Стоян Панчев за инфлацията, еврозоната и кризата с газа

Стоян Панчев е председател на Българското либертарианско общество. Неговото образование преминава през Софийски университет и University of London. Икономическата му кариера преминава през места като Institute of Economics Affairs, London и Института за пазарна икономика. Той е един от съоснователите на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и асоцииран преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

От Wealth Bulgaria го поканихме, за да разясни някои въпроси свързани с инфлацията, защо страните в еврозоната я претърпяват по-тежко, диверсификацията на газ, както и собственият ни добив:

-Г-н Панчев, на този етап икономическата ситуация в страната изглежда да се влошава непрестанно. Преди година, когато с Вас проведохме разговор за инфлацията и качеството на продуктите, нещата бяха съвсем в самото начало. Сега, една година по-късно, ние успяхме да видим как политическият елит не успя да се справи. Инфлацията за юли достигна почти 20% спрямо същия месец миналата година, но реалната, когато се върнем спрямо началото на пандемията от коронавирус, вероятно е още повече. Според Вас очаква ли ни скоро период на дефлация или ще трябва да изтърпим още зле измислени “дефлационни” политики, преди това да се случи?

-Дали ще имаме дефлация зависи от това до каква степен (Да цитирам Джей Пауъл) ще бъде болката, която трябва да се изпита от икономиката преди укротяването на скока в цените. Ако наистина федералният резерв и останалите централни банки продължат с покачването на лихвите и предизвикат рецесия, зависи колко ще бъде тежка тя. Зависи колко ще спаднат производството, заетостта, за да видим и с колко ще спадне нарастването на цените. Аз не очаквам да имаме реална дефлация. Моята прогноза е, че още от септември ще видим намаляване на ръст на цените, но все още не някаква дефлация или намаляване на цените.

-Все повече икономисти призовават Европейската централна банка да вдигне лихвите върху кредитите. Доста от тях се изказват, че за такива мерки вече е късно. На какво мнение сте Вие?

-Първо да кажем, че те ги вдигнаха. Направиха едно вдигане през юли месец. Дали ще трябва повече? Най-вероятно да. Това, което пише в литературата е, че една ориентировка за размера на лихвите спрямо инфлацията е, че първите трябва да са по-големи от втората. Дали сме закъснели? Със сигурност.

Миналата година, когато отново проведохме интервю, с Вас си говорихме за това как правителствата ни казват, че “инфлация няма”, “тя не е голяма”, докато в един момент не стигнахме до настоящето, когато вече големите банкери си признават проблема. Казват, че са сбъркали, че са изпуснали инфлацията, както и нуждата от крути мерки.

Виждаме как самите те си признават, че са закъснели. Това обаче не изключва факта, че ще трябва да действат, ако искат да овладеят цените. Вместо да имаме по-малко относително покачване на лихвите, ще трябва да имаме по-голямо.

-На българския пазар наблюдаваме все по-ниско качество в продуктите. За примери можем да вземем често срещаните по големите вериги почти развалени домати, месото с изтичащ срок на годност не повече от 3 дни от датата на покупката, както  и все повече намаляващи грамажи в опаковките на сладките и солени изделия. Очевидно това все повече удря по джоба на най-бедните, но каква е политиката за справяне тук?

-Да. Инфлацията не е задължително да се проявява само на цените при стоките и услугите. Както пише професор Николай Неновски, имаме така наречената “скрита инфлация”, която може да се проявява с по-лошо качество, с по-ниски грамажи, с дефицити и съответно опашки, като определени стоки не могат да бъдат оставени или намерени на пазарните цени.

Това е част от генералния проблем с инфлацията. Аз няколко пъти съм споменавал, че това е така нареченото скрито скъсване на веригите на доставки. Отчасти е инфлационен проблем, защото едно от решенията може да бъде рязкото поскъпване на тези стоки, с което част от търсенето да се премахне. Така или иначе този проблем се решава както и при останалата инфлация – вдигате лихвите, предизвиквате рецесия и “рестартирате” икономиката.

–Като споменахте рецесия, наскоро станахме свидетели на нещо много интересно. Очевидно американският президент Джо Байдън и администрацията му се опитват да подменят понятието. Ще навлезем ли в период, в който икономическата грамотност сред хората да нарасне, икономиката да стане по-объркана и ще се появи ли нова икономическа школа?

-Според мен ще стане обратното. На хората ще им се повиши образованието по икономика, защото едновременно се случва това, което Вие споменахте, т.е. да предефинира какво е рецесия, ще се опитва да убеждава публиката, че нищо ѝ няма, че всичко е наред, че нещата са без проблем и в същото време хората ще живеят в реалния свят и ще видят, че нещата не са така.

Това ще ги накара да четат, да търсят информация и чрез интернет, те ще я откриват. Да, може да има различни школи, може да има дебат между това кой какво казва, но когато централната власт започва да лъже, това само стимулира хората да търсят други отговори и друга информация.

Подобно нещо стана по време на пандемията, когато хората не бяха сигурни в думите на властите и търсеха своя информация. Това ще стане, и според мен вече стана, и в сферата с икономиката.

-Наблюдаваме обезценяване на еврото спрямо други валути. Въпреки това, прави впечатление, че страните извън еврозоната поддържат по-ниски нива на инфлация. Можете ли да ни обясните как, въпреки че левът е обвързан с еврото, инфлацията ще ни засегне по-малко, ако сме извън така бленувания от политическите лидери монетарен съюз?

-Има прост механизъм, при който, ако се премине от валутен борд в евро има допълнителен натиск върху ценовото равнище. Това като статистика се вижда много ясно. Двете страни с най-много инфлация в Еврозоната са Естония и Литва, които преди това са били с валутен борд.

Когато това влизане се случи, се получава, че има един натиск нагоре и на парична база, която е много важна за инфлацията, и на паричния мултипликатор. Отваря се допълнително пространство за качването на цените.

Другият проблем е свързан с конвергенцията – например, когато една по-бедна страна влезе в паричен съюз с по-богати страни, нейните цени започват да гонят тези на по-богатите. Ако това се случва по-бавно от ръста на икономиката, ще имаме едни западноевропейски цени с икономика, която продължава да си е българска.

Това са двата механизма – единият е директно следствие на подмяната на валутния борд с евро, при което има много по-свободно издаване на държавен дълг, който вдига паричната маса. Другият е свързан с конвергенцията – например, Унгарската централна банка е заложила ясни критерии за конвергенцията на унгарската икономика и за достигане на техните доходи със средноевропейските, за да няма тази разлика в цените.

-България влезе в Банковия съюз преди 2 години. Преди година дори публикувахте цял анализ за изминалия дотогава период. Какви са поуките, които може да си вземе страната ни от това начинание? Какви са плюсовете и минусите?

-България влезе в Банковия съюз и се очакваше да има някакви допълнителни надзорни механизми. Те се очакваше по специален начин да защитават българската банка в Банковия съюз. Такова нещо няма. Бъдейки членове на този съюз без да сме страна-членка в Еврозоната, ние се отваряме в една много неблагоприятна ситуация, при която ние трябва да подпомагаме чуждите банкови системи, които са много по-зле от нашата.

В същото време ние не можем да получим финансиране за нашата банкова система. В общи линии – ние търпим минуси без никакви плюсове, а цялата ни банкова система вече се надзирава от ЕЦБ. Най-спорните банки в страната те не биват надзиравани директно.

Тази мантра, че сега ще дойдат европейците и ще спрат корупцията, за пореден път се оказва, че е просто това – мантра.

-В икономическите среди нашумява все повече един дебат, който едната страна изглежда се опитва да превърне в политически. Става въпрос за тезата дали ще има глад през зимата, или не. Има ли такава опасност и предвид съкратените доставки, поради войната, както и поскъпването на храната, страните няма ли да се окажат в ситуация, в която всеки е сам за себе си и търсенето да увеличи още повече цената?

-Напълно възможно е да има проблеми с продоволствието в Близкия изток и в Африка, където има по-бедни страни с недостатъчно собствено производство на храна. Някои от тях като Египет са големи вносители на пшеница от Украйна и Русия. Сега имаше едно споразумение за износ на пшеница, но предстои да видим какво ще стане по време на самата зима.

Преди време така наречената “Арабска пролет” започна по този начин. Имаше хора, които не можеха да изплащат храната и това се изроди в публични бунтове. Вече имаше един такъв в Шри Ланка, който свали правителството. Там освен че имаше генерални проблеми с икономиката, бе внесена и една “зелена” политика на забрана на модерното селско стопанство, което беше довело до по-малко производство на храна. Това е комбинация от международната обстановка плюс крайни зелени политики, които довеждат както до някакво ниво на глад в Шри Ланка, така и до енергийна криза в Германия.

-А възможно ли е да се достигне до някакво ниво на глад и на територията на ЕС, предвид последните данни? Когато погледнем продукцията, наблюдаваме с 15-годишно дъно на производството на царевица на ниво ЕС, а в съседна Румъния, житната реколта за тази година е с 18% по-ниска.

-Мен ме съмнява, че в Европа ще има глад, точно защото Европа е голям производител на храна. Когато си голям производител, ще се случи нещо, което се намеква в други сектори – ще се забрани износът. Дори в страната ни се говореше за забрана на износа на пшеница.

Когато си страна производител и настъпи регионална криза, най-вероятно ще се забрани износът. Така храната ще остане тук. Когато си световен производител на нещо, дори да има криза, ти си по-добре спрямо останалите страни, които нямат такъв износ. Както се вижда с енергията. Този, който е производител, ще се справи.

-Относно кризата с енергетиката. Сега наблюдаваме двете крайности – едните искат да изхвърлят “Газпром” и да се намери източник от друга страна, в случая на американски газ. Но разбиването на един монопол и замяната му само с един източник изобщо може ли да бъде наречено “диверсификация”? Не е ли по-логичен изходът, в който да се вкарат няколко доставчика на газ на пазара, които да се конкурират помежду си?

-За мен, за да имаме правилна диверсификация, трябва да използваме всички източници. Трябва да се започне с премахването на всички бариери за добив на собствено производство на газ. Това е първото и най-основно действие.

Това може да се сложи и с пакет, който блокира поетите ангажименти по плана за възстановяване, който планира премахването на енергията от въглища в страната. Но, така или иначе говорим за газ, първото нещо е да се разработи собственото производство.

След това трябва да потърсим всички чуждестранни източници и да не се съсредоточаваме толкова върху цената, колкото върху стратегическия проблем. Много е важно освен кой ти доставя газа, откъде минава той.

Не е изключено с тази нова обстановка на геополитически търкания, да имаме проблеми не само с Русия, но и с някои наши съседи, които, ако се окаже, че всичкият наш газ преминава през тяхната територия, ние ще се окажем изключително зависими. Диверсификацията трябва да се мисли не само спрямо Русия или спрямо конфликта, който в момента е на преден план, а спрямо бъдещето. Затова трябва да се фокусираме върху собственото производство.

-Като споменахме собствено производство – преди няколко години, политическа партия ГЕРБ вкара мораториум за добива на шистов газ в страната. Това не вкара ли автогол на идеята за газова диверсификация?

-Мораториумът беше не само върху добива, но и върху проучването. Те изгониха огромен американски инвеститор. “Шеврон” искаше да търси шистов газ и да го добива в България. Това беше една отлична възможност, най-добрият тип диверсификация.

Затова и част от този разговор днес е лицемерен, защото хората, които са най-големите почитатели на диверсификацията, спряха българското производство преди 10 години.

-И последен въпрос. Какъв е вашият поглед над нещата за идващата зима. Какви са вашите очаквания и как според Вас ще постъпи обществото? Очаква ли ни отново късане на бележки за ток, както преди десетилетие и нахлуване в Народното събрание, както по времето на прехода?

-Преди 25 години ситуацията беше по-тежка. Със сигурност няма да бъде като тогава. Но това, което очаквам, е че ще бъде по-тежко от каквото си мислят хората сега. Когато е лято, когато не ти е на главата, този проблем изглежда далечен, но в един момент идва.

Моят поглед не е толкова краткосрочен, защото не съм сигурен доколко крайна ще стане ситуацията. Тя нито ще е толкова лека, колкото си мислят хората, нито ще се стигне до революция. Проблемът е, че ситуацията няма да се реши след зимата.

Навлезли сме в период, в който завършват едни дългосрочни цикли – дълговият, политическият, геополитическият. Когато приключването на тези три цикъла съвпада, човечеството преминава в един период на несигурност, дестабилизация, обедняване дори. Той няма да приключи тази зима, а може да продължи дори 5-10 години. Ние трябва да се подготвим за много по-удължен период от проблеми. Има натрупвани такива, които, за да се решат, ще трябва да се премине през болка и тя вече е започнала.