LinkedIn: Грехът на гордостта

Често в различните си публикации сравнявам настоящата бизнес ситуация, определени маркетингови похвати, както и определени тактики с различни библейски източници. Наскоро се замислих, че във всяка една от социалните мрежи, може да бъде видян различен смъртен грях (или, ако предпочитате различен прочит – грях на смъртните) . По отношение на LinkedIn – това следва да бъде гордост. Грехът, който се характеризира като предшественик на гибелта (Притчи 16:18-19).

Докато поддържат акаунтите си, хората разказват истории, които не само са силно преувеличени, но и повечето пъти дори не са се случили. Изживяват се като гурута, представят се за водачи, за лидери, искат образите им да се превърнат в кумири, а единствените, които успяват да се вържат на подобни публикации, биват тепърва навлизащите на пазара на труда.

А защо това да бъде зле? Защото се създава една илюзия, че това биват успешни тактики, част от по-големи маркетингови стратегии, въпреки че големите корпорации и тези, които успеят да се преборят за големи късчета на пазара, не залагат въобще на такива тактики. В един момент уж мрежата, която следва да бъде изцяло обвързана с професионализъм, се превръща в река от фалшиви „спомени“, още по-фалшива подкрепа и за жалост – изключително много загубено време. Но нека да отбележим и някои други неща:

1. Профилите на хората са твърде фокусирани около преувеличени случки

В по-голямата част от тази социална мрежа, потребителите препълват нея със съдържание, което е силно преувеличено. Всъщност, дори може да се наблюдават уеднаквяване на моделите на реторика в LinkedIn инфлуенсърите. Заучени фрази, които се стремят да опаковат в „златни одежди“ дадени личности, вместо да придадат стойност на свършеното т тях, показвайки ги като повече от това, което е.

А зад тази гордост (или горделивост) често се крият характерните за нея проблеми – липса на самочувствие, притеснение, страх от провал, страх от поемане на риск, патологични лъжи, които целят да запазят представата за този професионализъм жива. Това води до разказани истории (storytelling), които никога не са се случили, или са толкова изкривени, че липсата на умения да се справят със заданието, за което са били наети, става повече от прозрачна за опитния кадър на пазара на труда, предприемача, че дори и мениджъра на отдела.

2. Преувеличаване за уменията и дадените резултати

Често профилите на хората са като първото CV на тепърва навлизащ на пазара студент – пълни с умения, които те не притежават, но се надяват, че ще успеят да ги научат вечерта преди първия работен ден, както са учили няколко часа преди провеждането на изпита. Запълнени със сертификати от една и друга академия, с издържани от LinkedIn тестове, чиито отговори могат да бъдат намерени на първа страница в SERP. Всъщност, тази им гордост ги кара да говорят толкова уверено за това си умение, че (ако приемем, че те получат работата) при появата им на работното място, те често не могат да оправдаят очакванията.

3. Силното отрицание при провал

Нещо, което успях да наблюдавам през последните няколко месеци, е, че когато дадено лице не успее да оправдае очакванията на своя работодател, даденият маркетолог/програмист/дизайнер и т.н. изпада във фаза на отрицание. Те не приемат възможността да бъдат в грешка, да са претърпели неуспех, от който да се поучат, напротив, те предпочитат да обвинят наелият ги.

Не са малко фразите от типа на „това ми преживяване ми показа, че те не са готови за тези умения“, „те просто не бяха готови за нови тактики“, „клиентът ми просто не беше достатъчно смел да опита това“, вместо да бъде приета реалността – работата, за която са били наети, не е била свършена.

В провала няма нищо лошо. Той ни дава възможност да рефлектираме върху слабите си страни, да се опитаме да ги подобрим и следващия път да се справим достатъчно добре, че крайният резултат да бъде успех. Има негатив в това да изпаднем в отрицание, породено от нашата гордост, че ние сме перфектни, а светът – грешен.

4. Алгоритъмът като отрова

Алгоритъмът на социалната мрежа стимулира потребителите да се ангажират с публикациите си. Те (от своя страна) рядко предпочитат да напишат нещо критично, нещо, което да създаде дебат, дискусия, вместо това на фокус са коментарите, които затвърждават (без значение дали авторът им е съгласен, или го прави просто за да увеличи своя рийч) мнението на написалия, изпълнени са с огромна доза лицемерие и фалшиво чувство за подкрепа.

Това (на свой ред) създава илюзия в автора на публикацията, че дори да е направил най-големия гаф на своето работно място, той е прав. Това затваряне в един балон от фалшива подкрепа, чиято съществува само за една фалшива популярност в социална мрежа, която няма значение в реалния живот, не прави нищо друго, освен да помпа цялата тази гордост и да увеличава липсата на така нужното умение на самокритичност.