Когато стане дума за данъци, типичният човек веднага сбръчква вежди. Вероятно това се дължи на факта, че данъците отдавна са загубили своя роля. По презумпция, данъците са „цената, която плащаме за общото благо“. В наши дни, това значение все повече губи смисъл и те често биват използвани за погрешен начин от политици.
Дали причината за това е недостатъчна образованост по темата, или злоупотреба на минали правителства със събираните такси, не е напълно ясно. Категорична е нуждата обаче да се внесе светлина в това направление. То касае всеки един гражданин. Говорим ли за бизнес, притежанието на задълбочени познания в тази област е необходимо.
Какво представляват данъците?
Данъците са вид такса (в наши дни обикновено в парична форма), които биват наложени на данъкоплатците от управляващото ги правителство. Много хора оценяват негативно облагането на стоките, услуги и печалби с данъци. Възприемат го просто като загуба на генерираните си приходи. Въпреки това, статията е за това какво на теория са те, а не на практика. В дългосрочен план това може да бъде разгледано като даден вид инвестиция, която обаче е наложена външно и именно това буди негодувание.
Какво се случва със събраните суми?
През 1927г. Оливър Уендъл Холмс, съдия от Върховния съд на САЩ, казва: “Данъците са това, с което плащаме за цивилизованото общество“. Те се влагат отново в обществото обикновено по два начина. Пряко в услуги за него или непряко чрез осигуряване на средства за неговото управление. Най-големите дялове от парите, събрани от данъци, се влагат за социални разходи, здравеопазване, публични услуги, образование, опазване на околната среда и тн.
В миналото и в съвремието
Данъците далеч не са нови откритие. Съществуват от древни времена, като са прилагани в различни форми. Някои от тях са имали имуществена стойност, други са се изплащали чрез физически труд. Експерти смятат, че първите данъци са били наложени в Египет около 3000 години преди Христа. Използвани са за построяване на складове за зърно и строителни проекти, както и за военни сили.Твърди се, че дори построяването на пирамидите се случва със средства, събирани от тях.
В съвремието има най-разнородни данъци, които се определят според различни фактори. Днешните данъчни системи, сравнени сравнени с тези от миналото, са доста комплексни. Това обаче не бива да става повод за притеснения дори за предприемачите, чиито бизнеси зависят до висока степен от таксите върху тяхната печалба. Има няколко основни вида данъци, които касаят предприятията и техните ръководители.
Преки и косвени данъци
Това са двата типа данъци спрямо метода на облагане. Преките се налагат върху имуществото и доходите на гражданите. Например удържането на такси от заплатата на един работник или при установяване на промени в собствеността на дадено недвижимо имущество. Касае ли бизнеса? Да, данъкът, който се удържа от приходите на предприятията, също е пряк.
За да видите нетрадиционни, но успешни бизнес идеи, натистенте ТУК.
Косвеният данък е обвързан с предлаганите от даден бизнес услуги или продукти. Той обаче се заплаща от потребителите/клиентите. Влиянието му върху всички предприятия е огромно, защото до голяма степен от него зависи цената на това, което се предлага. Следователно промените в цените могат да доведат до такива в генерираните приходи на бизнесите.
Плосък и прогресивен данък
Тези два данъка са в основата на множество дебати. Разглеждат се спрямо метода на определяне и са пропорционални. Има силно разделение в мнението по казуса кой от тях е по-демократичен или дори за това кой би бил по-добър за икономическото състояние на държавата ни. Смята се, че в днешно време най-развитите държави са наложили прогресивен данък. Дали това е приложимо обаче за всяка една страна? Не трябва да се гледа на нито един от двата данъка като гаранция за развитие.
Плоският данък представлява налагането на една и съща процентова ставка върху доходите на всички граждани или предприятия. Без значение какъв е размерът на приходите, то те биват облагани по един и същи начин. Към момента в България плоският данък е с размер от 10% и нямам необлагаем минимум.
При прогресивния данък ставката нараства спрямо увеличението на печалбата. Тоест, колкото по-голям приход имате, толкова по-висок данък плащате. При него обикновено има необлагаем минимум. Може да се каже, че колкото повече пари изкарваш, толкова повече се уголемява размерът на данъка, който плащаш. В Китай този процент например достига до 45%, а в Нова Зеландия до 49%.
Статията не е финансов съвет.
