Последните новини, свързани с изключителната икономическа зона в акваторията на България в Черно море, с евентуалния добив на въглеводороди (нефт и природна газ), както и концесията на пристанище Росенец, будят доста въпроси, които трябва да намерят своя обективен отговор. В тази публикация ще обърна внимание на добива на природен газ в нашето черноморие и какво и какви могат да бъдат ползите за страната ни.
Малцина помнят далечната 2009 год., когато покрай структурирането на инфрастуктурните газови проекти „Набуко“ и „Южен поток“, се спомена за първи път думата (термина) „диверсификация“.
Незнайно защо, нарочно или не, дълги години след това, този термин не беше запълнен със съдържание.
Какво представлява диверсификацията за енергетиката ни?
Никой от експертите, а и политиците, не обясниха на българските граждани, че диверсификация в сектора на енергетиката е възможна тогава и само тогава, когато в пълен обем се използват първичните енергийни ресурси, находящи се на българска територия, в нашия случай!
И тук е моментът, в който е хубаво да се споменe една от възможностите – добивът на конвенционална природна газ, в изключителната икономическа зона на Република България, в Черно море. В резултат на милиони години вливането на една от най-пълноводните реки в Европа, а именно река Дунав, в Черно море, е образувала и продължава да образува наносни отложения, които в процеса на своето гниене създават така наречените въглеводороди (нефт и газ).
Изключителната икономическа зона на България в Черно море е районирана от българските хидрогеолози на четири блока, а именно „Галата“, „Хан Аспарух“, „Хан Кубрат“ и „Хан Тервел“. Най-големият по площ и вероятност за значителни залежи на нефт и газ е „Хан Аспарух“, въпреки че след последните новини с открития на газ (над 700 млрд. m3 природна газ) от турската страна, фокусът ни трябва да бъде насочен и към блок „Хан Тервел“, намиращ се в непосредствена близост до турския такъв.
Хронологично, още през 2001 г., бяха направени бегли опити с даването на концесия за добив на количества нефт и газ в континенталния шелф, в района на Варна, блок „Галата“, след това и„Каварна“, както и бе отдадена възможност за такъв тип икономическа договореност на една великобританска компания, която трябваше да добива ресурси около нос Калиакра.
Консумация на природен газ
При консумация от битовите и небитови потребители в България, на природен газ около 3 милиона m3 на годишна база, добивът от тези три сондажа е възлизал на около 10% от общата ни консумация на природна газ.
Всички те са вече в историята, и необясним остава фактът защо и кой пречеше блок „Хан Аспарух“ и другите да не бъдат докрай разработени. Анализът от проучвателните работи за реални количества беше стопиран, а находищата около „Галата“ и „Каварна“, които имат обща подземна водна инфраструктура бяха технически компрометирани.
При така създалата се ситуация, един от най-големите производители в света на цимент, имащ завод в България, е насочил своя фокус към изграждането на инженерно съоръжение за улавяне и съхранение на въглероден диоксид точно в находище „Галата“. Такъв тип съоръжение е необходимо в контекста на „озеленяване“ на всяка индустрия, целяща се към нулев въглероден отпечатък върху природата.
След всички тези странности, случващи се през годините в България на тема диверсификация на природна газ, в акваторията на Румъния и Турция стартира процес по проучване и добив на въглеводороди.
Наличието на въглеводороди
В началото на 2022 година, тогавашното редовно правителство на България установи с ясното съзнание , че наличието на въглеводороди, а именно природна газ, в нашата акватория няма как да има политически отпечатък и само тук в българската част да е химера. Същото правителство взе през 2022 година далновидно решение и продължи концесионния договор за проучване и добив на нефт и газ от „Блок 1-21 Хан Аспарух“ за още две години.
.
Възможност за допълнително тестване на блока за потенциални залежи, която вероятност за откритие възлизаше към този етап на 45%, се базираше на над 10 години опит в проучването и добива на въглеводороди в Черно Море от тази компания. Изчисленията показват, че могат да бъдат добивани около 8 млрд. m3 природен газ всяка календарна година, като това може да се случва в продължение на 15 такива. Тези количества ще са напълно достатъчни и в пъти над нуждите на потребление за цяла България.
До какво ще доведе добивът на природен газ?
Евентуалното откритие и добив на ресурса лесно би решило средносрочно проблема и с топлоелектрическите централи в Маришкия басейн, където трябва да знаем, че чисто поради пазарни причини, топлоелектрическите централи не могат да продължат да работят с първичен енергиен ресурс като въглища (в средносрочен план).
Най-малкото, горивният цикъл ще се наложи да бъде променен, а решение трябва да се търси още днес, защото социалните и икономически проблеми, пред които е изправена тази географска област на България, назряват и ще стават огромни, ако бързо не се имплементира работещо и устойчиво решение, което с разгледаната възможност по-горе, може да е реален отговор за всички хора, работещите в тези преработватели на енергия.
В дългосрочен аспект, този подход би дал спокойствие и яснота, как и по какъв начин новата енергия ВЕИ да бъде разработена в тези въглищни райони, не само в района на Стара Загора, но и около Перник и Бобов Дол, като се запазят голяма част от служителите. Но това е друга доста обширна тема, която в следващите публикации ще разгледаме.
Съгласно предварителните данни, с които разполагаме, евентуалното реално стартиране на добив на природна газ в тази територия на България, в Черно море, може да стартира минимум през 2030 година, при положителен резултат от анализа на проучванията.
И тук възниква логичният въпрос – какво може да направи държавата с оглед защита на националния интерес и суверенитет?
Да защитим националния енергиен интерес
Ако ясно сме дефинирали думата „диверсификация“, неминуемо изскача на преден план участието на Българската държава, със своя енергиен холдинг, в разработването на тази част от блокове „Хан Аспарух“ и „Хан Тервел“.
Да, войната в Украйна промени в основи цялостно поведението на компаниите, проучващи и добиващи въглеводороди в Черно море. Плавателните транзитни такси през Босфора се вдигнаха драстично, страхът от неправомерни военни действа върху тяхна инфраструктура е голям, геополитическата ситуация не е стабилна, а медийният шум е в повече.
Наред с всички изброени рискове до този момент, въпросът относно участието на Българския енергиен холдинг, посредством своята дъщерна компания Булгартрансгаз ЕАД, става повече от наложителен, с оглед запазване на националния суверенитет, както и очакваната положителна инвестиционна среда в нашата държава. Всички тези проблеми са неглижирани, в последните две десетилетия, от голяма част от изпълнителната власт на България. Именно такъв подход, преди години избра и турската страна, със своята държавна петролна компания ТРАО, проучила и вече разработваща залежите на въглеводороди, в турската акватория на Черно море.
Страхотна графика и текст