Каква е ролята на STEM в България? В модерния свят способността на едно общество да просперира не се определя от това какви ресурси притежава, а от това как мисли. Науката, технологиите, инженерството и математиката – събрани в абревиатурата STEM – са повече от академични дисциплини. Те са езикът, на който говори бъдещето, а тази форма на изразяване се учи най-добре в ранна възраст, когато мисленето не е още регулирано от системи, а податливо на учене, експерименти, грешки и игра.
STEM в България – докъде сме стигнали?
В България този език все още е превеждан с лош акцент. Въпреки милионите, инвестирани в STEM инфраструктура по училищата – над 270 млн. евро само от националната програма за изграждане на STEM среда до 2026 г. – резултатите остават обезпокоително слаби. Това не е просто недоразумение. Това е системен провал да се разбере, че STEM в България не бива да бъде просто едно обзавеждане. Това е метод. Култура. Начин на мислене.
Последните данни на PISA – трагикомични
Данните от последното издание на PISA са разтърсващи. Българските ученици са на дъното в Европейския съюз по постижения в природни науки и математика. Средно 54 % от 15-годишните в страната не успяват да покрият минималното ниво на функционална грамотност в тези области. Това означава, че над половината ученици не могат да анализират елементарна графика, да проверят хипотеза или да приложат елементарен логически модел към реална ситуация. По математика едва 3 % от учениците достигат до най-високото равнище на мислене – три пъти под средното за ОИСР.
Тези цифри не са просто образователен дефицит. Те са икономическа заплаха. Защото каква иновативна икономика може да изгради страна, в която средностатистическият ученик няма увереност да формулира проблем, да го разбие на решими части и да намери решение за всяка от тях?
STEM в България – строим центрове, не градим умения
И тук е основният проблем: България изгражда STEM центрове, но не изгражда STEM умения. Създават се зали с 3D принтери и таблети, но без съдържание, без подготвени учители, без учебни сценарии, които да превръщат технологиите в инструмент за мислене. Ученици разглеждат микроскопи, но рядко формулират собствени въпроси на база видяното през тях. Провеждат експерименти, но по „сценарии“ с предвидим резултат. Работят в екипи, но без реална автономност в избора на решение.
Методът остава репродуктивен – децата учат какво е казано, не как да питат. А без критично мислене и способност за решаване на непознати задачи, STEM в България остава просто декоративна фасада. Липсата на системна подкрепа за обучението на учителите още повече влошава проблема – в много случаи преподавателите получават нова техника без ясна концепция как да я използват в услуга на откривателско учене. Една скъпа симулация на модерност.
Опитът на развитите страни
Междувременно светът се движи напред. Международни изследвания показват, че ранното STEM обучение, започнато между 6 и 10-годишна възраст, увеличава вероятността децата да изберат техническа или научна кариера с до 35 %. Участието в летни STEM програми повишава академичните резултати по математика и наука и изгражда дългосрочна мотивация за учене. Уменията, които се формират чрез реални STEM практики – логическо мислене, работа в екип, изследователски подход, адаптивност, са именно онези, които глобалният бизнес търси, но традиционното образование не осигурява.
България има нужда от смяна на парадигмата. Не още един „иновационен център“ с брандирани панели, а възпитание на мисловна култура от първите класове. Децата трябва да се учат да формулират въпроси, не да запаметяват дефиниции. Да експериментират, не да репродуцират. Да се провалят безопасно, а не да се наказват за грешка. Да мислят системно – а това не се учи с брошура и с мебел, а с метод, с време и с вдъхновение от мислещи възрастни около тях.
Истинският STEM в България не започва с едно декоративно помещение, а трябва да стартира с философия. Ако не я изградим, (в противен случай) всичко това е просто поредната скъпо оборудвана стая.
Публикацията не е финансов съвет.
Един коментар
Проблемът е голям, а обществото ни не обича големите проблеми и го игнорира.
https://sci-high.org/ от години прилагат решение в няколко училища в страната. Уви за мащаб е нужна съществена промяна в образователната ни система. Не става въпрос за текущите предложения, те само задълбочават проблема.