Икономиката на слабите тела – защо е икономически рационално за амбициозните жени да се стремят да поддържат ниско тегло? Това разглежда статия на списанието The Economist.
Ниското тегло и икономическият успех за жените
Мирей Гилиано е слаба и успешна жена. Родена е във Франция и учи в Париж, преди да започне работа като преводач за ООН. След това работи в бизнеса с шампанско и през 1984 г. се присъединява към компанията Veuve Cliucquot. Тя освежава редиците и стартира американския филиал на дружеството. През 1991 г. става главен изпълнителен директор и управлява организанизацията с голям успех. В апартамента с изглед към централен Манхатън, тя предлага чаша вода, преди да спомене: „Знаете ли колко обичам водата?“ и е права! Изиването на големи количества течности е ключово правило във формулата „Французойките не надебеляват“, нейната книга бестселър за това как да свалим килограми и да останем слаби и стройни „по френския начин“.
В книгата тя описва своя дискомфорт, когато като тинейджърка натрупва тегло по време на лято в Америка. Нейното безпокойство прелива чашата, когато се връща у дома във Франция. Баща ѝ вместо да я прегърне, ѝ казва, че прилича на „чувал с картофи“. Тя започва нов диетичен план. Спомня си старите си френски навици (много вода, контролирани порции, редовно движение) и отново наклонява везните в своя полза.
Като успешна жена, която е склонна да говори публично за външния си вид и теглото си, г-ца бизнесдамата е рядко явление. „Разбира се, че никой не иска да говори за това.“, казва тя. „Много по-лесно е да се преструваме, че става естествено.“. Последователните вълни на феминизъм казват на умните жени, че трябва да се самоеманципират от суетата – както и от домакинското слугуване, и от съществуването, дефинирано от възпроизводството, но като жена, повлияна от коментар за своето тегло, Мирей Гилиано не е рядко явление.
Но Обри Гордън, ководещата на “Maintenance Phase” – подкаст, който задълбава в проблемите със съвременния подход към отслабването и доброто здраве, чува от лекар, че е с наднормено тегло на едва десетгодишна възраст. Роксън Гай, американска писателка, описва шока на лицата на родителите си, когато се връща от първи срок в училище с пансион. Когато е на възраст 13 години, тя натрупала 14 килограма.
Тези спомени са дълбоко лични, но също така и универсални, или поне в света на богатите. Такива преживявания отразяват натиска върху жени да изглеждат като някакъв „идеал“. Това съвършенство се мени с времето. Картини на голи жени от ренесансовата епоха показват изобилие от извивки. В по-скорошни десетилетия, идеалът за красиво тяло е дефиниран от стройност. През 80-те в Ню Йорк, този образец се описва с термина „социалния рентген“ въведен от Том Уолф в неговия роман „Кладата на суетите“, за да опише жените толкова слаби, че съществуват само в две измерения. Този идеал се изменя в „хероинов шик“ в Лондон през 90-те години.
Днес, перфектното тяло е „невестулковата фигура“, казва една гражданка на Лос Анджелис, която е заобиколена от жени целящи физическо съвършенство. Те се стремят да са максимално стройни и обтекаеми, като невестулка, сякаш могат да преминат през вода, без да я смущават. Преследването на такова телосложение може да позволява малко повече храна от диетичните режими на миналото, но е също толкова трудно за постигане.
За влиянието на маркетинга, включително и как влияе на самочувствието на жените, можете да прочетете статията „Барби и политическият маркетинг„.
Всички жени рано или късно откриват значимостта, която се поставя върху телата им. Като че ли момичета се разхождат сред гора в неведение, докато не им бъдат показани дърветата. Могат да се чудят как са се озовали там, от кога растат, колко са дълбоки корените им. Но не могат да направят много по отношение на тях. Почти невъзможно е да си представят света по какъвто и да е друг начин. Фикцията, че умните и амбициозни жени, които могат да измерят цената си на пазара на труда на база на своята интелигентност и образование и нямат нужда да обръщат внимание на фигурата си, е трудна за поддържане при разглеждане на доказателствата за това как теглото им взаимодейства с техните заплати или доходи. Връзката е различна в бедни страни, където по-богатите хора обикновено са с повече тегло от по-бедните.
Богатите лица са по-слаби от по-бедните в страни като САЩ, Великобритания и Германия, както и богати азиатски страни като Южна Корея. Има обратно пропорционална зависимост между тегло и доходи.
Фактът, че по-бедната класа е по-вероятно да са с наднормено тегло, често се обяснява с аргументи, че в богатия свят наднорменото тегло съпътства бедността (и в оригиналния текст това изречение звучи сякаш повтаря само себе си – бел. прев.). Бедните хора може да имат трудности да си позволят здравословна храна. Може да прибягват към полуфабрикати или бърза храна, поради липса на време за готвене у дома, или да имат по-малко време за упражнения, понеже нископлатените работни места често включват дълги смени, и могат да бъдат по-малко гъвкави от длъжностите на „лаптопната класа“. Друга възможна причина е, че ниските доходи често са функция на ограничено образование, или поне такова е мисленето, че от липсата му следва и дефицит на знание за това как да се поддържа здравословно тегло.
Проблемът с всичките тези обяснения е, че корелацията между доходи и тегло в развитите страни се дължи почти изцяло на жените. В САЩ и Италия връзката между тях е хоризонтална за мъжете и наклонена надолу за жените. В Южна Корея корелацията е положителна за мъжете, но това е свръхкомпенсирано от остро негативната корелация при нежния пол. Във Франция има полегат наклон надолу при мъжете, но е много по-стръмен при дамите. Същото се наблюдава в повечето богати страни, независимо от методите и критериите за измерване на тегло.
Декретът на графинята относно теглото
С други думи – богатите жени са доста по-слаби от бедните, но мъжете от тази класа са приблизително толкова дебели, колкото от по-ниската. Уолис Симпсън, чийто брак с Крал Едуард VIII предизвиква неговата абдикация, се предполага, че е казала, че една жена „не може никога да бъде прекалено богата или прекалено слаба“. Явно трябва да е или и двете, или нито едното.
Това се стреми да подтикне към размисъл всеки, който смята, че бедността може да обясни защо хората са с наднормено тегло, или че да бъдат богати помага на тях да поддържат по-ниско такова. Трябва да се обясни защо тогава изглежда сякаш тези динамики афектират само жените. Вероятно съотношението би изглеждало еднакво при двата пола, но длъжностите, които заемат, които биха изисквали или довели до по-ниско тегло, се различават. Мъжете диспропорционално заемат нископлатени длъжности, които включват физическа активност, като строителство (въпреки че медицинските сестри прекарват същото време в ходене или стоене изправени като строителите, и са диспропорционално жени). Някои богати дами, като например актриси, може изрично да имат изискване да са слаби, за да играят определени роли.
За етиката около порнографията и ролята на жените в нея, можете да прочетете как PornHub стана собственост на „Етичен капитал“.
Остава трудно да се повярва, че която и да е динамика обяснява цялата разлика. Данни от американското бюро по трудова статистика сочат, че само 3.5 % от цивилните работници извършват интензивно физически дейности на работа (при някои от тези категории, като фитнес инструктори и танци, наемат немалко жени). Само 0.1 % от работниците са заети в актьорство. Има полова разлика в съотношението между доходи и тегло, която не може лесно да се обясни от други разлики между двата пола. Това сочи към друго обяснение: вероятно ниското тегло помага на жените да станат богати.
Съществува тайна икономика на VIP-партитата за богаташи и красивите жени са нейната валута.
Обилен набор от проучвания откриват, че дамите с наднормено тегло имат по-ниски доходи от по-слабите, докато има малка разлика между доходите на мъже с наднормено тегло и тези медицински дефинирани в „нормалните“ граници. Има изключения: едно шведско проучване открива, че мъжете с наднормено тегло имат по-ниски приходи, но същото не е вярно за жените с наднормено тегло. Противно на това, проучвания в САЩ, Великобритания, Канада и Дания сочат, че дамите с наднормено тегло имат по-ниски доходи. Пропуските за жени с тегло над границите на нормата са значителни, като те струват 10% от доходите.
Стигмата срещу хората с наднормено тегло расте с техния брой
Възможно е реалността да се подценява. Трудно е например да се измери пропастта в доходите за някой, който не е получил предложение за заетост заради теглото си. Горните граници на предположенията за допълнителните приходи на слабите жени са толкова значителни, че може да е също толкова доходоносно да свали тегло, колкото да добие допълнително образование. Увеличените доходи при придобиване на магистърска степен са около 18 %, само 1.8 пъти предимството, което жена с наднормено тегло би могла, на теория, да придобие, ако свали около 30 килограма – приблизително количеството, което дели жена със среден ръст и умерено наднормено тегло от медицинско дефинираните „нормални“ граници. Пропускът в приходите изглежда особено значителен при белите жени. Доказателствата за чернокожи и латиноамерикански дами са по-слаби (макар че може да се обяснят отчасти от факта, че проучванията обикновено използват BMI като метрика, което може да класифицира погрешно тези жени).
Дискриминацията срещу нежния пол с наднормено тегло не е намаляла с увеличаването на техния брой. „Можем да очакваме намаляване на пропуснатите ползи, поради увеличаване на процента на индивиди с наднормено тегло.“, пише Дейвид Лемпърт, икономист, в труд за бюрото по трудова статистика, защото е станало по-нормално човек да е с прекомерно тегло. Стигмата срещу хората с повишено тегло обаче е нараснала с техния брой, достигаща почти удвояване между 1980 и 2000 години. Според него това може да се дължи на „увеличаващата рядкост на стройността е довела до това тя да се цени повече“.
Заключението на публикацията натрупва едно след друго вбесяващи изречения. С напредването на възрастта по-едрите жени, пише той, търпят ефектите от години кумулативна доходна дискриминация. Като се контролира за други фактори, стартовите им приходи са по-ниски. През целите си кариери те получават по-малко повишения и увеличения на заплатите. Неговата публикация показва, че „43-годишна жена с наднормено тегло има по-голям пропуснат доход през 2004, отколкото на 20 години през 1981“, и също че „20-годишна жена с повишено тегло очаква по-голям пропуск в доходите днес, отколкото би имала през 1981 година, ако е била на 20 години тогава“.
Това може отчасти да отразява по-големите разходи, които служителите с наднормено тегло може да налагат на работодателите си, особено в САЩ. Вноските за здравно осигуряване там често се плащат от работодатели. Хората с наднормено тегло имат склонност да носят повече разходи, отчасти заради това, че търпят повече здравословни проблеми с напредване на възрастта. Остава неясно защо тези разходи биха били прехвърлени само на дамите. Проучвания в Канада и Европа (където финансираното от държавата здравеопазване е нормата) откриват сходни изоставания в доходите при жените.
Междувременно идеята, че изоставането в доходите в следствие на наднорменото тегло може да нараства вместо да намалява, е подкрепена от данни от теста за „имплицитно пристрастие“, проведен от Харвард. Условие на теста е участниците да асоциират хора от различни раси, пол, сексуална ориентация или тегло с думи като добри или лоши. Обобщено резултатите сочат в положителна посока – дискриминацията на база на раса и пол е намаляла през последното десетилетие. Негативните асоциации с гей хора са спаднали с една трета. Теглото прави изключение – отношенията към по-пълни хора са станали значително по-негативни.
В този контекст често изтъкваните аргументи за това защо дамите изпитват такъв натиск да бъдат слаби и страдат от ниска самооценка, ако не са, изглеждат болезнено непълни. Вероятно жените действително имат лошо самочувствие, защото се сравняват с газелите, които украсяват кориците на списания, и са подведени да мислят, че тези снимки са необработени, и че видяното е достижимо. Може би родителите им или някой лекар са коментирали теглото им, когато са били млади. Но в допълнение към този натиск идва силният стимул на пазара. Жените коректно преценяват, че ако не успеят да изгубят тегло, или да бъдат слаби, това буквално ще им струва скъпо.
Как жените пробиват в крипто пространството можете да прочетете тук.
Икономически рационално е всеки да посвети време на образование. Възвръщаемостта на пазара на труда във вид на бъдещи заплати е ясна. По същия начин изглежда е икономически рационално жените да се стремят да бъдат слаби. Вманиачаването в това какво и колко да се яде и плащането за скъпи курсове по физически упражнения са инвестиции, които ще донесат възвръщаемост. За мъжете това не е в сила.
В някаква степен жените осъзнават това. Преди едно поколение изглежда го взимаха за даденост. „Най-основното нещо, с което да се заемеш след работата си, или по време на нея, е това как изглеждаш и се чувстваш. Немислимо е жена, която е решена да има всичко, да иска да бъде дебела, или дори пълна“, пише Helen Gurley-Brown, редактор на списанието Cosmopolitan през 80-те и 90-те в своята книга „Да имаш всичко“, преди да предложи съвети как да се оцелява с 800 калории на ден, окуражавайки жените да се претеглят ежедневно, и да приемат, че „диетите са ад, и спрете да се депресирате от това“.
Такива отношения са били по-приемливи преди четири десетилетия. Икономическата реалност не изглежда да се е изменила особено. Единствената промяна е в наратива, който е възприел телесната позитивност (body positivity в оригинал – бел. прев.) и е отхвърлил хранителните режими. Вместо диетата от Саут Бийч или Аткинс жените премахват храни – като стават вегани, безглутенови и нискозахарни – под прикритието на здраве и уелнес, за да подобрят стомашното си здраве или за да повишат енергийните си нива.
Хората харчат големи суми, за да посещават курсове за Душевен Цикъл, вид бутиково колоездене на закрито, за да бъдат силни и здрави, а не да изгарят калории. „Дори и гланцовите женски списания сега моделират скептицизъм към спуснати отгоре надолу наративи за това как трябва да изглеждаме… но психологическият паразит на идеалната жена е еволюирал, за да оцелее в Екосистема, която се преструва, че се съпротивлява срещу него“, пише Jia Tolentino в своята книга „Измамно огледало“. Феминизмът „не е заличил тиранията на идеалната жена. Просто я е окопал и я е направил по-хитра и находчива“.
Възприятието за тотален контрол върху теглото е заблудено
Понеже наднорменото тегло носи завишени здравословни рискове, някои биха спорили, че не е проблем съществуването на стимули за жените да свалят тегло. Но това се крепи на два нестабилни логически стълба. Първият, че теглото на хората наистина е под техен контрол И второ, че срамът е ефективен мотиватор.
Повечето хора са преживявали ефекта, който по-малкото ядене и повечето движение оказва върху тяхната физическа форма. Наложило се е мисленето, че теглото е управляема характеристика – нещо, което слабите хора успяват да постигнат, докато дебелите не успяват. Ако това е така, тогава може да изглежда възможно за жените да избегнат дискриминацията на база тегло, като конформират с телесния тип, който обществото изисква от тях.
И все пак възприятието за тотален контрол е заблудено. Хората често съобщават, че натрупват тегло, когато започват да приемат антидепресанти. При жените има тази тенденция, ако страдат от състояния като полицистичен яйчен синдром. Г-ца Гай описва как нейното наддаване на тегло настъпва след случай на брутално сексуално насилие. Това също повдига въпроса защо голям дял от човечеството колективно губи контрол над хранителните си навици през 80-те години. Тогава дялът на хората с наднормено тегло започва да расте в развитите страни. Учените не са сигурни за отговора (някои сочат към увеличаването на наличността на полуготови храни), но са съгласни, че е почти невъзможно да се свали тегло и да се остане по-слаб. Хората, които постигат това, са далеч по-редки от тези, които прекарват живота си в опити, провали и самообвинение.
Може би срамът може да действа при някои хора. Проработил е за Г-ца Guiliano. При запитване защо реакцията на коментара от нейния баща е била да свали тегло, вместо да му отвърне „да си гледа работата“, тя прави кратка пауза. „Но разбира се“, казва тя, „той беше прав“.
Твърде висока цена
Но замислете се също и за огромната цена от тази стигма, срам, или страха да се натрупа наднормено тегло, за всички жени и момичета, които прекарват животите си в тревоги за това какво може да им струва, ако допуснат това да се случи с тях. Невъзможно е да навигирате света като жена, и да не забележите времето, енергията и инвестицията, която жените влагат в записване на храната, която ядат, четене на книги за диети, и посещаване на фитнес курсове. Всеки, който е пробвал прочистване със сокове или диета на зелева супа би ви казал, че преследването на ниско тегло може да бъде за сметка на други важни неща, които момичетата и жените може да искат да правят, като например да могат да се съсредоточат върху изпити и работа, или да могат да се наслаждават на храната.
Според някои проучвания момичета на 6-годишна възраст осъзнават очакванията, че трябва да са слаби. Тогава подрастващи „претоварени от внезапни очаквания за красота, си предават анорексия и булимия едни на други като вирус“, пише г-ца Tolentino. Трагедията е, че няма бягство. Повечето жени изглежда опитват да конформират. Някои избират да не го правят. Мнозина просто се провалят. Но по който и път да се тръгне, изглежда е при висока цена.
Материалът е преведен от The Economist, оригиналът може да бъде намерен тук, и не представлява съвет за инвестиции
One thought on “Икономиката на слабите тела”