Азия изгражда 66 GW от 91 GW нов ядрен енергиен капацитет в строеж в глобален план, или 73%. Китай води с повече от 43 GW, Индия, Япония и Южна Корея добавят още 18 GW. Япония и Южна Корея не планират нови мощности на въглища. Китай не се отказва от въглищата като източник на енергия. Индия иска 100 GW инсталирана ядрена мощност до 2047 година, като в момента разполага с 8.8 GW. Планирано е ядрената енергия и възобновяемите източници да намалят потреблението на енергия от въглища и газ в Азия в дългосрочен план.
Кризата в Близкия Изток и шоковото поскъпване на нефта и газа променят приоритетите на азиатските страни в посока засилена енергийна сигурност и генериране на електроенергия с налични ресурси. Капацитетът на възобновяемите енергийни източници расте не само в най-големите развиващи се пазари Китай и Индия, но и в Югоизточна Азия. Регионът е засeгнат от кризата в Ормузкия проток, която повишава цените на втечнения природен газ и свива търсенето за газ.
Къде се изгражда нов ядрен капацитет?
Ядрената енергия набира скорост в глобален мащаб. Множество страни обмислят разширяване на ядрените си мощности, или изграждане на първи такива още от предишната енергийна криза от 2022-23 година. Изграждането на нови ядрени мощности трае години, но растящият ядрен капацитет заедно с ръста на възобновяемите енергийни източници може да промени дългосрочното търсене на газ и въглища в азиатските икономики. Кои акции да следим, ако искаме да спечелим от ядрения енергиен бум?
В момента на света има 408 GW ядрен енергиен капацитет в експлоатация. В процес на изграждане са още 91 GW. 73%, или 66 GW от тази нова мощност е в Азия. Азия води също така и в изграждане на вятърни и соларни мощности. Китай и Индия все още разчитат на въглищата за голям дял от електроснабдяването си, и продължават да одобряват и изграждат въглищни електроцентрали, но също така залагат на ядрен капацитет и възобновяеми източници за растящото си потребление на електроенергия.
Азия – глобален ядрен лидер
Глобално Китай, Индия, Япония и Южна Корея са водещите страни в новостроящ се ядрен капацитет. Китай води с 43 GW, следва Индия с 6.6 GW, Япония с 6.1 GW и Южна Корея с 5.6 GW. Китай не избира един електроенергиен източник пред друг. Втората икономика в света изгражда повече от всичко, за да покрие своето растящо потребление. Китай е глобален лидер в новостроящ се капацитет и планирани проекти за енергия от въглища, възобновяеми източници и ядрена енергия. Основната цел на Поднебесната е постигане на енергийна сигурност и намаляване на зависимостта от внос на изкопаеми горива, за предпочитане при ниски цени.
Индия също се превръща в лидер във възобновяемата енергия през последните години. Страната увеличава капацитета на батерии и други средства за съхранение на електроенергия за нуждите на рязкото разширяване на фотоволтаичните си съоръжения. Докато продължава да разчита на енергия от въглища, вече най-многолюдната страна има големи планове за своя ядрен сектор. Целта на Индия е да увеличи своя инсталиран ядрен капацитет до 100 гигавата през 2047 година от едва 8.8 GW понастоящем. В края на 2025 година правителството одобрява нова стратегия за ядрена енергия. Документът за пръв път позволява на частни компании да инвестират в ядрената индустрия на страната. Целта е по този начин да се реализира амбицията за над десетократно увеличаване на инсталирания ядрен енергиен капацитет на страната за две десетилетия. Индия очаква да изгради и 5 малки модулни реактора до 2033 година.
Япония и уроците от „Фукушима“
Развитите азиатски икономики Япония и Южна Корея също залагат на разширен ядрен капацитет. Това е особено показателно за опасенията за енергийна сигурност след 2022 година. Япония направи обратен завой по своята политика за ядрена енергия. Страната планира да разчита повече на ядрени реактори за електроснабдяването си през идващите десетилетия. Целта е 20% от електроенергията да е генерирана от ядрени мощности, като към момента този дял е 10%.
Преди аварията във „Фукушима“ ядрената енергия представлява 30% от общия електроенергиен капацитет на Япония. Бедствието предизвика затваряне на всички реактори за инспектиране на безопасността. От тогава над дузина реактори са рестартирани.
Япония и Южна Корея нямат планове за изграждане на нови въглищни мощности, въпреки че през предстоящата зима ще разчитат повече на енергия от въглища заради нарушените доставки на втечнен природен газ от Катар. Плановете за увеличен ядрен капацитет и разширяването на възобновяемите мощности може да се отразят на търсенето на природен газ от двете страни в дългосрочен план. Япония и Южна Корея са вторият и третият най-голям вносител на втечнен природен газ след Китай.
Настоящият материал е превод от OilPrice. Оригиналът може да бъде намерен тук. Не представлява препоръка за инвестиции.