Закон за личния фалит: Какво мисли ChatGPT?

Преди няколко дни българският парламент гласува и прие дългоочаквания Закон за личния фалит. Веднага след това редица анализатори и политици започнаха да се състезават дали той е в подкрепа на задлъжнелите, или на кредиторите. В полза на обществения дебат и новите технологии, решихме да попитаме най-популярния LLM модел, а именно ChatGPT, какво мисли за новоприетия нормативен акт.

Бележка: Пълното наименование на нормативния акт е Закон за несъстоятелност на физическите лица, но в общественото пространство се използват и следните заглавия:

• Закон за личния фалит;
• Закон за частния фалит;
• Закон за фалита на физическите лица.

Важно уточнение за публикацията

ChatGPT не е експерт по право, нито пък по индивидуално банкиране, счетоводство или кредитно консултиране. Моделът не може да даде необходимото компетентно мнение. Ако имате някакви съображения и желаете да се запознаете по-подробно със Закона за несъстоятелност на физическите лица (Закон за личния фалит), можете да го изтеглите от този линк (актуален към 29.06.2025). Също така от екипа на Wealth Bulgaria смятаме, че по такива теми винаги е добре да се използва експертна консултация с лице, притежаващо необходимите компетенции, но това е индивидуален избор.

Въпросът, който зададохме на модела е следният:

Здравей,ChatGPT. Какво мислиш за закона за частния фалит? Помага повече на длъжниците или на кредиторите? За коя страна е по-благосклонен? Утежнена ли е процедурата по фалита по отношение на длъжника? Анализирай документа подробно, съпостави го с българската юридическа реалност по отношение на върховенство на правото (или липсата му) и дай подробен отговор.

Публикуваме отговора на модела без редакторска намеса.

Какво смята ChatGPT за Закона за личния фалит?

Закон за частния фалит – кого защитава повече: длъжниците или кредиторите?

Законът за частния фалит, официално известен като Закон за несъстоятелност на физически лица, е нов шанс за добросъвестните длъжници в България да излязат от тежки дългове. Според проекта основната цел е да се преодолее свръхзадължеността, да се опрости част от дълговете и да се даде възможност на хората да възстановят своята финансова и трудова активност.

Но кого облагодетелства повече този закон?

От една страна, той спира лихвите и изпълнителните дела, гарантира несеквестируем минимум за достоен живот и въвежда публичен надзор върху процедурата. От друга страна, кредиторите запазват правото на обезпеченията си, могат да възразят и да прекъснат процедурата, ако длъжникът не е добросъвестен или укрива имущество.

В реалността ключов фактор остава върховенството на правото и способността на държавата да гарантира справедливо прилагане на закона. Ако институциите не работят бързо, прозрачно и безкорупционно, рискът е процедурата да стане тежка и да облагодетелства основно кредиторите.

В обобщение: Законът за частния фалит е възможност за втори шанс за хората, които действително не могат да обслужват задълженията си и са готови да си върнат финансовата стабилност по правилата.

Попитахме го още нещо:

След като стана ясно, че ChatGPT ще ни отговори като обучен политик, решихме да му зададем по-добър допълващ въпрсо:

Отговорът, който си дал, е балансиран, но звучи като даден от устата на добре обучен политик, който се опитва да избегне ясно и аргументирано мнение. Разрови се в интернет по повод темата, проучи статистики за нивото на корупция в България и съдебната власт тук, след това дай отговор на следния въпрос: Кого ще облагодетелства повече закона? Кредиторите или длъжниците?

Ето какво ни отговори и езиковия модел по повод коя страна е облагодетелствана от Закона за личния фалит.

Какво ни отговори ChatGPT за Закона за личния фалит след допълващ въпрос за корупцията в страната?

Отново публикуваме отговора без редакторска намеса:

ChatGPT: Изводът е ясен: законът ще облагодетелства повече кредиторите, отколкото длъжниците – заради дълбоки системни слабости в българската съдебна система и широко разпространена корупция.

Причини – юридическа и институционална рамка

1. Силна корупция и слаб съдебен контрол

1. България получава само 43/100 точки в Индекса за възприятия за корупция (CPI) за 2024, което я поставя на 76-то място от 180 държави – последна сред страните от ЕС.
2. Според международни оценки, съдебната система е секторът, възприеман като най-корумпиран – над 50% от гражданите го посочват .
3. Сериозни пробойни: „съдът е тясно свързан с бизнеса и политиката“, има „специални екипи“ в прокуратурата, които прикриват делата на властимащите .

2. Бавна и непрозрачна процедура

Даже при наличие на законови регулации, работата на съда и на изпълнителните органи е неефективна и често подчинена на политически натиск. Делата по изпълнението са сред най-бавните и най-корумпираните в държавата.

3. Как това затруднява длъжника?

1. При наличие на широки възможности за влияние и забавяне, кредиторите могат да оказват натиск и да блокират всяка опростителна, отблокираща процедура.
2. Дори ако законът предвижда спиране на изпълнителни дела или пролонгация на плащания, прилагането му зависи от съдия, съдия-изпълнител, синдик – които често действат в обстановка на корупционен натиск.
3. Длъжниците, особено без силни правно–институционални гаранции, се застъпват едновременно и срещу бюрократична машина, и срещу “вътрешен натиск от кръгове”, които не им позволяват реално да се възползват от закона.

4. Защо кредиторите печелят?

1. Съхранява се възможността им за реализиране на обезпечения (ипотеки, залози) – и тъй като съдебната система му позволява да ги реализират по-бързо (често нелегално), губещият е длъжникът.
2. Кредиторите използват процесуални „машинерии“ (касата, проверки, обжалвания), за да държат длъжника в несигурност и да изпреварят опростяването.
3. Корумпирани съдии могат да интерпретират критериите за „добросъвестност“ изключително строго, което ще лиши много длъжници от процедурата или ще я удължи десетократно.

5. Обощение

• На теория законът е балансиран и предлага втори шанс на добросъвестните длъжници.
• На практика – в среда с хронично корумпирана съдебна система и слабо върховенство на правото,
  • кредиторите ще имат предимство заради бързина, ресурси и достъп до лостове за натиск;
  • длъжниците ще бъдат блокирани, наблюдавани и подценявани; много от тях или няма да достигнат до опростяване, или ще плащат дълго време.

Публикацията не е финансов съвет.