Wealth Bulgaria застава зад студентските протести срещу семестриалните такси. В резултат на това платформата е поела ангажимента да публикува мнения и интервюта със засегнатите студенти. В тази публикация ще разберете повече за Деляна Пенева от Студентски дипломатически клуб и нейната позиция.
Коя е Деляна Пенева?
Деляна Пенева е студент от Софийски университет „Свети Климент Охридски“ в бакалавърската специалност „Международни отношения“ и магистърската „Право“. И двете направления, които изучава, са в платена форма на обучение.Тя е родом от Бургас, а обучението ѝ е в столицата, както и на много други студенти.
Тя е активен член и част от управителния съвет на Студентски дипломатически клуб към СУ. Чрез него тя полага усилия за насърчаване на младите хора да участват в обществения и политическия живот. В това интервю тя ще разговоря от няколко трибуни – като студент, като гражданин и като човек, който вярва, че знанието не бива да бъде поставяно зад бариерата на високата такса.
Защо студентите протестират срещу високите такси?
Интервюиращ: Г-це Пенева, последните няколко седмици бяха разединителни за обществото по много причини. Една от тях се оказваха студентските такси. Преподаватели, правителство и студенти дават различни цифри – някои 15%, други 40%, каква е реалността за Софийски университет? Има ли разлика между прием с матура и с кандидат-студентски изпити?
Деляна Пенева: Данните за увеличенията на студентските такси говорят достатъчно ясно. Таксата за „Право“ се увеличава от около 3258 лева на година на 6704 лева – почти двойно. При специалности като „Химия“ и „Физика“ ръстът е над 200 процента – от 9419 лв. до над 28 000 лв. годишно. Таксите за „Психология“, „Математика“, „Изобразително изкуство“, „Теология“ също са увеличени с между 70 и 200 процента. Това не просто е абсурдно – това е икономически и социален удар по гърба на десетки хиляди семейства, придружени със сигнали от студенти, които няма да могат да продължат обучението си.
Но зад тези числа стоят истински човешки истории. Позволете ми да споделя своята. На протеста забелязах нещо тъжно, но показателно – голяма част от обществото, включително студенти, не осъзнават важността на този протест, нито разбират защо нашият глас е толкова необходим. Някои приемат увеличенията с безразличие, защото „не ги засягат“.
Други пък повтарят остарелия и обиден лозунг: „Ами като не сте учили достатъчно за държавна поръчка, сега си плащайте.“ Но реалността е много по-сложна. В моя случай – и в случая на още десетки студенти – състезателният ми бал от дипломата за средно образование и ДЗИ е по-висок от на други колеги. Но заради квотата „момче/момиче“ съм останала в платено обучение.
Как ще разделят таксите студентите?
Интервюиращ: Един от водещите въпроси и аргументи на министъра на образованието е, че по-високите такси ще стимулират по-добра образователна система. Намирате ли корелация между висока такса и качество, без да са предвидени каквито и да е промени към второто? Това няма ли да превърне студенттие в чекови книжки, а много таланти, които нямат възможност, да останат извън институциите?
Деляна Пенева: Новите такси няма нищо общо с ученето, с успеха, с амбицията – а всичко общо със системни дефекти. Истинският проблем е, че заради подобни механични правила, които не отразяват реалното представяне, студентите се делят не на можещи и неможещи, а на късметлии и изгубени между редовете на наредбите. И докато едни мълчат, защото не ги „засяга“, други – като мен – понасят тежест, която не заслужават.
Вървим ли към изцяло частно образование?
Интервюиращ: Според Вас крие ли се опасност да вървим към изцяло частно образование? Управляващите ежегодно намаляват местата в „държавна поръчка“ и все повече специалности изискват оценка от матура, а не от изпит. Според Вас има ли възможност това да се прави с цел малко-по-малко моделът да стане изцяло частен, а голяма част от студентите да живеят на кредит още преди първите си стъпки на пазара на труда?
Деляна Пенева:Смятам, че рано или късно това ще засегне всички ни. След първата ми година в МО подадох молба за преместване от платено обучение в държавна поръчка – мое право при налични свободни бройки (отказали се студенти, за които знаех, че са държавна поръчка) и с успех от изпити за годината над 5.00, което отговаря на условията по правилник. Месец и половина по-късно получих отговор по телефона – „не“. Без обяснение. Само мълчание.
След две години в МО, записах втората си специалност „Право“, по вътрешна процедура уредена в правилника, с успех над 5,00 от изпити. Беше ми обяснено, че ще бъда записана платено, тъй като е задължително условие за записване. Така аз се озовах с две платени специалности, затрудних родителите си, но желанието ми да уча, да се развивам беше по-силно от всякакъв страх. Фактът, че уча две специалности в платена форма, не е защото не съм учила достатъчно или не съм положила усилия. Напротив – балът ми беше висок, винаги съм била сред сериозните и мотивирани студенти. Притеснява ме възможността, че тази година много колеги ще се откажат от образованието си или ще бъдат принудени да теглят кредит, който за тях е непосилен.
Защо смятате, че темата е важна за обществото?
Интервюиращ: Г-це Пенева, смятате ли, че ситуацията толкова голям брой от студентската общност, че да бъде важна в обществената дискусия днес?
Деляна Пенева: Знам, че не съм единствената в такава ситуация – и именно затова вярвам, че разговорът за справедливост и достъпност в образованието трябва да се води от всички ни. Като част от Студентския дипломатически клуб, заедно с колегите ми изразихме ясна позиция срещу това увеличение.
Подкрепихме протестите и излязохме с конкретни искания – за реален диалог с университетското ръководство и МОН, за справедлив достъп до образование и за пълна прозрачност при бюджетните разчети и увеличенията на таксите. Подчертахме, че образованието не трябва да се управлява с търговска логика. То е обществено благо. То е дългосрочна инвестиция, а не краткосрочен приход. Парламентът прие частично намаление на новите такси – с 25 процента. Но това не е достатъчно.
В много специалности увеличението е над 100 процента. Това, което се представя като „компромис“, всъщност отново изключва огромна част от студентите от уравнението. Аз не искам специално отношение. Искам правила, които се спазват. Искам институции, които не се крият зад вратата, когато ги потърсим. Искам трудът на студентите – нашият труд – да бъде уважаван. Искам честност в отношенията между студент и университет. Искам онова, което би трябвало да бъде нормално – образование, достъпно за всички, на база на усилие и резултати, а не на произвол, пол или чиновнически комфорт.
Образованието не е привилегия. То е право. И когато това право се превръща в привилегия само за онези, които могат да платят, тогава ние нямаме друг избор, освен да се изправим и да говорим. Днес мълчанието не е опция. Не и ако искаме да останем тук. Не и ако вярваме, че тази държава може да има бъдеще, в което знанието не е лукс, а основа.
Доказателство за автентичност
Информацията в публикацията е потвърдена от Деляна Пенева и е споделена в профила ѝ във Facebook:
Публикацията не е финансов съвет. Тя е част от подкрепата на Wealth Bulgaria към студентските протести срещу увеличението на семестриалните такси.
Един коментар
[…] Деляна Пенева за правото на образование […]