На 10 aприл Американското държавно бюро по трудова статистика публикува данни за индекса на потребителските цени (CPI). Той следи движението на паричната стойност на стоките в индустриалния гигант. Това представлява мъглява абстракция за икономика от 350 милиона души. Нека за момент приемем, че индексът се справя с тази задача.
През Март 2024 общият за САЩ CPI е нараснал с 3.5% на годишна база, докато така нареченият “CPI-ядро”, който изключва хранителни продукти, горива и енергия, се е увеличил с 3.8%. Ценовата инфлация е по-висока от очакваното. По-съществено е, че и двете метрики са се увеличили с 0.4% спрямо предходния месец, което представлява 4.9% нарастване на ценовата инфлация на годишна база.
Доходността по облигациите реагира на доклада с повишение, докато акциите падат, а финансовата преса реагира с шок и опасение, че намаляването на основния лихвен процент ще се измести няколко месеца по-късно от очакваното.
За тези, които считат доклада за лош късмет, или предизвикателство по пътя към възстановяването на американската икономика, допуснете, че инфлацията е характерна черта, а не бъг на съвременната монетарна политика. Представената информация се потвърждава и от двете големи американски политически партии, дори се счита за оправдание за правителствените харчове, както и средство, с което режимът може да смекчи удара на бързо натрупващи се дългове.
Пояснение: Увеличаващата се инфлация се характеризира с по-голяма събираемост на данъци като ДДС, което води до по-бързо изплащане на натрупаните дългове. Или казано накратко: The taxpayers will pay the bill…
Закон на Гудхарт и как измерваме инфлация
Британският икономист Чарлс Гудхарт предполага, че когато една метрика се превърне в цел, тя спира да е добра метрика. Казано по друг начин, когато уцелването на числови цели се превърне в обект на политическо действие, съответната измервана величина подлежи на манипулация. Такъв е и случаят със CPI, следена от американското правителство метрика.
Федералният резерв, заедно с управляващата политическа класа, има особено предизвикателство – как да продължи да раздува икономиката инфлационно в полза на държавата и във вреда на гражданите, докато внимателно менажира свързаната пропаганда, за да не буди подозрение. Това е една от причините балонообразни пазари на акции и имоти да са толкова важни за САЩ. Въпреки че са индикатори за инфлация, те и двете допринасят за нетното благосъстояние и самоувереността на гласуващата класа. Балоните в пазарите на активи са ефективно средство за омилостивяване на електората.
Омилостивяването не става автоматично. Въпреки явната манипулация на метриката CPI, винаги с цел да се подцени ценовата инфлация, рано или късно истината излиза наяве и се появяват непредвидени последствия. Индексът сочи, че американците са изгубили 20% от покупателната си способност от 2020 година и близо 50% от 2010 година.
Средствата за успокояване на електората изискват значителни финансови ресурси. Американският режим има дългов баланс наближаващ $35 трилиона, който нарасва светкавично. В някакъв момент илюзията става твърде неуправляема.
С наближаването на изборите за президент в САЩ, от особено значение е моралният ефект от инфлацията. Докато продължава да има инфлация, планирането на бъдещето отстъпва пред краткосрочно удовлетворение. Икономистите наричат това „увеличение във времевата преференция“. Това оказва реален ефект върху човешкото поведение. Докато режимът предпочита това състояние на нещата, в едно общество, което съчетава висока времева преференция със задължително преразпределение на имущество, престъпността и насилието стават по-вероятни.
Игнорирайте какво казват за инфлацията, следете какво правят
Масивното правителствено харчене се подкрепя от двете партии, подклаждат се няколко войни едновременно, поемат се твърди ангажименти за финансова подкрепа на страни по целия свят без причина, под звуците на постоянни увещания от федералния резерв, че основният лихвен процент ще бъде понижен всеки момент, това са все действия, които издават, че инфлацията се счита за поцитивен резултат, търсена цел.
Джеф Дийст веднъж нарича инфлацията „спонсориран от държавата тероризъм“. Той е прав. Инфлацията, когато е преследвана като цел открито от държавата, е война срещу просперитета на средностатистическия гражданин. Не допускайте да Ви убедят в обратното.
Настоящият текст е превод от Mises Institutе (връзката ще се отвори в нов прозорец )и не представлява препоръка за инвестиции.
