На 24 юни 2025 г., политическа партия „Величие“ реши да проведе автошествие от България до Брюксел, за да изрази своята позиция по повод позитивния конвергентен доклад и зелената светлина на Европейската комисия по повод влизането на България в еврозоната. Въпреки това нито една българска медия не отрази този протест, причинявайки така популярното събитие, което в България наричаме „медийно затъмнение“.
В тази публикация гост авторът Климент Марински ще разгледа какви сигнали дават такива събития за инвеститори (локални и чуждестранни), какво се крие зад тях и какви могат да бъдат последиците.
Disclaimer от екипа на Wealth Bulgaria
Преди да започнем с тази публикация, тъй като никой не е наясно какво „аджеба“ се случва в българското общество, защо незнайно биват сваляни публикации от независими медии, любителски блогове и социални мрежи, трябва да кажем, че тази публикация няма нищо общо с еврозоната. Публикацията е на гост автора Климент Марински. Екипът на Wealth Bulgaria отдавна е изразил своето мнение по повод присъединяването ни към банковия съюз и провеждане на референдум в публична позиция.
Централизирано управление на медиите: Има ли такова?
Притеснителен факт не само по отношение на бизнес климата, но и за гражданското общество, е, че нито една медия не отразява мажоритарно събитие на парламентарно-представена партия. Това е възможно в следните хипотези, като от екипа на Wealth Bulgaria не твърдим, че която и да е от тях е вярна:
- Централизирано управление: Възможно е голяма част от медиите в България да са управлявани централизирано, с което да не представят информация, която да е в разрез с интересите на спонсорите им (правителство, частници);
- Самоцензура и страх от репресии: Медиите може да избягват подобни теми не защото им е наредено директно, а защото редакторите и собствениците им се опасяват от загуба на рекламодатели, политически натиск или дори проверки от институции. Това води до предварителна автоцензура, която убива журналистиката в зародиш;
- Договори с неудобни клаузи: Голяма част от медиите в България са получили договори от правителството за разяснителна кампания за преминаването на България към еврозоната. Те могат да включват клаузи, които забраняват разпространението на събития, които са в разрез с тази геополитическа цел.
- Нисък редакционен капацитет: Възможно е някои медии просто да не разполагат с достатъчно журналисти, за да покрият събития извън официалната държавна програма. Това обаче не оправдава игнорирането на шествие с международен характер;
- Институционализирана незаинтересованост: Когато политическите или икономическите процеси се третират като „предрешени“ (в случая – влизането в еврозоната), медиите често игнорират опозиционни гласове като маргинални, без да се замислят, че това отслабва демократичния плурализъм.
Какво означава това за бизнеса?
Инвеститорите следят не само икономическите показатели, но и сигналите за прозрачност и свобода на словото. Медийното затъмнение около легитимна политическа инициатива показва, че в България може да липсва свободен обществен дебат по важни икономически теми – включително валутна и финансова политика. А когато се заглушава една тема, няма гаранция, че утре няма да бъде заглушена друга – например относно фискалната стабилност, корпоративното облагане или екологичните норми.
Бизнесът се страхува от липса на прозрачност
Всяка форма на централизация –било то на медиите, съдебната система или регулаторните органи – води до непрозрачност. Това отблъсква стратегическите инвеститори, които търсят предвидима и открита среда. От друга страна, такава ситуация често привлича корпоративни спекуланти, които се възползват от информационен вакуум и липса на обществен контрол.
Подриване на доверието в демокрацията
Когато парламентарно представена партия провежда публична инициатива, без това да бъде отразено от основните медии, това създава усещане за институционална невидимост. Събития, които на теория би трябвало да показват как функционира демократичният процес – включително несъгласие и алтернативни мнения – биват премахнати от „паметта“ на обществото. За бизнеса това значи само едно: решенията се вземат непрозрачно, без обществено съгласие или коректив.
Демонтаж на възможността за пазарна критика
Еврозоната не е просто валутен механизъм – тя е регулаторна рамка, която касае фискална дисциплина, банков надзор, дългова политика и конкуренция. Партия „Величие“ се обявява срещу начина, по който България влиза в този механизъм – без достатъчно дебат, без референдум, и с твърде оптимистичен прочит на конвергентния доклад. Когато такъв прочит не бъде дори опониран или обсъден публично, се създава илюзия за консенсус. А където има илюзия за консенсус, пазарите често грешат.
Създаване на климат на краткосрочна несигурност
Всяко ограничение върху информацията води до едно: спекулации. За дни в социалните мрежи се появиха хиляди публикации по темата, докато нито една телевизия не я отрази. Това поражда „черен пазар“ на новини – базирани на слухове, аматьорски видеа и манипулирани интерпретации. Такива процеси създават краткосрочна волатилност – както в общественото мнение, така и на местните пазари. За инвеститорите това е токсична несигурност.
Отблъскване на институционални партньори
В Брюксел автошествието беше посрещнато от европейски служители и симпатизанти, някои от които дори направиха снимки и кратки коментари в Twitter/X. Дори Стив Ханке го стори. В България – мълчание. Това поражда неудобен въпрос: ако България не отразява собствената си външнополитическа активност, какво ще стане, когато чуждестранен инвеститор реши да изкаже критика към местната регулация или политика? Ще бъде ли и той медийно затъмнен?
Насърчаване на културата на „нелегитимна опозиция“
Медийното затъмнение рискува да превърне легалните форми на политическа активност в подземни такива. Ако дадена партия или бизнес няма трибуна, той ще търси алтернативни канали – нерядко съмнителни, радикални или деструктивни. Това важи и за предприемачи, които се чувстват изключени от „мрежата на позволеното“. Когато публичната сцена е достъпна само за определени групи, бизнес средата се фрагментира, а лоялната конкуренция се подменя от клиентелизъм и зависимост.
Какво следва от това медийно затъмнение?
В случая с „Величие“ не става въпрос дали си „за“ или „против“ тяхната позиция. Става въпрос дали сме съгласни, че има право на позиция и че тя заслужава публичност. Защото ако днес не отразим автошествие до Брюксел, утре няма да отразим протест срещу данъчна реформа, а вдругиден – фалит на банка. И тогава никой няма да разбере кога точно е започнало затъмнението – защото просто ще живеем в него.
Публикацията не е финансов съвет. Тя представлява личното мнение на гост автора Климент Марински и не представлява възгледите, нито мнението на Wealth Bulgaria.
