Привържениците на облагането на вноса в САЩ с мита, в това число и Доналд Тръмп, не могат да решат каква е целта на собствената им политика. Какво точно трябва да постигнат митата? Истинската им цел изглежда зависи от това кого питате. Но не само, а също и какви аргументи излагате пред тях. Митата се представят като панацея за множеството предполагаеми болежки на американската икономика.
Слаба аргументация
Според някои митата са временни. Използват се, за да привлекат други страни на масата за преговори. Крайната цел е всички мита да бъдат намалени, а свободната търговия по света да се увеличи. Според други митата имат за цел перманентно да предпазят или върнат индустрии обратно в САЩ. Чрез мита следва да се „коригира“ американският търговски дефицит, да се запазят бизнеси и предприятия и да се върнат такива, които са напуснали страната. Друга цел е да се осигурят надеждни вериги на доставки за стоки от първа необходимост във времена на криза. Външни търговски партньори не бива да ограничават достъпа до тях.
Възможно е мита да се налагат и като ответна или наказателна мярка срещу страни, които отдавна “експлоатират” американски потребители с нереципрочни търговски бариери. Срещат се и тези, които смятат, че данъците върху доходите в САЩ могат перманентно да бъдат заменени от мита. Тезата е, че американското правителство може да генерира приходи не чрез облагане на собствените си граждани, а като налага такси на вносни стоки.
В много случаи привържениците на митата се опитват да аргументират всички от изброените тези едновременно. Не ги смущават противоречията между тях. Защитниците на митата започват с един аргумент и отстъпват към друг, когато срещнат разумна икономическа обосновка от опозицията. Този вид спорове могат да се сторят изнервящи за привържениците на свободната търговия.
Митата изглеждат не като обоснована теза, а като подвижна цел. Обосновката се мени според това кое е най-удобно за момента, точно като учебникарски пример за логическата заблуда „местене на целта“. За щастие на икономически грамотните привърженици на свободната търговия, това е просто реторична тактика, а не икономически аргумент. Пробблемът е, че на привържениците на митата просто не им пука. Някои от видовете аргументи в полза на налагане на мита са:
Средство за извиване на ръце
Едно от често срещаните оправдания за наскоро въведените мита е, че те са просто инструмент за натиск. Държави с високи такси върху американски стоки трябва да бъдат притиснати да преговарят. Те представляват временен показ на сила, целящ да убеди чуждите търговски партньори да намалят своите мита или да се изправят пред по-високи такива от страна на САЩ. Идеята е, че това в крайна сметка ще доведе до по-ниски митнически ставки за всички, като наложените от Белия дом се използват временно за постигане на по-силна преговорна позиция и за насърчаване на търговските партньори да намалят своите ставки в замяна на аналогични действия.
Това беше наскоро демонстрирано от администрацията на Тръмп в тяхната политика спрямо Китай. В продължение на няколко месеца, двете държави взаимно увеличаваха тарифите си до ставки, надвишаващи 125 процента, докато не се съгласиха да ги намалят значително. Въпреки това и двете държави сега имат по-високи взаимни митнически ставки, отколкото преди началото на спора. До момента тази стратегия – ако предположим, че тя действително е използваната – се е провалила.
Вреда за потребителите
Дори временните мита вредят на потребителите. Те са лишени от възможността да купуват по-евтини стоки от по-ефективни чуждестранни производители, докато техните политически лидери спорят – без никаква гаранция за успех.
Освен това, предполагаемо временният характер на митата като „преговорен инструмент“ е в явно противоречие с необходимия постоянен характер на митата, предназначени да „възстановят американската индустрия“ или „гарантират стабилни вериги за доставки на основни стоки“. Тези цели очевидно изискват дългосрочни и постоянни търговски ограничения. Как е възможно да се твърди, че митата са едновременно постоянна индустриална политика и временна преговорна тактика?
“Протекционистки” мита
Най-често използваният аргумент в протекционистката линия е цитат, който се приписва на Ейбрахам Линкълн:
Когато купуваме произведени в чужбина стоки, ние получаваме стоката, а чужденецът получава парите. Когато купуваме стоки, произведени в страната, получаваме и стоката, и парите
Протекционистите твърдят, че чрез налагане на по-високи разходи на чуждестранните производители местните индустрии ще могат да се възродят, и да имат „шанс за борба.“ Според техния аргумент митата правят вноса на стоки в САЩ по-скъп, и създават стимул за производителите да установят своето производство на американска почва. Според протекционистите това създава работни места в страната, стимулира индустриалния растеж (включително връщането на компании, които преди това са изнесли дейността си в чужбина), балансира търговския дефицит, и предоставя на местните потребители по-качествени, произведени в Америка стоки, които не могат да бъдат намерени в чужбина – особено в периоди на криза, когато достъпът до тези стоки е критично важен. Това обаче е в голяма степен невярно (и в най-добрия случай подвеждащо).
Преди сме посочвали, че пазарът и икономиката не са едно и също.
Митата наистина „създават“ работни места, но те също могат да унищожат толкова, ако не и повече. Създадените по този начин работни места неизбежно не отговарят на потребителските предпочитания. Следователно митата стимулират растежа в някои индустрии, но същевременно свиват други. Те допринасят за балансирането на търговския дефицит, но търговските дефицити не са нито „добри“, нито „лоши“. Търговският дефицит просто показва, че потребителите като цяло предпочитат да внасят стоки, вместо да ги купуват на местния пазар. Митата може да доведат до предлагането на по-качествени, произведени в страната стоки за потребителите, но те ще плащат по-висока цена за тези стоки. Те не са били склонни да платят тази цена въз основа на своите предишни предпочитания.
Стратегическа търговия
Що се отнася до достъпа до „основни“ стоки по време на криза, съществуват множество (и значително по-малко разрушителни) алтернативи на търговските ограничения, които могат да адресират проблема със „стратегическите стоки“ по-ефективно. Възможни са натрупването на запаси, субсидирането на вътрешно производство, търговски споразумения със съюзнически нации и други.
Хенри Хазлит дава пример в своята книга „Икономика в един урок“, като си представя ново мито върху внесените пуловери. Това мито, ако е ефективно, ще повиши разходите за чуждестранните производители на пуловери. Така се създава възможност за местни производители, които преди това не са могли да се конкурират печелившо. Губещи ще са потребителите, които сега ще трябва да плащат повече за чуждестранни пуловери, или да ги купуват на по-висока цена от местните производители. Потребителите може да решат и изобщо да не купуват.
Хазлит заключава:
Ефектът от митото, следователно, е да промени структурата на американското производство. То променя броя на професиите, вида на професиите и относителния размер на една индустрия спрямо друга. Митата правят индустриите, в които сме сравнително неефективни, по-големи, а индустриите, в които сме сравнително ефективни, по-малки. Нетният ефект от това, следователно, е намаляване на американската ефективност, както и на ефективността в страните, с които иначе бихме търгували в по-голяма степен.
Икономическите заблуди настрана, аргументът за протекционистките мита е взаимно изключващ се с временното мито като „преговорен коз“ или с временното ответно или наказателно мито. Митата трябва да бъдат прилагани постоянно, за да продължат да подкрепят целевите вътрешни индустрии в дългосрочен план. Използването на тези аргументи едновременно представлява грубо пренебрежение както към икономическата логика, така и към принципа на непротиворечивост.
“Ответни” или “наказателни” мита
Привържениците на идеята, че митата трябва временно да се използват като оръжие срещу чужди държави, за да ги накажат за налагането на мита върху САЩ, косвено признават, че митата са вредни – поне за държавата, върху която се налагат. Те обаче игнорират факта, че митата вредят и на местните потребители. Както беше обяснено по-горе, дори временните мита изкривяват пазарните сигнали, лишават потребителите от достъп до по-евтини вносни стоки и блокират капитала, труда и предприемачеството в изкуствено подкрепяни индустрии – вероятно само засилвайки търговското напрежение в процеса.
И отново, привърженикът на митата се оказва въвлечен в логическо противоречие. Временното ответно действие или наказание под формата на мито не може да бъде такова, ако митото същевременно е предназначено за трайна защита на местната индустрия и/или за замяна на подоходния данък.
Мита като заместител на данъка върху дохода
Трайното заместване на подоходния данък с мита би стимулирало, на първо място, монументални усилия от страна на правителството на САЩ да увеличи вноса (и съответно приходите от мита). Това е точно обратната мярка, която привържениците на протекционизма препоръчват, за да балансират търговския дефицит. Премахването на подоходния данък също би изисквало акт на Конгреса, който да наложи ограничения върху самия себе си (което е крайно малко вероятно). Това е и рисков ход за правителството на САЩ, тъй като би премахнало голяма част от способността им да контролират собствените си източници на приходи, оставяйки този контрол до голяма степен в ръцете на поведението на местните потребители и чуждестранните производители.
Тази стратегия отново би изисквала трайно прилагане на мита, което е несъвместимо с временните мита, предназначени за преговори или наказания.
Заключения
Би трябвало да е ясно, че митата не могат да бъдат едновременно временни и постоянни. Като минимум привържениците на митата трябва да са логически последователни и консистентни. Нека си изберат една обосновка, и да се придържат към нея, за да не спорят непочтено, и да не нарушават закона за непротиворечие
Настоящият материал е превод от Mises Institute, оригиналът може да бъде намерен тук и не представлява препоръка за инвестиции.
