Реших да напиша тази публикация по повод все по-неадекватните действия на евроатлантиците по повод преминаването на България към европейския банков съюз или така наречената еврозона. Тя нама да бъде дълга, нито ще бъде оптимално оптимизирана спрямо SEO стандартите за Google. Тя е просто факти и едно сухо мнение:
Бизнесът подкрепя еврозоната, правителството каля еврото пред бизнеса
На един от сблъсъците в предаването „Референдум“ (връзка към епизода ще се отвори в нов прозорец) между доц. Григор Сарийски, Румен Гечев, Георги Ганев и Лъчезар Борисов, един от тях спомена, че бизнесът е подкрепял влизането на страната в еврозоната. Разбира се, това до един етап би било адекватен аргумент. Ако се питаме до кога, то това е до момента, в който държавата започва да пречи на бизнеса, за да ни вкара в банковия съюз.
Kогато се използва аргументът „Бизнесът подкрепя еврото“ е важно да се зададе и въпросът „Кой бизнес?“. Едрият капитал? Да. Средният? Той сигурно е 50/50. Когато става въпрос за дребните предприятия, на които им беше смъкнат прага на регистрация по ДДС от 166 000 на 100 000, за да се закърпи бюджетът, едва ли изказват голяма подкрепа. Още тогава икономисти като Румен Гълъбинов предупреждаваха, че целта на мярката е просто да се съберат повече приходи от ДНС от малки фирми и данъкоплатци.
Всъщност, това беше един „нож в гърба“ на еврото и като цяло в данъчната система. Ще съберем ли повече приходи? Да. От повече данъкоплатци? Не. Исторически погледнато повече регулации винаги са водели до повече укриване на приходи, докато дерегулирането на сектори води до изсветляването им.
Никой не работи толкова срещу еврото, колкото евроатлантиците
Всъщност, никой не работи толкова срещу еврото, колкото тези, които уж представляват нас, хората с евроатлантическа геополитическа ориентация. И нека се обоснова „Защо?“. След като няма друга важна тема на хоризонта на българската сцена, всеки се бие за това КОЙ ще прокара или кой ще СПРЕ еврото. В резултат на това имаме следните събития:
- Партиите, които се обявяват против еврото, взимат толкова радикални действия, че форсират политически прием на страната ни;
- Евроатлантиците, които уж се борят за еврото, предприемат действия, с които съдават супер негативно отношение на обществото към валутата;
- Бюджетът, който умишлено бе вкаран на заден план чрез уж грешката на Киселова да премахне групата на МЕЧ за няколко дни, е изключително амбициозен по отношение на приходите. Думи на Владислав Горанов са, че дори голяма част от плащанията по него са планирани да бъдат изпълнени чрез теглене на кредит или емитиране на дълг (участието му при Явор Дачков);
- Всъщност, този бюджет е наистина създаден, за да ни изпрати в еврозоната по най-бързия начин. Но защо партиите бързат? Защото са нерелевантни. Те не са уважавани от обществото. Ниската из бирателна активност го показва, липсата на доверие в лидерите им го показва. Ето защо гледат да се бият за „Поредното постижение“/
Ако сега не ни приемат в еврозоната, могат да ни приемат, когато си поискат
И сега тук идва аргументът на Борисов: „Ако сега не ни приемат в еврозоната, няма да ни приемат никога“. Това не е верен аргумент. Дори няма ограничение, в което можем да поискаме нов конвергентен доклад. Но проблемът е друг – отново с бюджета. Всъщност, ако не влезем сега, заради политическо решение, влизането ни ще се забави с години, заради кръпките, които ще трябва да слагаме по бюджета в или извън еврозоната.
Да дам един разбираем пример – ако сте със счупен носач на автомобила и карате с бавна скорост (както се бяхме запътили към еврото), шансът да стигнем до сервиза е по-голям, макар и за по-дълго време. Ако форсирате колата си, шансът да падне колелото преди финала (еврозоната) е огромен. И точно това е бюджетът – една счупена автомобилна част.
Alexa, play Orhan Murad – Dupka do dupka
И тъй като бюджетът ни е пълен с дупки, наподобяващи песента на Орхан Мурад „Дупка до дупка“, е нормално в един момент да започнем да кърпим и кърпим.
Още в самото начало икономистите и финансистите предупреждаваха, че бюджетът е с далеч от 3% дефицит. И виждаме, че той се кърпи. Проблемът е, че всяка кръпка, направена по него, е с цел влизане в еврозоната, докато се увеличават заплатите на държавните служители, за да се поддържа и електората. И когато тези негативни кръпки се натрупат, обществото се настройва само срещу еврозоната:
- За да закърпим бюджета, ние слагаме 20% ДДС при продажбата на нови имоти до 5 години, с което увеличаваме цената за крайните потребители. Това е мярка, която сме се съгласили да приемем преди 19 години, но от тогава е на stand by и единствената причина да я приемем сега в условия на демографска криза, е защото бързаме;
- За да закърпим бюджета се обсъжда Вашата пенсионна вноска да стане по-висока, за да има пари за раздаване на настоящите пенсионери;
- За да закърпим бюджета е смъкнат прага на регистрация по ДДС от 166 000 на 100 000, което вреди сериозно на малкия бизнес;
- За да закърпим бюджета, ние говорим за „вдигане на пенсионната възраст“ и даваме като оправдание „Дългият живот“, а средната продължителност при мъжете в България е 72;
- За да закърпим бюджета, ние емитираме нов 4-милиардов дълг, с който да закърпим част от плащанията, а с другите да раздадем на пенсионерите;
- За да закърпим бюджета, ние отново вдигаме максималния осигурителен доход, но в същото време доходите на МВР стават като в ИТ сектора, а Петрич и Сандански делят една болница – Югозападна.
Бързай, бързай
И всичко това се прави, защото се бърза. Защото не се върви с нормален темп. И в същото време, докато ние форсираме тези политики, ние не приемаме никакви адекватни превантивни мерки, а целият нормативен акт, предприет за влизането ни в еврозоната, прилича на порта без ограда и няма да реши нито търговската спекула, нито прането на пари, нито това гаранционният фонд да не бъде подарен на момчета с корпулентни възможности.
А по-лошото и го казвам като евроатлантик – от толкова бързане, ние все още не знаем каква е ситуацията с реалния дефицит на бюджета и дали не е толкова голям, че ако не влезем в еврозоната, можем да останем и без борд. Но, спокойно, сигурен съм, че през последните дни, вероятно и това ще бъде извадено като аргумент.
Неподготвени за еврото като студент пред изпит
И докато ние се бием за дебата „Лев или евро“ изпускаме факта, че никой политик не предприема действия по повод вземане на мерки за важните теми, които ще последват след потенциалното ни влизане в банковия съюз:
- Липсата на идея какво ще правят банките с резерва, който ще им се освободи;
- Липсата на ясно разписани разпоредби и мерки за предотвратяване на кражбата на гаранционния резерв, който ще се влее в икономиката (около 80 милиарда);
- Липсата на адекватни политики, с които да бъде предотвратен ценовия шок;
- Липса на политика, свързана с търговската спекула (в момента в някои магазини, върху които по стоките има етикет с различни валути, една риза от 20 лв. може да бъде закупена за 12 евро, а това е далеч от таксите за превалутиране);
- Липса на работещи институции, които да се погрижат за горните;
- Липса на заложени финансови ограничения, с които да спрем политиицте от това в мига, в който падне борда, да теглят колкото си искат кредити и да емитират колкото искат дълг.
Публикацията не представлява финансов съвет. | Публикацията е индивидуално мнение на автора и не представлява споделена позиция на екипа на Wealth Bulgaria.
kampungbet kampungbet kampungbet kampungbet kampungbet
