Тайната икономика на ВИП купоните

ВИП купоните крият невидима система зад всяка сметка за бар на стойност $100 000 и нейната валута са красивите жени

Нощният клуб пулсира в жегата на Маями. Танцьорки размахват светещи пръчки с неонови букви, които изписват „Ч**ай ме, известна съм“. Милионерът е облечен в черна тениска и джинси. Бихте го пропуснали, ако не беше обкръжен от над десетина високи, слаби, красиви жени, докато размахва розова бутилка шампанско Cristal. Следващата му поръчка с питиета пристига с церемониална процесия, известна в клубния бизнес като бутилково влакче. Група гардове носи две кофи, пълни с бутилки шампанско над главите си. Следва ги колона от сервитьорки на високи, остри токчета, носещи същите дарове.

Пазарът реши! Този бар определя цените на питиетата според търсенето

Наблюдателите снимат с телефони. Мъжът, който стоеше до мен, гледаше незаинтересовано развиващата се сцена. Предложи ми глътка от своята бутилка шампанско – Cristal rosé от 2004 година.

„Колко струва“, попитах, сочейки към бутилката.

Каза ми, че е $1200. Гледах как милионера навира своята бутилка в лицето на близкостояща манекенка. Скъпата течност прахоснически се изливаше на пяна по нейната шия.

Всички сме виждали такива сцени в Инстаграм или по страниците на лъскави списания. През последните десетилетия се появи нов елит. Това се дължи отчасти на дерегулацията на финансовия сектор в Запада и отчасти заради разпространението на глобалния капитализъм в остатъка от света. Елитът е по-разпръснат географски и по-мобилен от аристократите и капиталистите от миналото. Цяла индустрия е изникнала, за да го обслужва.

За кого са ВИП купоните?

Малка кохорта от олигарси, мениджъри на хеджфондове от Ню Йорк и инвеститори от Силиконовата долина сега са ключова клиентела на мрежа от нощни клубове по цялото земно кълбо. Независимо дали са в Маями или Сен Тропе, тези клубове имат сходен декор и същата клиентела. Коронавирусът временно спря купона, но можете да сте сигурни, че този сектор от обществения живот, заключен в големи домове, изолиран от икономическата рецесия, скоро ще се забавлява отново.

Визуалните тропи на този свят са познати дори и за не-ВИП-ове: ъглови скули, токчета Louboutin, пръскане с шампанско. Това, което повечето хора не осъзнават е, че привидната спонтанност на тези екстравагантни вечери е всъщност планирана с особено усилие и прецизност. Нужна е внимателно прикрита и изпипана икономика, базирана на сложна търговия с красота и статус, за да се създаде атмосфера, в която хората ще похарчат $100 000 за алкохол за една вечер. Валутата на тази икономика са млади жени. Дългокраките блондинки, които обкръжават милионера онази вечер в Маями, не са там по случайност.

Какво правят жените в крипто пространството? Можете да видите тук.

Повдигане на завесата на ВИП купоните

Влезнах зад кулисите на този свят в периода между 2010 и 2014 в опит да разбера как работи. Понеже бях модел, преди да стана социолог, успях да проникна в оградените райони, които безмилостно изключват всяка жена, която не съответства на определен тип телосложение. Говорих с младите жени, които обкръжават милионерите и стигнах до разбирането, че независимо дали те напълно го признават или не, те биват менажирани: вкарвани и изкарвани от клуб в клуб с енергична ефективност. Жените в този свят са живи декори във внимателно режисиран театър, който създава истинска финансова стойност за мъже – промоутърите, които нареждат сцената, собствениците на нощните клубове, които обират сметките от баровете. Мотивацията на жените беше по-трудна за установяване. Но всяка вечер игриво обуваха токчетата и отиваха в клубовете. Шоуто трябваше да продължава.

Дре е промоутър за някои от най-големите клубове във ВИП-сферата (подобно на други в тази история, той ме помоли да използвам псевдоним). Той е красив 38-годишен мъж с обръсната глава и пленителна усмивка, чиято работа е да насърчава клиенти с възможности да запазват маси в клубовете, за които работи. Постига това отчасти благодарение на собствената си харизма. Пробвал се е в музикалния бизнес преди да стане промоутър (в един момент от вечерта той изпя незабравим кавър на “Billy Jean” на Майкъл Джексън) и е типът човек, когото известните харесваха да поздравяват на вечерно излизане. Но основният талант на Дре е способността му да води модели, идеално поне по пет на вечер (други промоутъри се стремят към 10 – важно е да има изобилие от красота). „Знам как да говоря с момичетата“, Дре казва често: „Харесват ме“.

Като прекарах много време с Дре в Ню Йорк, научих за основите на икономиката на системата, от която той се възползва толкова ефективно. В някои отношения работата на Дре наподобява тази на сводник, но, подобно на всеки промоутър, той се намръщва, когато правя сравнението. Някои от богатите клиенти на нощни заведения може да са правили секс с красивите жени, които са им доведени от промоутъри, макар да не видях много доказателства за това (често мъжете почти не говорят с тях).

Но това не е основната причина жените да са там. Смисълът на събирането на тълпа от манекенки е да влезнат клиентите в настроение да харчат много пари. Крайният клиент на Дре е собственикът на клуба, който преобразува създаденото обкръжение в печалба, като надува цените на алкохола, който купуват, с до 1000%. Тази надценка включва невидимия труд, влезнал в осигуряването на манекенките. Клиентите плащат, за да не им се налага сами да водят жени или да търсят кой друг да ги доведе. Плащат си за илюзията за спонтанност.

Дре има дарба да създава отпусната атмосфера на изискани места. Гледах го как работи в известен ресторант в Сохо. Собственикът му плаща по $1000 на вечер, за да води правилните посетители. Той седи заобиколен от бутилки и красиви жени, привидно отпуснат, но в действителност следи помещението като ястреб. “Ça va?” (фр: „Как си?“), когато минава познат в изискан костюм. Дре се изправя, за да се здрависа с него и да поприказват. Когато пак сяда, прошепва в ухото ми, „Този е от саудитска фамилия, милиардер“.

Намига на жена, която седи на бара на ресторанта, принцеса на малка държава, известна с офшорните си банки. Друг мъж приближава масата и Дре прошепва „Той е богат, от богато семейство. Много богат“. Дре се закача с него и го потупва по рамото. „Едно гадже ме пита дали има готини мъже тук тази вечер“, казва той, след което последва изчислена пауза. „Казах „да“, когато те видях да влизаш!“.

Привидната спонтанна безгрижност на ВИП купоните е всъщност планирана с особено усилие

Клубовете плащат на Дре и други промоутъри комисионна на вечер да доведат някого. Това почти винаги е мъж, готов да запази маса и да купува бутилки вино. Клубовете обикновено плащат на промоутъра дял от сметката на клиента, 10-20%. Това не са точно лесни пари. Бащинското отношение между промоутъри и модели включва множество разходи. Таксита, вечери и подаръци, достигащи стотици долари на ден, а клубовете са пословично бавни в обработване на плащания. Но в една добра година Дре може да изкара $200 000.

Клиентите се обаждат на Дре, когато търсят добро прекарване. На практика, гарантирана маса в най-готиния клуб, заобиколени от най-добре изглеждащите жени – и той иска те да мислят за него като за свой приятел. Той винаги е на лов за богати мъже, които да добави в телефонния си указател или още повече някой „кит“. Китовете или мъже, които са готови да оставят равностойността на депозит за купуване на жилище в брой за сметка за една вечер, са най-търсения трофей в икономиката на ВИП нощните клубове. В моето време в тази сцена, Жо Лоу, инвеститор от Малайзия, беше най-голямата риба в морето (Интерпол в последствие издава червена бюлетина за него по обвинение в участие в измама за милиарди долари). „Той харчи по $1 милион, където и да отиде“, ми каза един промоутър.

Тези големи зверове рядко се забелязват. Но възможността да се появят е част от апела за много по-големия брой клиенти в категорията на богатство под тях. По-голямата част от бизнеса на Дре идва от „по-обикновените“ клиенти. Това са банкери, технологични разработчици и други високоплатени професионалисти, чиито сметки са дребни на фона на тези на китовете, но пак биха изглеждали големи за повечето от нас. Един собственик на клуб нарича този дял от клиентелата „зелената салата“: „Това е като да правиш салата. Каква е най-важната съставка, най-обемната? Зелената салата айсберг. Това са нашите заможни нюйоркчани, мъже с малки сметки от 3 до 5 хиляди.“

Ако попитате повечето хора какво кара мъже да харчат хиляди долари за алкохол за една вечер, отговорът сигурно би ви се сторил прост. Богатите обичат да се показват и не им пука, че губят пари. Но дори и сред много богатите има табута за безогледното харчене. Хората, които интервюирах, които посещават такива барове и харчат тези големи суми, често са използвали същите думи, когато описват ритуалите на клубната екстравагантност: „нелепо“, „глупаво“, „пилеене“, и „лудост“. За алхимията, в която парите се превръщат в статут – с други думи да се убедят хората да нарушат тези табута – трябва да е налице подходящата аудиторя. И за това манекенките трябва да са там.

Един промоутър ми обясни ефекта от тези жени. „Моделът е модел. Влиза тя в клуб и сякаш светва прожектор върху нея. И всички мъже в близост реагират „Тоя клуб е горещ. Дай ми още една бутилка““.

За да се постигне този ефект, доведените от промоутърите жени трябва или да са модели, или да имат подобни физически черти: да са красиви, високи и слаби. Жените, които не са модели, но имат подходяща визия, понякога са част от антуража, но седят едно ниво по-ниско в кастовата система, и биват наричани „добри цивилни“. За разлика от сервитьорките, които обикновено са по-сладострастни, работата на жените, които промоутърите водят не е основно да будят сексуалните фантазии на мъжете, а да представляват най-високо оценяваната версия на женствеността. Промоутърите ми казваха напълно сериозно, че допускането на жени, които са просто стройни, вместо слаби, може сериозно да навреди на репутацията на клуба.

Собствениците на клубове преобразуват обкръжение в печалба, като надуват цените на алкохола на ВИП купони с до 1000%

Клиентските харчове, които жените стимулират, не са задължително мотивирани от желание да бъдат впечатлени. Осъзнах, че подобни жестове често са насочени към други мъже клиенти. Един посетител на клуб ми каза за „бутилкова олимпиада“ между двама клиенти от Индия и Пакистан, на която е станал свидетел една вечер. Двамата се надпреварвали в поръчването на редки бутилки шампанско. Фонът от красиви жени обезпечава подобни примитивни съревнования. Статутът е нещо чувствително. Съществува единствено когато аудиторията го припознава: не може просто да се купи, такива опити водят до загуба на статут. Това означава, че ВИП клубовете трябва да изградят среда, която кара преследването на статут да изглежда като вторичен продукт от забавно и спонтанно вечерно излизане. „Всяка вечер е продукция“, казва един промоутър. „Това е просто шоу“.

Кои са печелившите и кои са губещите от ВИП купоните?

За разлика от собствениците на клубове и промоутърите, младите жени не получаваха пари за работата си. Тези, с които разговарях се стремяха да се дисоциират от подобни прояви, описвайки жените, които търсят начини да монетизират привлекателността си, като се обвързват с някое богато гадже като „мръсници“, или „кучки“. Тогава защо биха следвали промоутъри като Дре в клубовете вечер след вечер? Дори и след като живях сред тях с месеци, ми беше нужно време, за да си го изясня.

Облагите със сигурност бяха част от отговора. Жените се хранеха безплатно (макар и само когато клиентите и промоутърите бяха гладни), получаваха безплатно шампанско и безплатен вход в най-готините клубове, с най-добрите диджеи. Работата като модел е доходоносна за тези на върха, но не и за масата от излизащите на подиума. Мнозина са от по-бедни държави като Чехия или Бразилия и нямаха средствата да си плащат за елитния начин на живот сами.

Една от най-примамливите облаги е ежегодно пътуване до Маями. Всяко лято богати купонджии от Ню Йорк се пренасочват към бреговете на Флорида, където нюйоркските клубове имат сателитни клонове. Промоутърите обикновено поемат разходите за път и настаняване на моделите. Отидох едно лято като част от антуража на един промоутър, за да наблюдавам сцената и се запознах с Катя, 20-годишна украинска манекенка, която изглежда се радваше на положението.

Когато и двете се върнахме обратно в Ню Йорк, пихме капучино в открито кафене в Сохо и говорихме за излизанията си. По време на прекарания час заедно, нейният телефон постоянно вибрираше със съобщения от промоутъри и собственици на клубове (случаен минувач също ни прекъсна, за да ѝ каже колко е красива). Катя излизаше почти всяка вечер на събития, организирани от промоутър, което тя обясни просто: „Искам да се забавлявам. Не ми пука за другите хора, като например кой е клиента или каквото и да е“.

Не се чувстваше притискана да прави секс с когото и да е, или така казваше, а сама го търси с мъже, които тя намира за привлекателни, включително и промоутъри. Особено ѝ харесваше да излиза с мъже модели. Скоро беше прекратила сътрудничество с обичайния си промоутър, защото не водил достатъчно „момчета модели“, за да задържи нейния интерес.

Нелицеприятната страна на ВИП купоните – „Танцувах, смеех се и си мразех живота в същото време“

Катя взима каквото може от тази сцена. Прави секс с промоутър, пуши неговата трева на плажа, яде в луксозни ресторанти и вечната изненада къде ще я доведе вечерта ѝ. Но не можеше просто да си тръгне от клуб, ако не се забавлява или ако краката я болят от токчетата, които промоутърът я кара да носи. Държи кредитна карта зад панела на телефона си за спешни случаи, но няма много пари, така че разчита на промоутърите, за да се придвижва. Катя си спомня за преживяването като предимно положително. „Беше невероятно, не мислиш ли?“.

Но не бях напълно убедена. Преживяването в Маями беше доста изтощаващо и Катя, и другите жени имаха малък капацитет да определят собствените си движения. Друга манекенка, с която се запознах, Петра, е била заведена в Маями от друг промоутър за клиент, когото тя описва като „бразилски мафиот или нещо такова“.

Петра е настанена в пентхаус с група жени, но се оказва, че в апартамента няма мебели и биват преместени в спалня в дома на клиента. В първата си вечер там приятелката на Петра, Роуз, се почувства зле по време на вечеря и иска да отиде да си почива. Никой не я завежда и понеже няма ключ от апартамента, трябвало да чака пред клуба до рано сутрин, когато клиентите са се накупонясвали. Междувременно Петра решава, че няма друг избор, освен да влезе в клуба без нея. „Трябваше да влезна там, без да познавам тези хора и после се чувствах като парче месо и трябваше да бъда забавна, така че танцувах, смеех се и в същото време си мразех живота“. Тя нямала контрол върху собственото си време: „Просто да не можеш да се храниш на време, мислиш си, че това е ок, но когато се случи, не е“, казва тя.

Има ли експлоатация на ВИП купоните?

Повечето от жените, с които говорих, изглежда мислеха, че да се влачат след промоутъри би било полезно за тях в дългосрочен план, макар тази стойност да бъде трудноизмерима. Една полза беше под формата на културен капитал. Да получиш достъп до типа кръгове, където можеш да намериш сериозен инвеститор например, е почти невъзможно, ако не демонстрираш правилните белези на образование и потекло. Млади жени, които не бяха родени в елита, оценяваха факта, че навлизайки във ВИП зони, можеха да чуват какви книги и новинарски истории обсъждат богатите и да разпознават скъпи марки, храни и вина. Да научат кодовете на елитната консуматорска култура, смятат те, е важно, дори и да не е съвсем ясно как ще е от практическа полза. „Не мога да си представям как не би било“, казва една от тях.

Една жена казва, че започнала да се храни с вилицата в лявата ръка, след като вечеряла с европейци. Друга манекенка, Реба, казва, че разбрала, че богатите жени не носели толкова грим, колкото тя. Тя също харесвала разговорите с хората, които срещала в луксозните клубове. „Как иначе ще разговарям с човек, който е стартирал венчър капитална фирма или каквото и да е друго? Няма да го срещна в Лоуър Ийст Сайд. Просто няма“.

Жените също смятат, че социалните контакти – тези с успешни мъже – ще се окажат ценни. Пени, манекенка и актриса от Лондон, която редовно излиза с промоутъри в Ню Йорк, обяснява, „Да, срещала съм филмови режисьори и други подобни. И ако ги познаваш и поддържаш контакт с тях, това е нещо полезно за теб.“

„Работи ли наистина?“, попитах.

„Няма как да знаеш“, отговаря тя.

Фантазията срещу действителността на ВИП купоните

Но колкото повече задълбавах, толкова повече осъзнавах, че съществува също и фундаментален психологически импулс, който действа при много от тези млади жени. Както се изрази една: „Ласкаещо е“. Да бъдеш желана, да получаваш подаръци и преживявания от влиятелни мъже, които други жени не могат да получат, защото не са толкова красиви, това само по себе си е тръпка. „Не искам да съдят за мен по външния ми вид, но в някакъв смисъл съм щастлива да имам, да виждам всички тези неща, да имам тези възможности, които другите хора обикновено нямат“, сподели с мен една манекенка на име Нора. „Започваш да се чувстваш като част от елита. Знам, че звучи толкова глупаво, но… това е да можеш да излизаш с приятели и някой да ти каже „ти си красива, така че няма да плащаш за нищо““.

Когато стартирах този проект, си представях промоутърите като злодеите в сюжета, манипулиращи млади жени за печалба. Докато ги наблюдавах как работят, стигнах до заключението, че това не е категорично експлоатационно взаимоотношение. Трудно беше също да не се впечатля от усилието, което те влагат. Важна причина, поради която жени идват с промоутърите в безброй нощни клубове, за да се смеят, танцуват и пият, беше в това, че промоутърите са много умели в това да ги карат да искат.

Дре беше добър пример. Той можеше да бъде изключително трансакционен, но беше също мил и надежден и с напредъка на времето все повече исках той да има успех. След като приключих изследването, забременях. Дре дойде на партито по повод обявяването на новината и ми поднесе изненадващо практичен подарък – биберони и прибори за хранене. Бях трогната, макар и да подозирах, че се е надявал да срещне други манекенки там.

Родителите на Дре са от Африка и е израснал във Франция, преди да се премести в Маями в ранните си 20 години. Идва от съвсем различен свят от този, лъскавия, населяван от свръхбогатите и е наясно, че неговият достъп зависи от способността му да менажира взаимоотношения. Говори на малки имена с известни актьори и музиканти и знае кои от моделите, които превозва, си падат по тях. Знае също какви жени предпочитат да имат около себе си влиятелните мъже на неговите маси. Пазеше писан на ръка списък с предпочитанията им. Докато бях с него, постоянно се срещах с непознати, които бяха приповдигнати от постоянните приказки и шеги.

Други промоутъри приемат още по-систематизиран подход към поддържането на запас от привлекателни жени. Тибо има екип от трима души с изпипани тактики за набиране на модели от резервите на нюйоркската модна индустрия. Знаят къде се провеждат кастинги, сезонните движения на моделската работа, кои агенти на манекенки сменят работни места и кога са им рождените дни. Някои модели ми казват, че са си намерили работа през мрежата на Тибо.

Добрите промоутъри се стремят към това отношенията им с женския им антураж да изглеждат автентични. През деня ги водят на щедри обяди или ги водят на кастинги в големи джипове. Някои жени описват отношенията си с промоутъри като „роднински“.

Промоутърите също се въвличат в романтични отношения с жените. Един описва своята тактика за привличане на нова група модели под крилото си: „Намираш популярното момиче, най-интересната в апартамента и я изчукваш“. Преди всичко, промоутърите не искат жените да ги разглеждат като брокери или работодатели, които ги компенсират за техния труд.

Действителността е, че промоутърите менажират труда на младите жени. Набират, контролират и налагат дисциплина като мениджъри с работната си сила

Жените теоретично могат да идват и да си отиват, когато решат, но им се внушава чувство за срам, ако искат да си тръгнат от вечерно излизане.

Изпитах това на свой гръб, когато опитах да си тръгна от вечеря, която бивш промоутър и настоящ собственик на клуб беше организирал за клиент. „Чакай, чакай, чакай, хапна и бягаш, така ли? Не можеш просто да си тръгнеш. Трябва да останеш поне за десерт и кафе, а не просто да ни оставяш със сметката. Няма да плащаш, разбира се, но трябва да останеш до края. И е Ню Йорк, нали знаеш, така че после трябва да слезеш на долния етаж, да изпиеш едно питие, да поостанеш“.

Някои промоутъри, които познавах, използваха номера, с които да затруднят натанцувала се манекенка да си събере нещата. Оставят палтата им в гардероба или им скриват чантите под банкетните дивани, върху които всички щяха да танцуват по-късно вечерта. Това може да не са ортодоксални мениджърски техники, но работят.

Иронично, позицията на промоутърите във ВИП екосистемата е по-близка до тази на младите жени, които менажират, от който и да е друг. Малцина го осъзнават. Подобно на жените, повечето промоутъри мечтаят да са част от клуба на свръхбогатите, около които гравитират, но остават изключени от парите и статута. Могат само да се преструват, че принадлежат.

Дре е убеден, че връзките му с елита рано или късно ще доведат до голяма бизнес сделка за него. На всяка вечеря с него, всеки обяд, носи новини за един от тези почти реализирани проекти. Компанията за лимузини, филмовата продукция, телевизионното предаване и разбира се, музикалната му кариера, която винаги е на ръба да излети. Един месец твърдеше, че набира капитал за технологична компания заради достъпа си до толкова много милиардери и инвеститори. Следващият месец беше в разговори за сръбска телекомуникационна сделка. Но от тези не излезе нищо. Клиентите с удоволствие му се обаждаха, когато искаха да излизат. Това не означаваше, че го взимат насериозно като бизнес партньор.

Но визията на Дре за бъдещето никога не помръква. „Като помисля от къде съм дошъл и сега ще бъда милионер“, казва. „Това е американската мечта, моята история“.

Материалът е превод от The Economist, оригиналната статия можете да намерите тук