3% имаме при извънредни събития. Не можем да броим това за небивал успрех, напротив, ние имахме много правителства, които наред с негативни черти като корупция и превзета държава, спазваха бюджетна дисциплина. Така от 1996 година дългът ни е спаднал от 100% от БВП, като в един момент беше 14% от БВП, сега е 24%. Това е нещо, което не можем да посочим като нещо лошо през тези години. Това е една ценност, която привлича инвеститори, вместо да ги отблъсква.
Държавата харчи левове, ще свикне да харчи и евро
Интервюиращ: Тоест това, което е за нас индикатор за криза, се явява критерий за присъединяване към еврозоната?
Владислав Панев: Критерият е за дефицит до 3%. Според мен бюджетът трябва да е балансиран, тоест дефицитът да е близо до нулата. Когато има криза, била тя международна или наша, държавата може да налее повече пари в икономиката, и тогава дефицитът да стигне 2-3%. Не бива всяка година поред, дори при глобален икономически растеж бюджетите да са с 3% дефицит, и когато има отлив на вълните, държавата да се чуди какво да прави с дефицита. Той би могъл да се увеличи до 5-6%, или повече, но това ще създаде вътрешни проблеми. Ще създаде проблеми с инфлацията, както и виждаме през последните години.
Не искам да хвърлям вината върху българското правителство за по-високата инфлация през 2022-23 година, тя се дължи на международни фактори, но е факт, че през последното десетилетие след глобалната финансова криза се наляха страшно много пари в световната икономика, лихвите бяха нулеви и отрицателни, а инфлацията беше ниска, и това нямаше как да се задържи дълго време. Не може лихвите да са нулеви, дори и отрицателни, държавата да налива непрекъснато пари в икономиката, и инфлацията да е 0. Това може да продължи една, две, пет години, но не и вечно. С COVID кризата инфлацията избухна. Това беше причината за по-високите цени на всичко. Това свали маса правителства. По студиата обикалят сегашните управляващи да обясняват колко била висока инфлацията през дадена година, при някое правителство, но тогава инфлацията е била голяма навсякъде по света.
Интервюиращ: Имам спомен, че до преди ковид пандемията инфлацията в еврозоната беше по-висока от тази в страните от ЕС извън еврозоната, но след ковид пандемията тази тенденция се обърна.
Владислав Панев: Не съм обърнал внимание
Планиране на държавните финанси
Интервюиращ: Бюджетът на една държава е просто планираните за годината приходи, които са събрани от данъци, минус планираните разходи, харчовете, които държавата планира, и това формира дали бюджетът ще е на дефицит, или излишък. Това са по-скоро планирани и прогнозни неща и дали изпълнението съответства на плановете е друг въпрос.
Владислав Панев: Точно така. Би трябвало в един добър бюджет прогнозните стойности да бъдат близки до реалността, която се отбелязва в края на годината. До 2019 година финансовото министерство винаги е залагало по-ниски приходи, с идеята, когато настъпи декември, и се окаже, че бюджетът е на огромен излишък, правителството да изхарчи едни милиарди за скрити проекти, които много често са корупционни, и по този начин да захрани обръчите от фирми, които са близки до управляващите, независимо кои са управляващите. Въпреки това до 2019 година ние реализирахме излишъци, или ниски дефицити.
След COVID кризата, от 2021 година нататък, ние започнахме да залагаме свръхоптимистични приходи, които трудно могат да бъдат изпълнени, и те не биваха изпълнени, нито миналата, нито по-миналата година. Когато не могат да се изпълнят приходите, се режат разходите, които са планирани предварително. Заложени са едни капиталови разходи. В началото на годината правителството се бие в гърдите, че е предвидило рекордни капиталови разходи в бюджета. Но накрая тези разходи не се изпълняват, иначе дефицитът ще превиши 3%. За следващата година пак се залагат нови капиталови разходи, които отново не се изпълняват. Но винаги в началото на годината се вее байрякът, че ще се харчат много пари.
Държавата задлъжнява според Владислав Панев
Интервюиращ: Дефицитните разходи се реализират или финансират или с разходване на резерв, или с теглене на дълг.
Владислав Панев: Обикновено е с теглене на дълг, тъй като фискалният резерв стои от порядъка на 5, 6, до 10 милиарда лева, в тези граници. Това са парите на правителството, по-голямата част от които се държат в БНБ. През май 2025 година правителството изтегли нови 9 милиарда лева дълг от международните пазари придемно, но също и от местните пазари. В началото на годината казах, че този бюджет е така конструиран, че когато дойде време за конвергентния доклад през месец юни, той да обяви, че България изпълнява критериите от Маастрихт. Какво ще се случи след това, през юли, август, септември, а дори и за май месец, понеже предварителните данни за бюджета за даден месет се обявяват на първо число на следващия месец, и това е за всеки месец.
Какво е било изпълнението на бюджета за месеца, на излишък или на дефицит, се обявява на първо число от следващия месец от финансовото министерство. Към момента (интервюто е взето на 12 Юни 2025 година) за месец Май все още няма обявени данни, а е вече 12-то число на месец юни. Финансовото министерство все още не е обявило никакви данни за предходния месец. Това изобщо се случва за втори път от години назад. Първият път беше през януари 2025 година. Тогава Теменужка Петкова твърдеше, че ще имаме 3 милиарда лева дефицит за първите 3 месеца. Но се оказа, че бюджетът за месец януари е на излишък. И това е традиционно, в това не бива да има нищо изненадващо.
Имаше ли дупка в бюджета?
През януари влизат приходите от ДДС от коледните продажби, които обикновено са големи, докато бюджетните разходи за месеца не са различни от който и да е друг. Така събраното ДДС от коледните продажби обикновено формира бюджетен излишък. Това винаги е така. Може да е имало един януари някоя минала година, когато бюджетът е бил на дефицит за последните 10 години.
Интервюиращ: Това е 3-милиардната дупка на Теменужка, която се тиражираше в медиите.
Владислав Панев: Да, и тя не се оказа факт. В момента ще наваксаме бързо. Сравнявам данните от БНБ за движението на парите на правителството за всяка седмица. За май, ако махнем ефекта от теглене на дългове, е много вероятно бюджетният дефицит само за месеца да бъде 3 милиарда. Не говорим за натрупване от предходните месеци. Само за май месец е възможно дефицитът да е огромен. Може би за това се забавя публикуването на данните, да се изчака малко Европейската Комисия да вземе окончателно решение за еврозоната.
Владислав Панев: Бюджетните данни са масажирани
Интервюиращ: Не звучи ли това като нагласяне и масажиране на данните и подготвяне на бюджета специфично за посрещане на конвергентен доклад?
Владислав Панев: Звучи точно като бюджет, който е специфично подготвен да отговаря на условията към определена дата. А за после виждаме ударни увеличения на разходи, както и заявките на правителството. Не е лошо да се изграждат нови социални домове, не е лошо да има интернет по селата, но само тези две заявки за последните два дни са на стойност милиард отгоре. Да отпуснем 600 милиона на мобилните оператори, за да прокарат интернет в селата. А защо няма конкурс, за да могат да се явят и други кандидати? Например Илон Мъск със Starlink, сигурно ще го направи по-евтино.
Бележка: От Wealth Bulgaria припомняме, че Starlink вече е достъпен в България. Можете да научите повече в нашето интервю с Деан Белев от Neterra.
Дефицит и малък пазар
Интервюиращ: Точно на нашия силно ограничен пазар на интернет и мобилни услуги, където има картел от трима доставчици...
Владислав Панев: Към това прибавяме и протести, стачки, забавяне на икономиката. Световната банка обяви, че очаква ръстът на българската икономика да е 2% вместо 2.8%. Това означава по-малко приходи в бюджета, но размерът на бюджетните разходи остава същия, защото разходите за заплати и капиталови разходи са заложени. Но да не чертаем прекалено апокалиптични картини.
Финансово България стои много добре. Държавен дълг от 24% е вторият най-нисък в Европа. Вероятно и ще завършим годината на второ или трето място по този показател. Но влизаме в една дългова спирала, която, ако не овладеем, нещата могат след един мандат време да изглеждат много грозни. Румъния реализира рекорден бюджетен дефицит от 9% за 2024 година, сега се борят да го намалят примерно на 7%. Франция е в същото положение. Макрон беше вкарал бюджет с около 6% дефицит и на опозицията този бюджет ѝ се стори много малък. Продължават да водят борба за стотни от процента.
Популисткият натиск в цяла Европа и в САЩ, е изключително силен. Мъск направи Агенция за рязане на правителствени разходи (DOGE) и държавните разходи на САЩ пак ще бъдат по-високи, отколкото са били миналата година при Байдън. Също така расте и дългът на Белия дом. В сравнение с нашия нисък дълг, на САЩ дългът е над 100% от БВП. Това оказва влияние и върху курса на долара.
Интервюиращ: Доларът е под 1.70 лв вече.
Владислав Панев: Точно
Критериите от Маастрихт: Само за кандидати, не за членове
Интервюиращ: Явно няма изискване страни, които вече са членове на еврозоната да продължават да спазват маастрихтските критерии за дефицит, дълг. Явно и Румъния също скоро няма да ги покрие.
Владислав Панев: Изискването за 3% дефицит винаги го има, но няма санкции за неспазването му. Хубавото на България беше, че докато се борехме за влизане в еврозоната през последните няколко години, ние гледахме да поддържаме финансова стабилност, и дефицитът да е нисък. След влизането ни в еврозоната това няма да е така, и големият риск от присъединяването ни е, че изискването за дефицит може да не бъде спазвано. Румъния извън еврозоната не го постига, Франция в еврозоната също. Има държави, както и в еврозоната, така и извън нея, чиито дефицит е висок.
Няма ефективен механизъм, който да принуди държава да свали дефицита. Когато на власт е популистко правителство като сегашното, и когато опозицията се занимава с дребнотемия според мен, реално няма кой да удари спирачка на хвърлянето на пари от хеликоптер. Мисля, че целта на Пеевски следващите години е именно да залива народа с пари, под предтекст, че се грижи за хората, като така печели народната любов. На практика ще купува народната любов с държавни пари. На това трябва да има някакво противодействие. Популизмът е страшна болест.
Контрол от опозицията, или контролирана опозиция?
Интервюиращ: Но опозицията ни не е адекватна опозиция, и се занимава с разни аутизми, вместо да е контрол на управляващите, и да ги възпира от грандомански харчове.
Владислав Панев: За мен не е адекватно основната тема за последния месец да е кога да внесем вота на недоверие, на каква тема да бъде. Кога това въобще е било въпрос пред българската опозиция за последните 35 години. Да се мъдрува на каква тема да е вотът на недоверие, кога да се внесе, и то най-големият страх, да не би ако внесем вот на недоверие, правителството да падне. Опозицията толкова се е загрижила за стабилността на държавата, че тя крепи правителството с всички сили.
Интервюиращ: Да се върнем на бюджетните разходи и излишъци, имам спомен, че правителството на тройната коалиция беше постигнало рекорден излишък за една от годините. Тогава решиха да похарчат излишъка за купуване на фрегати. Не помня появиха ли се фрегати.
Владислав Панев: Парите вероятно са били изхарчени. Сега се очаква да се приеме решението военните разходи да не се приемат за превишение на дефицита. Така ще можем да превишаваме 3% дефицит, ако го оправдаем с увеличени разходи за отбрана. Така дефицитът може да бъде примерно 5%, но ако има 2% разходи за отбрана, това няма да се приема като отклонение от изискването за 3% бюджетен дефицит. Но тези 2% отгоре не ни ги плаща Урсула, а ние си ги теглим като заем, нов дълг, и после трябва да обслужваме този дълг и лихвите по него. За това е нужно през годините на стабилност дефицитът да бъде нулев или близък до нулев, или да има малък излишък, за да може при извънредни разходи, включително военни, дефицитът да нараства, но не прекалено рязко, и да не е прекалено висок.
Евро синхронизация и европослушковци
Сега ще си измием ръцете с това, че европейската комисия разрешава по-висок дефицит за военни разходи, понеже ние сме йес-мен-и. Основният дебат в политиката винаги е дали сме изпълнили тези или онези критерии, дали за Маастрихт, приели ли сме законите по плана за възстановяване и устойчивост, приели ли сме закони, от които зависи усвояването на кохезионни еврофондове, приели ли сме закони, от които зависи избягване на някакви наказателни процедури. Всичкият ни дебат се върти около такива въпроси, и как тези, които не искат да приемат такива закони, са национални предатели. В сравнение с политическия дебат от преди 20 години, нивото в момента не е особено високо.
Интервюиращ: Изглежда твърде голяма част от законотворческата ни дейност е съсредоточена върху това да покрием критериите за влизане в еврозоната, или някакво друго съгласуване с Европейския Съюз. Когато влезем в еврозоната, какви цели ще си поставяме за в бъдеще като нация?
Владислав Панев: Вероятно пак ще се занимаваме с покриване на критерии, понеже ние сме като ученички отличнички. Трябва да покрием всичко по еврофондовете, наказателните процедури, ПВУ, втори транш, трети транш, да увеличим военните разходи. Всичко с цел покриване на едни или други критерии. Критерии не липсват, европейският парламент бълва законодателство и регулации на килограм. Изглежда обаче има някакво обръщане в европейския парламент след последните избори от Юни 2024 година. Намалял е ентусиазмът по приемане на нови регулации. Някои дори биват отлагани. Има основания за лек оптимизъм.
Евроскептицизъм
Интервюиращ: В страната ни има известна опозиция към присъединяването към еврозоната, колко е значителна тя? Някои проучвания сочат, че мнозинството от българите са против влизането в еврозоната.
Владислав Панев: Според Алфа Рисърч, на които по-скоро вярвам, разпределението е около 50 на 50. Кампаниите „за“ и „против“ бяха много експресивни. Обаче и двете кампании работеха за отсрещния лагер. Страната против еврото така изплаши хората от Русия, че голяма част от хората се ориентираха в полза на еврото. Тези, които бяха „за“ еврото, използваха такива доводи, че хората да им се смеят.
Запазване на лева?
Интервюиращ: Манджата беше пресолена. Наслушахме се на аутистични коментари и аргументи в полза на запазване на лева, до толкова, че от скептик аз станах по-скоро неутрален.
Владислав Панев: Ако аз съм бил 55 на 45 в полза на еврото, сега сигурно съм 75 на 25 за еврото. Това е заради приказките за суверенитета. През 90-те години, при свободния лев, без оковите на валутния борд, сме имали пълен суверенитет при 3000 лв за един долар. Имаше и галопираща инфлация. Тогава сме имали най-великия суверенитет. Да се изкарват говорители като Недялко Недялков, много надежден източник, на чиито медии винаги сме вярвали, или пък Диляна Гайтанджиева, която дали е агент, или не е, няма значение за въпроса, но и тя е фигура, която не буди обществени симпатии в средната част от обществото.
Ясно е, че агитките от двете страни за твърдо за едната или другата позиция. Но когато хората по средата се наслушат на дитирамбите на Недялко, Диляна Гайтанджиева, Костадин Костадинов, и други подобни, те се отвращават от тази кампания. Приказките за суверенитета на лева, или за това как ще се поробим, как другите са предатели, отблъскват аудиторията.
Как да навредим на една кауза?
Отсрещната страна също говореше страшни глупости, но не толкова експресивно, и не чак толкова големи глупости. Така те не успяха да увеличат противниците на еврото. Те говореха, че Борисов и Пеевски не искат влизане в еврозоната, защото имат страшно много милиарди, дори се говореше за десетки милиарди левове, които олигархията има, които не може да обърне навреме. Да говориш от една страна, че цялата държава е завладяна от Пеевски, и същевременно да обясняваш как Пеевски не може да си обърне милиардите. Как няма да може да си ги обърне, като е завладял цялата държава? Напечатаните общо левове са по-малко от тези суми, които уж има да се изпират. Напечатани са 30-40 милиарда лева в историята на новия български лев. Толкова са печатанати от 1999 година насам, след деноминацията. На леглото и в шкафчето на Борисов имаше евро, не левове.
Вместо левове, ще укриваме евро
Кое е по-лесно да се скрие? Една пачка от по 500 евро, която съдържа 100 банкноти, или 50000 евро общо, или една пачка от по 100 лева, която е 10000 лева като сума. Сумата от 100000 лева в евро има 10 пъти по-малък физически обем, отколкото в лева. Много е по-лесно да се корумпираш в евро, отколкото в лева. Банкнотите се крият по-лесно. Освен това в последните години е имало възможност да се обърнат левове в имоти, в евро, в злато, в крипто, и в каквото още можете да се сетите. Трябва да си последния баламурник на света, за да не си го направил това. Особено ако държиш цялата държава в нозете си.
Влизането в еврозоната се представяше като антикорупционно. Най-некорумпираните държави са в еврозоната, най-некорумпираните държави от ЕС са извън еврозоната. Но това дали една страна е корумпирана или не, зависи от нейното икономическо развитие. Според статистиката най-некорумпирана се оказва Дания, която е извън еврозоната. Швеция също, но скандинавските държави са по-развити, и е логично на дъното на класациите за корупция да сме ние и Румъния, защото сме най-неразвитите. Отделно не мога да си представя как корупцията в евро ще е по-трудна, отколкото корупцията в лева. Сигурно ще е по-лесна.
Интервюиращ: И ако ще изсветлим някакви черни левове, то те ще са на някакви дребни риби, скрити в матраци и под възглавници.
Владислав Панев: Това са хората, които са толкова прости, че още не са започнали да обръщат пари в евро. Тези хора не са фактор в управлението на държавата. Според мен тези доводи, които много хора от нашите среди продължават да изтъкват, и вярват на идеята, че Борисов и Пеевски имат левове за изсветляване, са несъстоятелни. Пропагандата до толкова е набила тази идея в главите им. Това е градска легенда.
Интервюиращ: А звучи толкова наивно.
Корупцията в левове или евро?
Владислав Панев: През Януари 2025 година тезата беше, че те не искат да внесат конвергентния доклад, защото имат тъмни левове. И видяхме, че конвергентният доклад се внесе, когато трябваше, и резултатите излязоха такива, каквито трябваше да излезнат, и ще влезнем в еврозоната от 1 Януари 2026 година. Цялата теза издиша. И сега да не внасяме вот на недоверие, защото Борисов и Пеевски ще го използват, за да падне правителството, и да не влезнем в еврозоната. Нивото на дебат наистина е на дъното.
Интервюиращ: Искахме да сме опозиция, и да свалим управляващите, но нямахме желание, в името на еврозоната. Но някои икономисти, които се обявяват в полза на лева, искат левът да се запази във валутен борд. Не е ли това компромисен вариант? Какво пречи да се запази левът във валутен борд?
Владислав Панев: Първо за мен темата с еврото не би трябвало да е чак толкова централна и нагорещяваща страстите. Това е една техническа процедура, която трябва да извървим. От всичките празни приказки на Недялко и компания трябва да става ясно, че не е по-добре да запазим лева по няколко причини. Роднина ме попита дали е вярно, че влизането в еврозоната ще стане по различен курс от този при валутния борд. Това не е вярно, но хората продължава да ги е страх. През годините винаги е било под въпрос дали ще падне бордът, да си обменяме ли левовете в евро, или пък в долари. Винаги е имало такъв страх и недоверие към лева. Това ще отпадне при влизането в еврозоната. Тогава надали някой ще обяснява, че българското евро е по-слабо от италианското или германското евро, това са пълни глупости.
Европаника
Интервюиращ: Такива партенки като това дали курсът ще е същия, или дали българското евро ще се приема като гръцкото или френското, ги има.
Владислав Панев: Кой в Германия щял да иска българско евро, нали?
Интервюиращ: Тогава едно евро ще е едно евро, и тези страхове ще отпаднат, както казвате. Във връзка с подобно всяване на паника, дали анти-евро позицията е изцяло повлияна от руска пропаганда? Има ли легитимни аргументи против влизането на страната в еврозоната към момента?
Владислав Панев: Според мен атаките от последния месец станаха толкова малоумни, че вече почти съм на път да повярвам, че има такова влияние. Обстановката толкова се нажежи за нещо толкова тривиално, като влизането ни в еврозоната. Не мога да си представя, че в някоя друга държава е имало такива страсти по отношение на присъединяването н съответната страна към еврозоната. Според мен не е имало такива. Нито в Хърватска, нито в Балтийските държави, нито в Словакия. Никъде не се е стигало до такива ексцесии, митинги, шествия до Брюксел, но щом искат, да ходят в Брюксел. Референдуми е имало. В Швеция и в Дания хората са отхвърляли еврото на референдум. Но и там не е имало такива обвинения в национално предателство по адрес на привържениците на еврото.
Убеждаване на обществеността
Интервюиращ: Съдейки по обществените нагласи, успяха ли привържениците на еврото да продадат еврото на широката общественост?
Владислав Панев: Не, сигурен съм, че не успяха да го продадат. Сигурен съм, че привържениците на лева продадоха успешно еврото на широката общественост със своята идиотска пропаганда. Ако има 20% от едната страна поддръжници на западното влияние, приемането ни в еврозоната от една страна, и 20% от другата страна привърженици на лева, но 60% от страната са привърженици на членството ни в ЕС, двете крайни позиции си разделят по 20%. Останалите по средата 60% се влияят от кампании. Но те, когато слушат малоумната кампания, те поддават. Решават, че приказките на Недялковци и подобни за суверенитет и национално предателство, са пълни идиотщини, и това се вижда от социологията.
Привържениците на лева успешно продават еврото. Ако аз бях на мястото на правителството, и разполагах с бюджет за харчене за пропаганда на еврото, аз щях да го дам целия на Недялко, за да говори по телевизиите своите тъпотии. На Диляна Гайтанджиева ще дам пари, на Костадин Костадинов, и други подобни, да излизат и да говорят простотии, и хората да се повлияят, и както сега съотношението е близо 50 на 50 според Алфа Рисърч, да стане 60 на 40 в полза на еврото. Но не бих дал пари на привържениците на еврото, защото те също говорят глупости.
Не е възпитано да прекъсваш противника, когато греши
Интервюиращ: Аз се шегувам, че ако за момент привържениците на еврото млъкнат, то аутистичните крясъци в полза на запазването на лева зорлем ще ме накарат и аз да приема еврото.
Владислав Панев: Когато имаш две агитки, които използват безумни аргументи в едната или другата посока, винаги е по-добре за едната другата да е по-шумна.
Интервюиращ: Ако може другата да си мълчи, да не прави гафове, и да не се излага.
Владислав Панев: Да не правим непринудени грешки, да. За мен хората, които имат някакви взаимоотношения с Европа, ясно виждат ползите. Ако имаш роднини, които ти пращат евро, по-добре да не ходиш до обменното бюро. Ако ходиш в Гърция на море, по-добре еврото да е национална валута и тук, за да не мислиш кога ще ходиш до обменното бюро, и да трябва да теглиш пари от банкомат, и колко процента такса ще трябва да плащаш. Това се случва в момента. Какъв е маржа на обменното бюро, дали няма да те излъжат, дали ще ти начислят комисионна, тези въпроси отпадат. Ако си износител или вносител, ако си фирма, която има търговски отношения с Европа, валутните разлики също ще отпаднат.
Ако си инвеститор, и търгуваш на германската борса, или на друга борса като мен, също отпадат тези съображения. Аз търгувам на немската борса, търгувам и румънски облигации. Ако си инвеститор, курсът лев-евро има значение за теб. Влезем ли в еврозоната, спира да има значение. Аз сигурно ще спестя хиляди левове от такива трансакции.
Предимствата на единния пазар с евро като единна валута
Интервюиращ: Влезем ли в еврозоната, ставаме част от тази икономика на мащаба.
Владислав Панев: Това означава, че и за търговските вериги ще е по-лесно. Цената няма да се обявява в две валути. На етикети в магазин за дрехи можете да видите цените в различни валути, в евро, левове, паунди, злоти. Това са обявени цени, а не че можете да платите в тези валути за тези цени. Ще е по-лесно да е една валутата за този доста сериозен общ пазар. Това е и мнението на инвеститорите. Ако някой дойде да купува, да инвестира, да изгражда заводи, или каквото и да е друго, ако знае, че има финансова стабилност в страната, това би било по-привлекателно, защото хората не знаят за валутния борд. Македонският денар и сръбският динар също имат стабилни курсове спрямо еврото, и то за период от 15 години, но вие имате ли доверие като българи, че македонският денар и след 15 години ще струва толкова? Надали.
По същия начин ние сме във валутен борд, но самите българи се опасяват, че бордът може да падне, и курсът да бъде променен, едва ли не за една нощ заради действия на българския парламент. При влизане в еврозоната тия притеснения отпадат.
Интервюиращ: Това са притеснения на човек, който държи , и се чуди къде да харчи и инвестира евро, дали би ги харчил в икономика с валута стабилна спрямо еврото, или в икономика с еврото като валута.
Владислав Панев: Обади ми се познат, който има спестени 100 хиляди евро, и се чуди в левовели да ги държи, или в евро. При влизането в еврозоната и този въпрос отпада. След новата година ще си спестя такива телефонни разговори.
Левът ще ни липсва
Интервюиращ: Защо някои хора толкова държат на лева, каква е неговата значимост?
Владислав Панев: Според мен това се дължи основно на пропагандата. Винаги има носталгия, винаги си спомняме за добрите стари времена, и то от хилядолетия, още Платон е писал как едно време е било по-добре, и че сегашната младеж за нищо не става. Това е хилядолетна тема. Привържениците на лева са от същата маса, които смятат, че днешната младеж не струва. Като си млад, е хубаво, като остарееш, не е чак толкова хубаво.
Носталгия е нормално да има. И по дойчемарката е имало носталгия. Но ако проверим социологията в Германия, 70-80% от немците подкрепят еврото. Там това ги улеснява, понеже на запад повече пътуват, границите си ги нямат за нищо. Представете си немец при всяко отиване в Люксембург да обменя марки за люксембургски франкове. Или като плащаш с карта, да те „удрят с грамажа“, както се казва. Да платиш 5% повече във франкове, отколкото в марки. Банките може да понесат загуби от това, от такси и комисионни. Обменните бюра също, но обикновените граждани само ще спечелят.
Опитът на по-ранните членове на еврозоната
Интервюиращ: Разпространяват се легенди, че първоначално след приемането на еврото немците били недоволни и скептични към еврото, наричали го teuro, това до колко е вярно?
Владислав Панев: Възможно е да е вярно. Teuro звучи доста добре. Но това отдавна е минало. Германия е спечелила маса пари от еврото. То свали лихвите, и на немците това им беше от полза. Ако отидеш по́ на юг, в Италия, Испания или Гърция, които заради прекомерната си задлъжнялост не могат да си обезценят валутата, защото са в еврозоната, там скептицизмът би имал по-голямо основание, въпреки че по моите наблюдения и там хората са по-скоро доволни от това, че няма да мислят днес колко струва драхмата, или песетата, или лиретата спрямо еврото. Когато Италия влизаше в Европейския Съюз, една дойчемарка струваше 1000 лирети. Сега няма подобни опасения.
Интервюиращ: Сешам се и за българския лев вързан за немската марка, 1000 лева за една марка приблизително. Привържениците на българския лев, които твърдят, че той бил имал 140-годишна история, сещат ли се за гърците, които замениха хилядолетна драхма за евро?
Владислав Панев: От тази гледна точка чисто носталгично ние запазваме стотинката. Левът ще изчезне, но стотинката ще е вечна. На евроцента ще пише стотинка. И при това ще е поскъпнала двойно.
Референдум и поети ангажименти
Интервюиращ: Трябваше ли да има референдум по въпроса за присъединяване към еврозоната? Какво твърди конституцията по въпроса, относно провеждането на референдуми, относно превеса на международните споразумения и спогодби над националното законодателство?
Владислав Панев: Международните спогодби, по които България е страна, винаги са над националното законодателство, и това е записано и в конституцията. Аз не съм юрист, но конституционният съд вече два пъти се произнася, че така предложените въпроси за референдум, първо от Възраждане, после от президента, са противоконституционни. Ако конституционният съд каже нещо, аз не бих му противоречал.
Тук правим редакторското вмъкване, че привържениците на лева вероятно са съгласни с решението на конституционния съд относно истанбулската конвенция.
През 2024 година, когато КС отхвърли промените в съдебната система, мнозина надигнаха глас, че конституционният съд е купен от Пеевски, и други подобни, но след това, когато отхвърли референдума на възраждане, тогава пък КС бил взел много добро решение според същите хора. Аз бих казал, че трябва да поддържаме авторитета на институциите. Конституционният съд през годините не се е забърквал в големи скандали. Бих казал, че трябва да вярваме на неговите решения. И според конституцията това е инстанцията, която решава, за добро или лошо, кое е конституционно, и кое не е. Имаше случай с влизането на Величие в парламента, според мен там конституционният съд си свърши добре работата.
Енергия и дълг
Интервюиращ: Нека се върнем малко на темата за дълга. Попадна ми статия, че България емитира 800 милиона евро нов дълг, и то при голям инвеститорски интерес.
Владислав Панев: Не България, а по-конкретно Българският Енергиен Холдинг. Държавна компания, емитира облигации за 800 милиона евро, като има падеж за 600 милиона в рамките на месеци. Това се прави, за да погасят стари задължения с нови. Българската държавна енергетика е една голяма дупка, което се случва не без участието на парламента. „Мини Марица-изток“ обяви за 2024 година загуба около 300 милиона лева. Въпреки че са отчели такава загуба, те са се отказали от лиценз да търгуват електроенергия.
Сега цялата електроенергия, която „Мини Марица-изток“ купува, е от фирмата Номад Енерджи на Христо Ковачки. „Мини Марица-изток“ добива въглища за електроенергия, но е един от най-големите консуматори на електроенергия. Купили са електроенергия за 51 милиона лева за 2024 година. ТЕЦ „Марица-изток 2“ също е на огромна загуба. Все още не е с отрицателен собствен капитал, но е на път. „Булгаргаз“ вече е с нулева стойност. Дори в отчета на БЕХ за 2024 година пише, че акциите на „Булгаргаз“ струват 0. Така че това е една голяма дупка.
Антипазар на енергия
Парламентът гласува компенсации, таван от 180 лв. за киловатчас, и всичко над това се плаща от държавата, данъкоплатците. Вместо парите да се използват за оздравяване на българската енергетика, да се инвестират в далекопроводи, и други неща, от които има нужда, те отиват предимно за „Лукойл“, защото най-големият консуматор на електроенергия са те. Цялото 48-мо народно събрание гласува за тези компенсации, без един човек – аз тогава бях единствения глас против да се дават милиони годишно на „Лукойл“. Има много хора, които се борят с руското влияние в България, докато гласуват на „Лукойл“ компенсация в размер на 200-300 милиона годишно. Това, което говорят, не съвпада с начина, по който гласуват. „Лукойл“ не плаща и данъци, или когато плати, размерът е смешен, докато държавата му плаща тока, а същевременно иска да го купи.
Какъв трябва да е собственикът на „Лукойл“, за да продава компанията на нормална цена, ако държавата непрекъснато го субсидира, а той генерира печалба от маржовете от преработката на петрол? Трябва да са луди, за да продадат. Как се борим с руското влияние по този начин? Като го финансираме?
Интервюиращ: Забавно ми стана, че въглищна мина, която добива въглища, които да се използват, като се горят за генериране на електроенергия, самата тя има огромно потребление на електроенергия, и излиза на загуба.
Владислав Панев: Цената на въглищата, които тя продава, е слаба, и далеч не следва инфлацията. Освен държавния ТЕЦ, купувач е също и Ковачки с „Брикел“ и „Бобов дол“. Мините продават евтино въглища на Ковачки, купуват скъпо електроенергия от Ковачки, и той генерира 280 милиона загуба.
Мутренските години завърнаха ли се?
Интервюиращ: Спомням си мутрите застанали на входа и изхода на „Кремиковци“. В 90-те години ли живеем?
Владислав Панев: Където има силна държава, огромна власт на държавата, там е най-зле. Сектори като енергетика, здравеопазване, все сектори, в които намесата на държавата е изключително силна. Загубите там са огромни.
Намесата на държавата в пазара
Интервюиращ: Седнали сме да беседваме двама либертарианци.
Владислав Панев: Аз не се броя за либертарианец, но просто фактите са факти. В Румъния цялата енергетика е листната на фондовата борса. По 10, 20, 30% от всички предприятия са на борсата. Говорим за атомната централа „Черна вода“, тя е на борсата, можете да си купите акции от атомна централа. Румънският еквивалент на „Булгаргаз“ е на борсата, както и еквивалента на „Булгартрансгаз“. Водноелектрическата им компания, оператор на всички държавни ВЕЦ-ове, включително и големия при Железни врата, също е на борсата, с всички ВЕЦ-ове. Румънският НЕК е на борсата. И при тази прозрачност и публичност, когато директорите трябва на тримесечие да се отчитат пред акционерите, частни лица, не само пред държавата, тогава отговорността става друга.
В България се отчитат само пред министъра или премиера. Интересът на министъра е да държи ниски цени, далаверата да тече, ако протестират синдикати, да им се запушат устите с пари, и с това се изчерпва всичко. Няма интерес от развитие, от инвестиции, само от дивиденти, които се взимат предсрочно. С такъв дивидентен аванс се запълват дупки, а после няма пари за нищо.
Допълнително „Марица-изток“ се ограбва по следния начин: Слага се таван на цената на електроенергията, над който държавата прибира горницата. Да речем, че таванът е 300 лв за киловатчас. Всичко над 300 лв се прибира от държавата. За месеците Януари и Февруари цената е над 300 лв, и държавата прибира всичко над това. Така държавата взима пари от „Марица-изток“. През пролетта цената пада на 100 лв, а има и дни със силно слънце, когато фотоволтаиците генерират, и цените за деня стават и отрицателни, „Марица-изток“ работи на загуба. Държавата не връща парите, които е надвзела.
Свръхпечалба
Интервюиращ: Спомням си, че някой щеше да се бори със свръхпечалбата от продажба на електроенергия. Свръхпечалба не е ли едно абсурдно и антипазарно понятие?
Владислав Панев: Свръхпечалбата се прибира, но загубата не се компенсира. В края на годината „Марица-изток“ излиза на загуба от порядъка на 100, 200 милиона, или повече. И при годишна загуба в размер на 200 милиона, държавата им е надвзела свръхпечалба.
Евро сега, или по-късно?
Интервюиращ: Не сме обвързани със срок за присъединяването към еврозоната, а Дания си е договорила изключение то задължението за присъединяването към еврозоната?
Владислав Панев: Можехме но за мен това никога не е било водещата тема – кога да влезем в еврозоната. За Шенген е по-ясно, дам има очевидни плюсове колкото искаме. Свободно преминаване на граници например. Това допринася за търговията, за движението на хората, на каквото и да е. Геополитически може би еврозоната до някъде е важна. Въпреки че Словакия е в еврозоната, но Фицо е марионетка на Путин в момента. Вероятно ще спестим много пари от влизането ни в еврозоната. Основно заради трансакционни разходи и други подобни. Предполага се, че над 500 милиона лева годишно, до милиард. Ще се възползваме от доверието в еврото. Еврото е валута с по-високо доверие от лева, дори и във валутен борд.
Остават съмненията дали бордът няма да падне, и дали курсът няма да бъде променен. Тези съмнения отпадат. Колкото до датчаните, първо те така са решили на референдум, освен това са много по-силна икономика от нас, и се намират много по́ на северозапад. За миналата година реализират рекорден излишък, 4%. Далеч са от опити да покриват 3% дефицит. Техният държавен дълг скоро ще се изравни с нашия, до 2 години ще ни изпреварят, и ние вече няма да сме в първата тройка по най-нисък външен дълг спрямо БВП. Това не е състезание, дали си в тройката по най-нисък дълг, дали си първи. И все пак тенденцията в България не е добра. Не е толкова лоша, колкото в Румъния.
Богатите длъжници
Интервюиращ: Прави впечатление, че много развити икономики имат висок процент дълг към БВП.
Владислав Панев: Това е болест на съвремието и популизма, както и на социалната държава. Това не означава, че ние трябва да следваме този пример. За последните 20 години икономиките на тези държави с висок дълг, като Германия и Франция, растат изключително бавно. В момента Германия не расте от 3 години. Италия, Испания и Гърция също дълго време не можеха да растат. Техният пример не е много светъл.
Смисъл от по-големи дефицити има, когато се използват за инвестиране в активи, които ще генерират приходи в бъдеще. Такива примери са инфраструктурни проекти – магистрали, ЖП линии, енергийна инфраструктура, както и финансова инфраструктура. За такива неща има смисъл да се теглят милиарди заеми. Но проектите трябва да се реализират в някакъв срок, примерно 5 години, а не да се влачат с десетилетия. Ние не можем да изграждаме бъзо и ефективно инфраструктурни проекти, без корупция, и без да крадем. Чувам, че ще се раздават концесии за изграждане на пътища и магистрали. Не е проблем, стига да се построят бързо. Частният инвеститор поема и риска.
Еврото изисква ли жертви?
Интервюиращ: Еврозоната за сметка на какво и с цената на какво? Жертваме ли нещо, за да покрием критериите, и да получим позитивен конвергентен доклад?
Владислав Панев: Не бих казал, че жертваме нещо. Но масажираме цифрите. Не бих казал, че поддържанетона бюджетен дефицит под 3% е жертва. Това е благоразумна политика. Още по-благоразумно би било да поддържаме 0% дефицит, или минимален излишък. Не е нещо, за което да се бием в гърдите, че сме постигнали 2.8% дефицит, не е повод за хвалба.
Големият риск след влизането в еврозоната е да не развържем съвсем финансовата дисциплина, и да почнем да реализираме дефицити от 5%, 6%, или повече. След влизането в еврозоната санкциите за непокриване на максималния бюджетен дефицит са незначителни, до колкото въобще съществуват.
Интервюиращ: Това е сред основните тревоги на някои икономисти по отношение на влизането в еврозовната, че ще започне едно дефицитно харчене.
Владислав Панев: Да, но ние виждаме примера на Румъния, че и извън еврозоната може да се генерират големи дефицити. Но ние все пак сме във валутен борд.
Кучетата лаят, керванът си върви към еврозоната
Интервюиращ: Еврозоната ли е залогът за политическата стабилност? До колко стремежът за присъединяване към еврозоната сближава управляващи и опозиция? Какви ще са тези отношения след влизането на България в еврозоната?
Владислав Панев: Има послушна и непослушна опозиция. Но и едната, и другата опозиция са слаби. Това не се изразява в нежелание за внасяне или подкрепяне на вотове на недоверие. Опозицията не атакува управляващите по най-болните им места. Не може основната дискусия да е дали перз месец Юли или Септември да внасяме вот на недоверие, и ако го направим през Юли, да не вземе да падне правителството. Какво ще правим, ако успеем да свалим правителството с вот на недоверие, имаме ли план Б? Как един нов служебен кабинет на Румен Радев в еврозоната, дали той тогава няма да инициира референдум, който да мине. Подобни размисли са напълно безсмислени. От 8 Юни нататък няма шанс да не влезнем в еврозоната. Независимо дали със служебен кабинет, или без кабинет. По какъвто и да е начин ще влезем в еврозоната.
Интервюиращ: Влакът е потеглил, и според Вас ние се занимаваме с дребнотемия.
Владислав Панев: Да, дребнотемие е това според мен. Или поне не бива обстановката да се нажежава до такава степен от такава тема. Това го направиха политиците. Аз избягвам да говоря прекалено много за еврозоната, защото не смятам, че това е основната тема. В България основна тема трябва да са здравите институции, регулаторните органи, корупцията, реформите в посока по-развита пазарна икономика, повече свобода на бизнеса, на предприемачеството. Това ще задвижи икономиката. Не дали през Юли или Септември ще има вот на недоверие.
Ще бъдем ли по-богати в евро?
Интервюиращ: Как ще се отрази присъединяването към еврозоната на доходите и разходите ни? Ще станем ли по-богати? Ще привличаме ли повече инвестиции, повече туризъм, ще бъде ли по-лесно да се прави бизнес с остатъка от еврозоната и света?
Владислав Панев: По-лесно ще е, и еврозоната ще е предпоставка за всичко това. Дали ще станем по-богати, зависи от нас. Зависи от всеки един човек. Некадърните и мързеливите ще продължат да са мързеливи и некадърни и в ерозоната. Работливите, инициативните, предприемчивите също ще продължат да са такива, независимо дали са в левове, или в евро. Но в евро ще е по-лесно.
От значение е също инвестиционната среда, корупцията, работата на институциите за това дали ще станем богата страна, или не. Дали ще сме в евро или в лева може да е от значение, но не е в топ 10 на най-важните предпоставки за това да сме богати.
Интервюиращ: Как ще се отрази присъединяването към еврозоната на лихвите по кредитите и депозитите? Какъв ще е ефектът върху цените на имотите?
Владислав Панев: Тук е трудно да се направи директен паралел, например с Хърватия. И там поскъпнаха имотите, но и тук също поскъпнаха. Това е тенденция за региона. Говори се, че пикът на пазара на имоти ще е 3 месеца след влизането ни в еврозоната. До тогава всички мръсни пари се очаква, че ще са се изчистили.
Българинът под инвестиция основно разбира инвестиция в имот. Започнахме и повече да купуваме злато. По-младите инвестират и на борсите. Не очаквам съществена промяна в лихвите по кредитите. В Западна Европа лихвите по кредитите са по-високи, отколкото в България, това е парадокс. Но очаквам, че с намаляването на кредитния риск и увеличаването на кредитния рейтинг на страната, лихвите следва да намаляват.
Всички болежки се лекуват с евро?
Интервюиращ: Панацея ли е еврото? Защо присъединяването към еврозоната се представя като решение и лечение на системни проблеми като корупцията в нашата страна?
Владислав Панев: Според мен разни Пи аР специалисти си съчиняват тези, които се повтарят от латерни. Не виждам как еврото ще има антикорупционно действие. Как Борисов и Пеевски ще си вкарат автогол с въвеждането на еврото? Корупцията може да тече във всякакви валути. И в Биткойн, и в каквото друго можете да се сетите. Дори в крипто е много лесно да се корумпирате.
При строеж на една магистрала например, Русе – Търново, отсечката ако струва 3 милиарда лева, то 20% от това са корупция. Ако сега се провежда търг, спечелилата фирма трябва да извади 600 милиона лева, и да ги даде на държавния служител, който е осигурил договора. Ако сме в еврозоната, това ще са просто 300 милиона евро от 1.5 милиарда евро приблизително.
Интервюиращ: Какви са реалните позитиви от присъединяването на страната към еврозоната, които ще бъдат усетени? Какви възможности отваря еврото, които не са достъпни иначе?
Владислав Панев: Един от тези позитиви е доверието. Никой няма да се опасява, че бордът ще падне, или че може да влезнем в еврозоната при различен курс, това ще е отминало. Същите хора, които смятат, че политиците могат да променят курса на лева, са против влизането в еврозоната.
Друг позитив е, че ще сме в една валута с много други държави, никой няма да се безпокои от курсове и такси за превалутиране при инвестиции, или при обмяна на пари при туризъм. Пазарната ниша да се обменят евро в левове и обратно ще изчезне. Ако имате чейндж бюро в Слънчев Бряг, то вие имате пряк интерес от запазване на лева. Но останалите хора каква изгода имат от това?
Убедителните аргументи
Интервюиращ: Ако трябва да убедите някой от над 50-те процента българи, които са против влизането в еврозоната сега, че еврото е пътят към просперитет, и крачка в правилна посока, и трябва да изтъкнете 3 аргумента в полза на присъединяването към еврозоната, такива ползи, които някой от тези хора ще усети, какви биха били те?
Владислав Панев: Аз нищо не бих казал. Бих оставил Недялко и подобните му да говорят. Но бих попитал хората дали смятат, че сегашните политици със сегашния популизъм, и с разходите, които правят, ще успеят да запазят курса на лева във валутен борд спрямо еврото в следващите 20 години? Имате ли тази увереност, че парите ви в левове ще запазят стойността си в евро? Дали след 5 години един корумпиран парламент и едно популистко правителство, което харчи много, ще успее да удържи да е възможно да се запази сегашния курс лев към евро? Ако не смятате, че е така, защо сте против влизането в еврозоната?
Валутният борд колко надеждно гарантира курса лев спрямо евро?
Интервюиращ: Каква е възможността във валутен борд курсът да се промени?
Владислав Панев: Ако продължаваме да генерираме дефицити, и дълговете ни да растат, икономиката ни става неконкурентна. В Аржентина валутният борд не издържа, след 20 години се срина.
Интервюиращ: Тоест валутният борд не е нещо, което гарантирано винаги ще държи курса на лева към еврото?
Владислав Панев: Има количество евро, което гарантира левовете. Но ако влезнем в дългова спирала, икономиката става неконкурентна. Търговският дефицит расте, дефицитът по текущия баланс расте, достигат се рекорди от 2008 година насам. Това е сериозен сигнал за тревога. Възможно е левовете в обращение да започнат да намаляват, ако правителството не тегли заеми, и не налива пари в икономиката. Но ако тегли заеми, и налива пари в икономиката, тогава разходите за обслужване на лихви като част от общия бюджет стават доста сериозни. Дали бюджетът ще може да понесе това в продължение на десетилетие? При запазване на сегашните тенденции съм сигурен, че курсът на лева може да не се задържи, дори във валутен борд.
Валутният борд не е непоклатим
Интервюиращ: Казвате, че валутният борд и фиксираният курс не са неуязвими, и могат да имат пробойни, и да не бъдат устойчиви.
Владислав Панев: Можем да разгледаме други държави с валутни бордове. Аржентинският валутен борд беше пробит в резултат на неблагоразумна финансова политика на правителството.
Интервюиращ: Едно членство в еврозоната би ни предпазило от такива рискове според Вас?
Владислав Панев: Но в еврозоната има риск от влизане в свръхзадлъжнялост, и невъзможност да обезценим валутата си. Това беше гръцкият сценарий. Необходима е силна опозиция, която да е антипопулистка, а ние виждаме при нас една опозиция, която не е антипопулистка.
Интервюиращ: Благодаря ви за този разговор.
Доказателство за автентичност
Информацията в публикацията е потвърдена от Владислав Панев и е споделена в официалната му Facebook страница:
Настоящото интервю отразява мнението на госта. Позицията на редакцията на Wealth Bulgaria по отношение на провеждането на референдум и присъединяването към еврозоната можете да откриете тук. Настоящият материал не е препоръка за инвестиции.
