Васил Кендов за лихвите след влизане в еврозоната

Настоящите събития около дългоочаквания конвергентен доклад карат българите да си задават редица въпроси. Те са свързани с различни притеснения около приемането ни в еврозоната – от това, че голяма част от нашите съграждани все още не разбират какво представлява банковия съюз, до страх от повишаване на лихвените проценти. За да коментираме тези теми поканихме кредитния консултант и предприемач Васил Кендов.

Кой е Васил Кендов?

Васил Кендов е български кредитен консултант и предприемач. От 2006 г. той е собственик и управител на „Драфтирс – кредитни консултанти“ и на застрахователния брокер „К3“. Специалист е в областите на редитните консултации по ипотечни и фирмени кредити, застраховане, защита при лоши кредити и проблеми с ЧСИ и НАП, преструктуриране на фирми и кредити и преговори с кредитори.

Неговият кариерен път включва и богато портфолио на изпълнявани мениджърски позиции в компании и сфери на бизнеса като OTP „Гаранция“, LIBRA AG, AIG, „МЕДИКА Сандански“, „Аптеки ГАЛЕН“ и други. Завършва Университета за национално и световно стопанство – София, като сега председателства Алумни клуб „Икономика“. Освен това е председател и на благотворителната фондация „Възраждане на българските села“.

Освен това Васил Кендов провежда обучения по съвременни финанси, а в своя уебсайт публикува различни публикации на теми, свързани с недвижимите имоти, лихвените проценти, кредитите и еврозоната. Той води и своя YouTube поредица, в която говори за важни икономически и финансови теми.

Какво представлява еврозоната?

Интервюитащ: Г-н Васил Кендов, присъединяването ни към еврозоната е една от темите, които Вие засягате често в интервютата си. Статистическите изследвания обаче ни показват нещо интересно – голяма част от българите имат мнение дали да влезем, или не в банковия съюз, но при последващия въпрос за това какво представлява той, те отговарят, че не са запознати. Как ще дефинирате за обикновените граждани и на разбираем език какво представлява еврозоната?

Васил Кендов: Много е сложно да се даде опростена дефиниция на обединение от 20 държави от ЕС с над 350 милиона граждани, които използват обща парична единица. Нещата се усложняват от факта, че друга група от европейски държави не желае да участва в това обединение. В този ред на мисли, определението, че еврозоната представлява обединение на държави от европейския съюз, използващи еврото като валута, не е съвсем точно, защото има 6 страни извън блока, които също използват еврото, но нямат обща парична политика с държавите от банковия съюз. Това са Андора, Косово, Монако, Черна гора, Сан Марино, и Ватикан.

Следователно, най-правилно е еврозоната да се определи като обединение на държави членки на ЕС, които използват еврото като национална валута, имат обща парична политика и съответно възможно най-тясна икономическа интеграция, доколкото това е възможно.
Казваме доколкото е възможно, защото всяка държава има своята специфика по отношение на икономиката, откъдето идват вечните спорове „по-добре ли е в еврозоната, или не“.

Какво ще стане с кредитите в лева след еврозоната?

Интервюиращ: Трябва да обсъдим един от най-важните въпроси – какво ще се случи с кредитите в лева след приемане на европейската валута? В Закона за въвеждане на еврото в Република България е споменато, че при превалутирането банките няма да могат да променят лихвените проценти на по-висока сума, но какво ще се случи след това?

Васил Кендов: При превалутирането със сигурност няма да се променят лихвените проценти, но това превалутиране ще се извърши за часове, а кредитите са с продължителност години. В закона не пише, че никога няма да се променят лихвите, а само при превалутирането. В договорите за кредит от няколко години насам е доста подробно описано как се изчислява лихвата. Там е описано и как ще се извърши евентуално превалутиране.

В по-голямата част от случаите лихвите са сбор от базов лихвен процент (БЛП) + надбавка. Надбавката е фиксирана  за целия срок на кредита, но БЛП се променя спрямо избран от конкретната банка пазарен индекс или такъв, композиран от няколко. Обикновено за БЛП се използва средната лихва по банкови депозити на домакинствата, публикуван от БНБ. В момента той е 0.31%. Към него се прибавя надбавката за съответния вид кредит и получавате лихвения процент по Вашия конкретен кредит. Той се изменя с всяка промяна на индексите използвани за БЛП, които се наричат пазарна компонента.

Промяна на индексите след приемане на еврото

Васил Кендов: След приемането ни в еврозоната, тези индекси ще се заменят с други, свързани с еврото. На практика основният индекс в еврозоната, който се използва като БЛП при кредитите, е EURIBOR. Към днешна дата той се движи около 2.2%.  

След приемането ни, можем доста точно да прогнозираме, че и нашите банки ще започнат да използват EURIBOR, заменяйки БЛП. Кога ще стане това можем да гадаем, но едно е сигурно – това ще бъде използван в потребителското кредитиране. Банките го потребяват и в момента, но за по-големи, корпоративни кредити, когато са отпуснати в EUR.

По този начин БЛП, който използваме в момента от 0.31%, ще бъде заменен с EURIBOR от 2.2%, което ще доведе до нарастване на лихвите по кредитите.

Има ли начин да няма нарастване на лихвите?

Васил Кендов: Единствения начин да няма нарастване, е ако политиката на Европейската централна банка включва намаляване на EURIBOR, но това зависи от ЕЦБ и политиката на ЕС. С две думи, това са действия извън нашата политика и ние не можем да влияем.

Като пример мога да посоча, че средната лихва по новоотпуснати жилищни кредити в Гърция към края на 2024 е 4.1%, а в България 2.5%.

Естествено процесът по нарастване на лихвите по кредитите в следствие въвеждането на еврото може да бъде отложен за известно време, но в крайна сметка ще се стигне до повишаването им, а от там и вноските ще се покачат.

Ще имаме ли достъп до по-евтино кредитиране?

Интервюиращ: Едно от твърденията, които правят управляващите, е, че след превалутиране, ние ще имаме достъп до по-евтино кредитиране. Те обаче не споменават кои кредити ще са с по-достъпна и кои с по-натежала лихва. Предвид масовата практика да се купуват имоти на зелено първо с потребителски, а след АКТ14 да се рефинансират с ипотечен кредит, как ще се изменят лихвените проценти при тях?

Васил Кендов: Аз не мога да кажа какво имат предвид управляващите като казват достъп до по-евтини кредити, но със сигурност тези за домакинствата няма да стават по-евтини. Както казах по-горе, в Гърция лихвите са 4.1%, в Австрия 3.8%, в Германия 4%, в България към днешна дата 2.5% и ще намаляват.

Аз предполагам, че управляващите говорят за лихвите по правителствените заеми. Към днешна дата, по данни на БНБ, Дългосрочен лихвен процент за оценка на степента на конвергенция е 3.93%, а доходността по 7 годишните ДЦК е 3.43%. Това значи, че държавата плаща по-висока лихва по своите заеми от домакинствата, които както казахме отново по данни на БНБ плащат средно по 2.5% лихва по ипотечните кредити. Нима домакинствата са по-сигурни и добри клиенти от държавата?

В този ред на мисли, най-вероятно хората от екрана се позовават на по-евтино бъдещо финансиране на държавните заеми. Друг е въпросът дали ние искаме те да теглят заеми и да увеличават задлъжнялостта ни.

Препратка към дълга и инфлацията от 2023 година

Васил Кендов: През 2023 година, когато отчетохме най-голямата инфлация, правителството изтегли външни заеми, вместо вътрешни, с което увеличи паричната маса в обращение и подхрани инфлацията. От друга страна декларираха мерки с които да обуздаят инфлацията.

За нeспециалистите, когато се увеличи паричната маса в обращение, се увеличава и инфлацията. Ако вземеш заем отвън, ти наливаш пари в икономиката. Докато банките в България се бориха да отпускат кредити на 2.8%, защото имаха много свободни капитали, правителството тегли заем от външни кредитори при висока лихва. Така се получи двойно насищане с капитали. От една страна българските банки, от друга – заемът отвън.

Справка на Wealth Bulgaria: След проверка на месечните доклади „Дълг и гаранции на подсектор „Централно управление“ за 2023 година, цитирани и от Mediapool, установихме следните кредити и лихви: През 2023 година, България изтегля значителни суми държавен дълг. През януари 2023 г., държавата пласира на международните пазари 1,5 милиарда евро външен дълг при доходност 4,78% и лихвен купон 4,50% за срок от 7 години. През ноември 2023 година са пласирани два транша еврооблигации: 7,5-годишен транш от 1,3 милиарда евро с доходност от 4,67% и лихвен купон от 4,38% и 12,5-годишен транш от 1 милиард евро с доходност от 5,13% и лихвен купон от 4,88%.

Калкулиране на лихвите при кредитите:

Интервюиращ: Една голяма част от нашето общество не се интересува много от кредитиране и не знае как се смятат лихвените проценти и често не взимат най-изгодни условия, когато решат да вземат ипотека. Можете ли да обясните как се смятат лихвите по ипотечните кредити в България и в еврозоната и да дадете пример със сметка?

Васил Кендов: Не мисля, че има смисъл да занимаваме читателите с формули. Математиката е една и съща по цял свят. В интернет има достатъно калкулатори. Получаването на по-добри условия е наистина свързано с добрата финансова култура. Информираният клиент винаги получава по-добри възможности.

От друга страна материята е толкова специфична, че човек и да иска не може да се ориентира без помощта на специалист. Всички знаем, че когато подписваш договор, цената е отражение на ангажиментите, които поемаш с него. Тук е  разковничето и разликата при различните банки. Всички рекламират лихви по кредити, но какво поемаш като ангажимент го пише в договора. Затова съществуваме ние – финансовите консултанти.

Възможна ли е промяна на валутния курс?

Интервюиращ: По отношение на превалутирането на кредитите, темата за фиксирания курс и възможната промяна на лихвените проценти тревожи мнозина наши съграждани. Народното събрание прие преди около половин десетилетие, че в еврозоната ще влезем само с курса от 1.95583. Въпреки това има ли възможност за промяна и това да се отрази на кредитите? В един момент съотношението между дължимото и заплатите им да увеличи разликата си?

Васил Кендов: Въможност за промяна има, но не мисля че курсът ще бъде сменен преди приемането на еврото. Имаме достатъчно резерви в баланса на „Емисионно“ да покрият парична маса на лева. Ако ги нямаше, щях да бъда доста скептичен по отношение курса.

Ще има ли промяна на критериите при кредитиране?

Интервюиращ: За да се изтеглят различни кредити, гражданите и бизнесите трябва да отговарят на различни критерии. Ще се промени ли начинът, по който банките оценяват кредитоспособността на своите клиенти след влизане в еврозоната?

Васил Кендов: Със сигурност. Просто не знаем кога. България е единствената държава в ЕС, която няма Закон за фалита на физическите лица, финансов омбудсман, Бюро за кредитен рейтинг, признават се доходи по служебна бележка. В нашата практика има съществени различия в следствие на липсата на тези институции. Рано или късно те ще бъдат изградени, което ще промени много от сегашните практики в кредитирането.

Как да се подготвим за евентуалния прием на еврото?

Интервюиращ: Наблюдаваме, че все повече бизнеси се подготвят за влизането в еврозоната, като полагат различни услуги. В различни магазини наблюдаваме цени в лева и евро. Какви съвети бихте дали и на гражданите, и на потребителите, за да се приготвят за евентуалния прием на новата валута?

Васил Кендов: Ако датата на приема ни е 01.01.2026, вече е късно за гражданите да се приготвят. Бизнесите обаче могат и трябва да го направят. Тях ги чакат и някои разходи по настройване на касови апарати, етикиране на стоката, обновяване на трудови договори.

Всеки бизнес е различен, но като общ съвет мога да препоръчам всеки от тях да си обнови интернет сайта на няколко езика. Така по-лесно ще бъде намиран от чужбина, а ролята на България след приемането на еврото ще бъде на „обслужваш персонал“ за големите западни компании.

В първите месеци след влизането в еврозоната, доста западни бизнеси ще се опитат да намерят подценени „подставчици“ от България с все още ниски цени. Аз съм от хората, които вярват, че ще усетим нова инфлация и докато цените във всички браншове се изравнят, ще има първоначален интерес към някои наши сектори.

Каква е дупката в бюджета?

Интервюиращ: Покрай наближаването на конвергентния доклад, политическите сблъсъци стават все по-ожесточени. Непартийните икономисти и финансисти, че дори и бившият финансов министър Владислав Горанов са на мнението, че настоящият бюджет е твърде амбициозен и не отговаря на реалните критерии от Маастрихт за 3% дефицит. В този ред на мисли, според Вас каква е дупката в бюджета?

Васил Кендов: Не съм сигурен, че някой може да каже каква е точно дупката в бюджета. Всички знаем, че я има, но поне аз не бих се наел да прогнозирам каква е тя. Средствата за нейното запушване или разширение са политически, а тук аз съм слаб анализатор. Мога само да кажа, че дупка ще има и ако ни приемат в еврозоната от 01.01.2026, веднага след това ще усетим колко неподготвени сме влезли. Както обичам винаги да казвам: „Критериите от Маастрихт не са писани за държави във валутен борд.“

Какъв резултат очаква Васил Кендов от конвергентния доклад?

Интервюиращ: Вие като експерт какъв резултат очаквате от конвергентния доклад? Решението за него ще бъде ли взето по надлежния ред, или ще бъде изцяло политическо?

Васил Кендов: Предвид колко неподготвени влязохме в ЕС, мисля че и сега ще е така. Ние не сме готови за еврозоната. Освен икономическата страна на нещата, изтекоха и записи с разговор между Урсула Фон Дер Лайен и бившия премиер Кирил Петков в които се потвърждава точно този вариант, в който ще ни приемат, дори да не сме готови. Мисля, че решението ще е политическо.  

Прогноза на Васил Кендов за цените на имотите след еврозоната

Интервюиращ: За финал – каква е Вашата прогноза за цените на имотите след еврозоната? Очаквате ли те да се покачат или да се понижат? Защо?

Васил Кендов: Личните ми очаквания са за лек спад в първите години, след което ще тръгнат отново нагоре. Очаквам тъмните капитали, които бяха масово вложени в имоти, да започнат да се изтеглят, което да повлече пазара надолу. В България по данни на НСИ има 30% необитаеми жилища. Друг е въпросът какво определя като жилище НСИ.

Естествено има и вариант в който чрез административни мерки, цените на жилищата да нараснат. Един такъв е примерът с енергийните паспорти. Във видео на моя канал в Youtube давам информация за банките и кредитите и в едно от видеата споменах за новата практика на банките, когато приемат ипотека върху жилище, да правят отстъпка, когато то е с енергиен клас А или А+.

В този ред на мисли, не се знае дали някое правителство няма да въведе по-високи данъци за жилища без енергийни паспорти, което да увеличи търсенето на ново строителство, както и броя на ипотеките, за да се направи ремонт на съществуващо такова.

Зависят ли цените на имотите от търсенето и предлагането?

Васил Кендов: Отново във видео в моя канал в Youtube доказах с данни от БНБ, НСИ и Имотния регистър, че цените на имотите не зависят от търсенето и предлагането на жилища в България. Последните години пазарът се движеше от страха от инфлация, липсата на алтернативи за инвестиране и черния капитал, който при влизане в еврозоната ще бъде засечен и загубен, ако не бъде вложен в актив. Следователно – по-скоро мерките, които ще определят пазара, ще бъдат законодателни и административни.

Предполагам също, че банките няма да позволят рязко спадане на пазара, което ще мине през ограничаване на кредитирането, като най-мощния фактор за сделки в момента. Такава е нагласата и на ЕЦБ, които отдавна натискат БНБ да охлади кредитите. При всяко положение, ако смятате да теглите кредит, съветвам да го направите в тази година. Освен повишението на лихвите, съвсем обосновано можете да се притеснявате и от ограничаване на кредитирането.

Доказателство за автентичност

Съгласно новата политика на Wealth Bulgaria за доказване на автентичността на представените от нас интервюта, ние публикуваме споделена връзка към публикацията от профила на интервюирания. Васил Кендов сподели интервюто в своя профил във Facebook:

Политиката на Wealth Bulgaria определя, че нито една от нашите публикации не е финансов съвет. Финансовият съвет даден от Васил Кендов в последният абзац е лично негов и не се свързва с блога по никакъв начин.

kampungbet

kampungbet

kampungbet

kampungbet kampungbet