07/12/2022

Wealth Bulgaria

Бизнес и инвестиции

Боян Рашев – инвестиции в енергия

Боян Рашев говори за инвестиции на енергийния пазар

Боян Рашев говори пред нашия екип за инвестиции в пазара на енергия.

– Преди да започнем, нищо от това, което ще прочетете по-нататък, не е съвет за инвестиции, нали така?

– Точно така, налага се да го казваме. Нищо не ни задължава да го казваме, но аз имам връзка с професионалисти, и ми се налага да го казвам, защото има хора, които следват моето портфолио. Също и от етически съображения. Инвестирайте разумно парите си.

– За читателите, които не Ви познават, кой е Боян Рашев, с какво се занимава, за какво се бори, какъв опит има, какво знае, и защо, ако го имаме като приятел, трябва да се вслушваме в това, което би ни казал за инвестирането на пазара на енергия, енергийни суровини, както и някои други суровини, но за сега ще се фокусираме върху суровините, които имат отношение към енергийния пазар

– Аз съм Боян Рашев, на 45 години, семеен, с деца, имам една фирма, която навърши 15 години. Занимавам се професионално с консултантска дейност

в областта на устойчивото развитие, ESG, управление на околната среда, и подобни дейности в тази област. Учих геология в Софийски Университет, но не се дипломирах там, понеже спечелих стипендия за Германия. Следвах за бакалавърска степен по управление на околната среда и ресурсите, след което и магистърска степен, и така общо 5 години в Германия.

Междувременно ходих в два други университета, един в Каракас, Венецуела, където учих на испански, и един във Виена, Австрия, където учих на немски. Това беше част от бакалавърската и магистърската степен в Германия. През 2003 година завърших магистърската степен в Германия. На следващия ден след дипломирането бях на самолета за София, защото смятах, че тук ще имам шанс да се развия.

инвестиции в енергия, интервю, Боян Рашев газ, нефт, въглища, уран, ESG пазар акции
Снимка: CEO Insight

Първо работих няколко години в НПО сектора, после бях черноработник в една консултантскка фирма.

Лутах се в продължение на 3 години, докато с моята съпруга не решихме да стартираме собствена фирма, и от 2007 година съществува Denkstatt Bulgaria. За 15 години целта на компанията винаги е била да помагаме на бизнеса да работи така, че да е печеливш, като има минимално негативно въздействие на околната среда, и да създава максимално полезно въздействие около себе си, не само за себе си, но и за всякакви други заинтересовани страни. В началото бяхме само двамата, сега сме 25 души. В България ние сме динозавърът в тази област.

Работили сме с всякакви сектори, от мини и добивни предприятия до банки. Имали сме отношение по някакъв начин с цялата икономика. Поради образованието ми в сферата на геологията, съм работил най-много в минния, добивния и енергийния сектор, просто защото имам малко по-задълбочено разбиране и познания в този бизнес.

През 2020 година, март месец, с настъпването на голямата криза около коронавирусната пандемия, и последвалото сриване на пазарите, реших, че е крайно време да приложа познанията си и в друга област. Реших да ги използвам за правене на пари директно от инвестиции в области, с които съм запознат, и имам разбиране.

В началото започнах да инвестирам в други бизнеси, но много бързо разбрах, че там не е моята сила, и това си личеше по представянето на инвестициите ми. До края на 2020 година затворих всички позиции, които не са в енергийния и суровинния сектор. Оставих само позиции, за които знам какво да очаквам, и имам ясна теория какво ще се случи според мен. И се случваше точно това. Стартирах със 100 000 лв, за 2 години и половина, към края на август 2022 портфолиото ми е набъбнало до 450 000 лв, като съм допълвал малки суми.

Това е само моето портфолио. От април 2021 през Expat Capital всеки клиент може да следва моето портфолио. За момента стойността на активите на клиенти, които следват моето портфолио е от порядъка на 20 милиона лева, това са над 300 последователи, сред които хора и фирми. Отдавна се опитваме да превърнем това във фонд, и той вече се сдоби с лиценз от Комисията по Финансов Надзор, това е договорен фонд Expat природни ресурси, в момента цялото това портфолио се превръща в договорен фонд. Това не представлява ETF, договорният фонд е нещо различно.

инвестиции в енергия, Боян Рашев, интервю, газ, въглища, нефт, уран, война, Русия, ESG
Снимка: DepthTrade

Теорията ми е много проста. Когато видях срива на акциите и на суровините март 2020 година, въоръжен със знанието какво се случва на тези пазари, с моя 15-годишен опит с минни компании, виждах какво се случва. Ние сме работили и с европейската комисия, и с правителства, и със Световната Банка. Имах ясен поглед върху извършваните глупости в енергийния сектор

– Ако можем да направим това прекъсване, до колко работата с компании в посока устойчиво развитие е действително от техен собствен интерес да работят устойчиво, и до колко е от необходимост да се угоди на спуснати отгоре правителствени регулации, а вече и на това как големи фондове решават накъде и как ще насочват своите инвестиции?

Как вашите инвестиции биват използвани за чужди политически цели, можете да разберете тук.

– До преди 2 години работихме само с компании, които извършваха това напълно доброволно с ясната идея, че това е полезно за тях. В последните 2-3 години обаче все повече това се прави под натиск. Когато ESG завладя всичко през борси и регулации, нещата станаха брутални. До преди 2-3 години клиенти се свързваха с нас, за да правим нещо добро за тях, за околната среда и за бизнес средата, и за обществото като цяло, компаниите искат да са добър съсед и член на обществото. Сега се обаждат, за да им помагаме с простотии. Забелязвате как се изменя разговора.

– Започваме да правим на сила хубави неща, и държави и наднационални институции и големи частни играчи по този начин налагат неща на пазара, и го изкривяват, създават търсене за неща, каквото пазарно търсене иначе не би имало.

– Абсолютно.

– Можете ли да споделите за някой свой по-голям успех в инвестирането, а също и за някой провал, грешка, нещо, което е трябвало да предвидите, но сте пропуснал?

– Някои от най-големите успехи са от самото начало.

инвестиции в енергия, интервю, Боян Рашев, пазар, нефт, газ, въглища, уран, ESG
Снимка: Daily News Egypt

Първата компания, в която инвестирах, е такава, за която сме работили в България. Freeport McMoRan бяха извършвали проучвания в България. Помагали сме им с екологични въпроси и казуси. Компанията ми беше позната.

Когато акциите им се сринаха през март 2020, и видях колко смешно и абсурдно ниска беше цената на медта, реших, че това е грешка на природата, и това не може да продължава така, не може да не се обърне, и това беше първата компания, в която инвестирах, Freeport McMoRan. Купих при $6, стигнаха почти $50, до преди 3 месеца, сега са паднали до около $30, но в евро цената на акцията не падна толкова, защото междувременно еврото се срина спрямо долара.

Това е компания, за която аз знам колко много е инвестирала в нови проекти, и тогава знаех, че тя не само ще се възползва от ръста на цената на медта, но също ще има и много голям ръст на добива, което в добивния сектор е перфектната комбинация.

Имам и други подобни удари. Става дума за 8-, 10-, 15-кратно увеличение на стойността на акциите. Друга подобна компания беше Alcoa, които купих при $7. Те стигнаха почти $100. В последствие са спаднали до $50, но когато си отворил позиция при $7 за акция, това не е голяма болка.

Antero Resources, които се занимават основно с добив на газ и дестилиране на петролни продукти, които се срещат заедно с газа, купих октомври 2020 на цена от $2.90 за акция, стигнаха $43. Погрешни инвестиции в енергия и суровини също имам.

Това бяха великите удари. А провали има, колкото искаш. Бях купил никел като фючърс с 2x leverage. Реших да ликвидирам тази позиция при 25% ръст за 3 месеца, и да взема печалбата, и да инвестирам в компании. След това никелът счупи графиките, излетя през покрива. Пропуснах печалба от 50 пъти, ако бях задържал.

Купих газ, отново с leverage през октомври 2021, и когато през март на борсата в САЩ не се постигна ръста, който очаквах, продадох, но газът също излетя нагоре, защото САЩ увеличиха износа, за да запълнят създадената в Европа празнина. Грешки се правят непрекъснато.

Бях купил акции на Норилск Никел. Това е много силна компания. Имат въздействие върху пазара на паладий и платина, освен на никел. Поради липса на мерки за сигурност, или поради глупост, седмица по-късно допуснаха авария, огромна авария, цената на акциите им се срина с 20% за ден. Последваха абсолютно безумни аварии, които водеха до затваряне на мини, имаше и човешки жертви, в резултат на което реших, че повече не искам да виждам руска компания. И добре че ликвидирах тази позиция още преди да започне войната. (Норилск Никел е една от топ 8 руски компании, чиято обща пазарна капитализация се срина от $500 млрд. до $25 млрд. в началото на войната – допълнение след интервюто). И по принцип при инвестиции в енергия и суровини стоя далеч от руски компании. В противен случай сега нямаше да съм на печалба.

– Целта на нашата платформа е да информираме читателя, че грешки се случват, и да не си внушават, че са безпогрешни или безсмъртни, за да не губят парите си, докато си мислят, че имат диамантени ръце.

интервю инвестиции в енергия, Боян Рашев, пазар, нефт, газ, уран, въглища, ESG, регулации
Снимка: Flickr

– Грешки се правят непрекъснато, ще са много. Целта в инвестирането трябва да е следната, да направиш повече верни ходове, отколкото грешни ходове. Съотношението 51:49 верни към грешни ходове е задоволително. Който мисли, че ще има 100% верни ходове, е сбъркал бизнеса.

– Предвид казаното от Вас за медта и никела, невъзможно е медта и никела, и компаниите, които ги добиват, да не са печеливши предвид състоянието и курса на обществото ни.

– Гигантският проблем с металите е следния, че светът има огромна нужда от тях, дори и да не мечтаехме за енергиен преход и електромобили. Светът има гигантска нужда от електрификация така или иначе, независимо каква ще бъде енергията, няма значение. В Индия хората предстои да си купуват коли и перални, и какви ли не още потребителски стоки, интензивни на метали, също и в Африка. В Африка няма никаква инфраструктура, предстои да се изгражда. Хората не си дават сметка колко огромен континент е Африка, и за мащабите, за които става въпрос.

В същото време вече навсякъде, по целия свят, не само в Европа и на Запад, хората не искат мини. Как става този номер?

– Естеството на нашия свят налага да вадим неща от земята.

– Няма как да стане без добив. Светът се развива благодарение на това, което вади от земята преди всичко. Такава сделка – да се развиваме, но да не добиваме – е невъзможна. Със сигурност компаниите в добива на метали, които са добри, и могат да увеличат добива си, няма да са на загуба. Освен ако не настъпи някакво ново бедствие, подобно на коронавируса, или Китай да започне също някаква война, или да има войни другаде.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Flickr

– Да се надяваме човекът да се е натворил на глупости за известно време, и дано приключи по-скоро малоумието в Украйна, и да настъпи известен период на нормалност. Предвид че числеността на човечеството продължава да расте, и все по-голям дял от човечеството се радва на висок и растящ жизнен стандарт, бедността като дял и като абсолютен брой хора, които живеят в бедност, дори и при растящо ниво на бедността в долари на ден, не само че се очаква човечеството да се увеличава, но и да става по-богато, общото ни забогатяване и увеличаването на жизнения ни стандарт означава потребност от все повече ресурси, докато някои фантазьори и утописти говорят за неща като кръгова икономика, и икономика без добив.

– Кръгова икономика се случва в много материални потоци, но икономика без добив е невъзможна.

Тенденцията за намаляването на бедността в глобален мащаб беше факт до коронавирусната пандемия.

От тогава светът така се застреля в крака, и за съжаление, от всички затваряния и мерки най-тежко пострадаха най-бедните страни. Там хората продължават да живеят от днес за утре, и не могат да си позволят да спрат да работят, защото умират от глад на следващия ден.

Сега с войната на Русия в Украйна се случва същото, защото най-бедните хора харчат най-големия дял от доходите си за енергия и суровини. Храната е суровина и енергия. Производството на една калория храна изисква 10 калории енергия, под формата предимно на нефт, газ и въглища. И то за храната основно нефт и газ. Защото всичките торове и производството им зависи от газ и нефт, и всичката земеделска техника работи с горива, които са нефтени продукти.

От тази война най-много страдат най-бедните хора.

Ще настъпи масова енергийна бедност в запада и в ЕС. И това е наше собствено дело, и това е най-смешното.

– Да накажем Путин, като седим на студено. Да борим коронавируса, като спрем да ядем, да работим, и като си наложим тежки мерки и регулации. Това, което правим срещу Русия, до колко всъщност е ефективно? Помага ли на Украйна, пречи ли на Русия, пречи ли на нас? Има ли други начини да ги накажем за това, което правят, ако приемем, и аз споделям това мнение, че Русия извършва престъпни малоумия с действията си в Украйна, и застрашава целия свят, енергийната и хранителната му сигурност, предизвиквайки война между двете държави, които заедно изнасят 29% от целия световен износ на зърно примерно?

– Лично съм на мнение, че санкциите срещу Русия са ефективни, когато ги лишават от внос на високи технологии и такива продукти. Русия няма капацитета да ги произвежда. Липсват им ноу-хау, липсва им качество на човешкия ресурс за това. Постоянно се говори за това как произвеждат ракети, но за високотехнологично оръжие  са необходими софтуер, сензори и други технологии. Русия ги купува от Запада.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Flickr

Неефективните санкции са това да не купуваш енергия от най-големия енергиен доставчик на света.

– Но износът на енергия, горива и суровини не формира ли голяма част от тяхното БВП, от приходите им?

– Те така или иначе изнасят. И продължават да реализират огромни приходи. За тях е без значение дали ще продават на Китай, или на Индия, или на Европа, или на САЩ, или където и да е. Те така или иначе ще имат големи приходи. Въпросът е да не могат да ги използват, за да купуват високотехнологични стоки. След още няколко месеца ще им свършат оръжията. Особено тези, които разчитат на електроника и високи технологии, които преди войната са внасяли. Ще се окажат в невъзможност да водят война.

– Китай, Индия и другите алтернативни пазари за руски горива, суровини и енергия имат ли капацитета да поемат цялото количество, което няма да се реализира на Запад?

– Петрол очевидно могат, газ не изцяло, но петрол и въглища се поглъщат лакомо и с удоволствие, нефта рафинират, и продават на Европа.

– Но може ли Русия да реализира този износ на алтернативните пазари на същата цена, на която би го реализирала, ако е за Запада?

– Това няма значение, защото цената в момента и без друго е толкова висока, че дори и с 20-30% по-ниски цени, пак реализират големи маржове, при положение че нефтът струва $100, дори и да го продадеш на $80, при положение че добивът им струва $15 на барел, на кого му пука.

– Никой не иска да пропусне възможност за максимална печалба, но трябва да се радват и на това, което постигат. Явно имат поводи за радост.

– Те правят пари. По-важното е да не могат да произвеждат нищо. И те вече не могат. Това е, което работи.

– Това е начинът да се сложи край на това малоумие, и да продължим напред.

Като говорим за енергия, за търговия с такава, пазар и инвестиране на този пазар, за какво говорим всъщност? Можеш ли да разкажеш малко повече за това как разбираме енергията, какво е значението на енергията за съвременната цивилизация и общество, и какво означава да търгуваш и инвестираш в този пазар?

– Хората не си дават сметка, че енергията стои зад всичко.

Тя движи цялата икономика. Няма как да имаш икономика, която да потребява по-малко енергия. Хората си мислят, че като повишим енергийната ефективност, ще потребяваме по-малко енергия. Такова нещо няма. Това се нарича парадокс на Джевънс (Jevons paradox). Това е английски икономист, който го е забелязал през 19 век. Колкото повече се увеличава ефективността на парната машина, толкова повече въглища ни трябват. По-ефективната парна машина намира още повече приложения. Повече парни машини на повече места водят до горене на повече въглища. Този парадокс се проявява вече навсякъде и във всичко. Колкото повече се повишава енергийната ефективност, примерно на осветлението, толкова повече осветление има. (светодиодното осветление е много ефективно, за това навсякъде има светодиоди). Примери безброй.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Wikimedia Commons

Енергия ни е необходима абсолютно за всичко.

Няма как да оцелеем и ден без енергия. Знаете много добре каква паника настъпва на петата минута след като спре тока. Не можете да се изкъпете, да си сварите яйце, каквато и да е елементарна дейност е невъзможна. Живея в Драгалевци, богат софийски квартал, в 21 век, последната зима за 2 дни и половина нямахме ток. Над 48 часа.

Хладилникът се разпада, и започваш да се чудиш къде да се преместиж да живееш, за да можеш да преодолееш този проблем, докато се възстанови електроподаването.

В енергия може да се инвестира, като се инвестира в базови енергийни източници. Нефт, газ, въглища, ВЕИ-та, ядрена енергия, уран.

Може да инвестирате на борсите, дори и въглеродни квоти може да купувате. Това е вид инвестиция в енергия, макар да е малко объркано.

Аз смятам, че светът неизбежно ще има нужда от все повече и повече енергия, в каквато и да е форма.

Ако някой си мисли, че от утре и ще започне да намалява потреблението на нефт, газ, въглища, този човек няма връзка със земята и действителността.

Правя това, което мога и умея, и понеже знам колко малко е инвестирано в нефт и газ и въглища последните 15 години, заради водените политики, знам, че цените им ще продължават да растат, просто защото добивът няма как да отговори на търсенето. Без значение какво се случва. Хората си мислят, че някоя сделка примерно с Иран ще доведе до заливане на пазара с нефт. Може би за 2-3 месеца. На нефтения пазар винаги се случва нещо. Примерно в Либия и Ирак износът е непостоянен, прекъсват и стартират добив и износ поради вътрешни особености, и в Саудитска Арабия никога не се знае кога ще има терористичен акт, примерно откъм Йемен. Венецуела е непостоянна. Знае се едно нещо. В западния свят – САЩ, Канада, Европа – инвестициите в проучване и добива са толкова ниски, че никой не може съществено да увеличи добива.

– Не е ли вярно, че през 2000 година ЕС е добивал на собствена територия толкова газ, колкото внася през 2021 от Русия?

– Да. Най-големият производител на нефт и газ в ЕС е била Дания. Дания сама решава да си закрие добива, и сега е най-зависимата от внос на енергийни ресурси страна.

– Това е почти толкова глупаво, колкото сами да си закрием ядрените централи.

– Това е абсурдно. Датската компания за добив на нефт и газ, която се казваше DONG изостява бизнеса с горива, и се преобразува в Ørsted, най-големият производител на ветроенергийна компания в Еропа. Всеки учебник в устойчиво развитие описва тази трансформация като страхотен успех. В момента са на страшна загуба, и в Дания е паника, понеже Дания е зависима от Норвегия и Германия, за да продължава да работи електроенергийната им система, поради непостоянството на вятърната енергия.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Flickr

– Когато Германия спре да изнася електроенергия, защото едвам смогва на вътрешното си потребление (заради подобни политики), или Норвегия реши, че е противно на собствената ѝ политика да изнася повече нефт, тогава какво правим?

– В най-богатата част на Европа цената на електроенергията зависи от това има ли вятър. Това е абсурдно положение, не знам как да го опиша.

– Това е когато идеологията застане пред прагматизма и физическата реалност.

– Точно така. И през 2000 година Дания е единствения нетен износител на енергия в ЕС. Всички останали членки на ЕС по това време са нетни вносители на енергия. В момента е огромен нетен вносител, както и по-голямата част от ЕС. Има малки изключения, някои източноевропейски страни, които са си запазили добива на въглища. Такива сме ние, Полша, Румъния, които добиват и газ, Чехия също, която има и много ядрени централи. На България се разчита в целия кръг на Югоизточна Европа. Електроенергийната система на Балканите е изцяло зависима от нашия износ. Спрем ли ние износа, никъде няма да има ток. Нито Румъния, нито Сърбия, Гърция, или Македония, могат без нашия износ. Те са си затваряли въглищните мощности. Ние вече изнасяме и въглища за Сърбия, което е умопомрачително. Нашите въглища са с особено ниско качество. За пръв път в историята на Мини Марица изток за 70 години се изнасят въглища.

– А какво се случва със Сърбия и доставките на руски газ за тях през нас?

– Там не съм запознат, и не мога да коментирам, това е политическа тема. Не съм се интересувал.

– За прохождащия инвеститор, който има 100 лв. в банковата си сметка, и иска да започне да инвестира, и то точно в енергийния сектор, какви са начините, какви са механизмите, какво трябва да направи? Някои платформи би ли препоръчал, или изобщо как 100-те лв. от банковата сметка стигат до енергийния пазар?

– Енергийният сектор първо е много рисков, и има висока вероятностда си загубите 100-те лева. Договорният фонд на Expat природни ресурси е категория 7 от 7-степенната скала заоценка на риска. Енергийният и суровинният сектор са волатилни и високорискови. Там инвестирайте само пари, които можете да си позволите да забравите за следващите повече от 5 години, и това да не се отрази на качеството ви на живот.

– Така е за всички инвестиции, но ако точно този месец сме си заделили бюджет 100 лв за инвестиции в енергия?

– Това е важно да се каже. На този сектор може да се наложи да чакаш години, за да е печеливша инвестицията ти. Пазарът може да се срине на следващия ден. Ако си откриете сметка в някоя от платформите за инвестиции (Revolut, etoro, Interactive Borkers, не препоръчваме никоя конкретна пред никоя друга, нека читателят избере сам платформа), първо трябва да си създадете теория какво очаквате да се случи на пазара. На пазара на енергия и суровини ръстът на цените на акциите на компаниите зависи от ръста на цената на това, което добиват. Зависи и къде се намира една компания във веригата на енергийния пазар.

Първо трябва да имате теория какво очаквате да се случи с цените на различните суровини и енергийни ресурси.

Ако имате теория, според която очаквате цената на нефта да се увеличи примерно, имате няколко опции. Едната от тях е да купите нефт. Нефт не купувате физически, а през някой ETF, или фючърси, може и с левъридж. Чакате да се увеличи, и продавате. Аз предпочитам да инвестирам в акциите на нефтодобивни компании. Забелязал съм, че има компании, които при 1% ръст на цената на нефта, техните акции растат с 4-5%.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Flickr

Намирането на такива компании обаче изисква добро познаване на пазара, и това каква е експозицията на различните компании на цената на нефта. Най-печелившите, като Saudi Aramco, Exxon, Chevron, реализират огромни печалби.

Ако някоя компания работи при много ниска себестойност на добива, прави огромни печалби. Например Saudi Aramco работи на $5, $6, $10 долара себестойност на добива. Ако цената на петрола е $50 долара на барел, те реализират добра печалба. Ако цената се увеличи до $60 за барел, тяхната печалба се увеличава относително малко.

Ако себестойността на добива е $40 долара за барел, и цената на петрола се увеличи от $50 до $60 за барел, то тази компания е реализирала квантов скок в марджина, той се удвоява.

Умният ход е да намерите компании, които добиват скъпо, с висока себестойност на добива, и работят с нисък марджин, ниска печалба. Идеята е, че и при малко увеличение на цените на нефта, това се отразява като относително голямо увеличение на техните печалби. Тогава цените на акциите им ще изригнат.

– Това е от типа индикатори, които акционерите и инвеститорите много харесват, когато една компания каже, че нейния марджин, или печалба, се увеличава не с 10%, ами с 50%.

– Точно така. Може да звучи странно. Казваме „не купувайте акциите на най-големите и най-печелившите компании, а от малките, тези, които не печелят толкова много към момента, ако имате очакване, че цената на нефта ще се увеличи“.  Защото това са компаниите, които ще направят големия скок. Неслучайно с Antero Resources съм направил най-големия си скок.

Има и още нещо. Много компании са затънали в дългове. Или бяха. Поне през 2020, затънали дълбоко в дългове. Antero бяха пред фалит, цената на акциите им беше паднала под $1. Когато ми влезнаха в полезрението, въпросът беше дали изобщо ще оцелеят. Можеха да фалират, ако пазарът на нефт и газ не се беше събудил толкова бързо. Когато ги купих, аз залагах, че пазарът на газ ще изригне, и той точно това направи.

Хората масово купуват акции на компаниите, които са големите имена.

В добива на нефт и газ това са компаниите, на които ще видите бензиностанции, тези компании, които имат и рафинерии, и retail – търговия. В този бизнес големият марджин се реализира в добива, а не в търговията. Хората си мислят, че бензиностанциите печелят много. Това не е вярно, бензиностанциите на практика не печелят нищо. От бенциностанциите печели държавата, защото там се налагат данъците и акцизите. И големите компании, подобно на Shell, не правят големите печалби от продажбата на бензиностанциите, а от добива.

Shell в момента реализира огромни печалби от добив и продажба на газ, защото са от малкото компании, които все още имат някакъв добив в Северно море.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Flickr

– Това, което казвате за марджините, всъщност не е контраинтуитивно, ами за човек, който знае за какво става въпрос, и на какви индикатори инвеститори и акционери реагират положително, е ясно, че при себестойност на добива $40 за барел, и повишаване на цената на петрола от $50 на $60 за барел, това увеличение на цената на петрола с $10 барел е 100% увеличение в марджина.

– Точно така. Разбира се, големите компании все пак са по-стабилни.

Когато настъпиха събитията от 2020 година, бях абсолютно сигурен, че големите компании ще оцелеят, за това първо инвестирах в тях. След това се огледах да видя как ще реагират другите компании при възстановяване на цената на нефта и газа, и забелязах, че компании като Antero Resources и Devon Energy реагират много по-добре. Тези неща се научават с практиката. Когато стартирате инвестиране самостоятелно, започвайте с по-ограничени средства, и бързо ще забележите как реагира пазарът на различни събития.

Пазарът на суровини и енергия всъщност е доста елементарен. Виждате как се движи цената на някоя суровина, и това веднага се отразява върху цената на акциите на компаниите. Трябва и да се отчетат особености на местно ниво, например ако на някоя компания добивната ѝ дейност е само в Колумбия, да кажем, и там поредният президент решава да прибегне до национализация на активи на добивни компании. Тези подробности са от значение. Аз инвестирам основно в американски, канадски и австралийски компании. Гледам и дейностите им да са съсредоточени в региони, където има по-висока степен на юридическа сигурност и защита на частната собственост.

Китай има много интересни компании, но не се знае дали утре ще са все още на борсата.

– Инвестирате в компании, които оперират в политически относително устойчива и стабилна среда. 

– Да, но трябва да се вземе под внимание, че дори и в такива страни покрай ковид пандемията политическата среда до такава степен се изврати, и вече не е съвсем сигурно и там какво ще се случва.

– Локално или глобално, имаме достъп до международни пазари, да търсим ли и възможности за инвестиции на територията на България?

– Сигурно има възможности и на българска територия да се инвестира, но аз не съм се интересувал, не съм запознат, не мога да коментирам.

– Краткосрочна спекула, или дългосрочни инвестиции? Кое, кога, как, къде, защо, и колко?

– Аз инвестирам само средно и дългосрочно. С цените на някои суровини опитвам краткосрочна спекула, чрез ETF-и, и с левъридж, с което умножавам по 2 или по 3 потенциалната печалба или загуба.

Когато реша, че се случва нещо драматично, и то би трябвало да доведе до ръст на цената на някоя акция, например ако си спомняте 2021 година, когато електроенергийната система на щата Тексас замръзна, когато видях какво се случва, направих 2 неща. Купих акции на Energy Transfer, една от най-големите компании за транспорт на нефт и газ по тръби, и също така и на Generac, които са най-големия производител на електрически генератори на дизел и бензин. Energy Transfer направиха умопомрачителна печалба за един месец, и цената на акциите им се удвои след публикуване на резултатите им. Generac реализираха 50% ръст за седмица.

След приключване на кризата, когато видях, че нещата вървят към възстановяване, продадох, затворих тези позиции, и си взех парите. Просто не очаквах, че този ръст ще продължи при тях дългосрочно. Подобни действия извършвам с относително малки суми, не със значителна част от портфолиото си.

– Поемаме дребни рискове с дребни суми.

– Дребни суми, които, когато ни донесат бързо възвръщаемост, бързо затваряме, и връщаме парите там, където очакваме ръст по-дългосрочно. Когато купувах Freeport, Alcoa и Exxon в началото, мислех, че условията на 2020 година са временни и в следващите 5 години е неизбежно цените на акциите на тези компании да се вдигнат. Те се вдигнаха за една година, аз не очаквах този толкова бърз ръст, но се случи, а аз очаквах, че ще отнеме по-дълго.

– Нека припомним, че март 2020 година всичко беше на промоция.

– Абсолютно. Но точно тогава, когато всички ги е страх, и всички продават, ако вашата стратегия гласи, че сега е момента да се купува, значи купувайте.

– Барон Ротшилд е казал, „ако по улиците има кръв, тогава е време за купуване, дори и кръвта да е вашата“.

Можете ли да предупредите читателите за рисковете на използването на leverage? Какво се случва, ако прогнозите ни не са верни?

– Както ако цената се повиши с 1%, а вие сте с x2 leverage, вашата печалба е 2%, така и ако цената падне с 5%, а вие сте с 3x leverage, вашата загуба е 15%. Рискът е голям, важно е да се уцели момента да се продаде, защото след достигане на пик, цените могат много бързо да се сринат. Например аз никога не съм се занимавал със CFD-та. Contracts For Difference, това са позиции с много голям левъридж. От тези неща страня. Потенциалът за печалба там е огромен, но също и потенциалът за загуба. Това е хазарт.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Depositphotos

– Фючърси на суровини, фондове (ETF, договорни фондове, или други), или акции на конкретни компании?

– Аз инвестирам в акции, защото ми носи удовлетворение да уцелвам най-добрите.

Но това е трудно, изисква разбиране на бизнеса, познаване на конкретните компании, следене и четене. Ако не сте толкова запознати, е по-добре да следвате някой фонд с ясно обявена политика, и портфолио от компании, на които селди цените, или цените на суровини, които вие вярвате, че ще се повишат. Можете и да шортвате цените на суровини, ако очаквате, че ще паднат. Например, ако утре отново има огнище на ковид в Китай, всички суровини ще паднат, и може да шортвате. Това аз не съм го правил. Не ми се струва естествено, това е негативна игра. Аз залагам на нечие позитивно развитие. Негативното не ми идва отвътре, не го разбирам, и не искам да го правя.

– Това е залагане срещу нечий успех, или на провала му.

– Абсолютно, самата идея за това не ми допада.

Ако искате да разберете как да инвестирате, като залагате на провала на зелените политики, блянове и утопии, прочетете тук.

– Как виждате бъдещето на всички енергийни суровини,  въглища, петрол, газ, уран, водород, зелена енергия?

– В краткосрочен план близките години въглищата ще са в апогей. Газът беше заместил въглищата в електроенергийните системи по света, сега въглищата започнаха да си връщат позициите, понеже газът е скъп. Газът ще продължи да бъде безумно скъп, докато се опитваме да махнем Русия от този пазар. Русия е най-големия нетен износител на газ в света, и без тях не излизат сметките. Инвестициите в добив на нефт и газ на Запад са ограничени, че дори и с Русия, добивът не може да се увеличи така, че да покрие търсенето, а търсенето ще продължава да расте, ако всичко продължава да се развива нормално в света. Икономиката не може да функционира без повече енергия.

– Сами си забраняваме и се ограничаваме да инвестираме в добив на нефт и газ, и после си задаваме въпроса защо Русия е най-големия износител.

– Това е абсурд. За добива на уран се надявам, и се виждат вече признаци, че ядрената енергия ще излезе от този knockdown, в който беше поставена в продължение на 20 и повече години в следствие на „Чернобил“ и „Фукушима“. Ядрената енергия трябва да се възстанови, защото няма алтернатива. Ядрената енергия има такава енергийна плътност, че от гориво с размер на едно копче може да се генерира енергия, колкото от изгарянето на хиляди барели петрол. При растящата потребност на енергия на света няма какво да замени ядрената енергия.

Във ВЕИ-та, слънце и вятър, аз инвестирам много активно, но не в тях самите, понеже те са нещо, което може единствено и само да унищожава електроенергийната система, за съжаление. Те имат много добри приложения там, където нормална електроенергийна система няма. Например базови станции на телекоми в планините, за тяхното захранване слънчеви панели, ветрогенератори и батерии са идеалното решение. Да се очаква обаче, че ВЕИ-тата ще са в основата на електроенергийната система е фундаментална  грешка, която светът ще има да изкупва години напред. Във ВЕИ-та инвестирам косвено, чрез инвестиции в добива на метали. ВЕИ-тата поглъщат такова гигантско количество метали, че се явяват основен двигател на добива на стомана, алуминий, мед, редкоземни елементи, полисилиций, и други подобни.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Wikimedia Commons

Големият проблем на ВЕИ е физичен.

Една единица енергия, инвестирана в изграждане на слънчеви панели, дава в резултат максимум 3 единици енергия възвръщаемост. При въглищата, една единица енергия инвестирана в добив на въглища, връща 30 единици полезна енергия. При урана е над 100. Уранът е най-ефективното нещо заради изключително високата енергийна плътност. За да съществува човешката система, цивилизацията, е необходимо от една единица вложена енергия, да получаваме поне 10 единици енергия резултат. Самата елементарна физика ни казва „човек, забрави го това слънце, няма как да стане, остави го“.

Но политиците не са много добри във физиката. Те обичат да променят икономиката, смятат, че могат, а това е абсурдно.

– Те мислят, че могат да наложат своята идеология и визия за някаква утопия над разума, над прагматизма, дори над физиката. В енергетиката е надвиснала политиката и нечии блянове и мечти.

– На политиците не им е лесно, защото са давали такива обещания на избирателите си, когато са ги избрали. Обещанията катастрофират, и сега политиците се налага да обяснят на избирателите, че са ги излъгали.

– Какво трябва да се промени, за да се увеличи енергийната плътност на генериране на енергия от слънце и вятър? Бъркаме ли някъде в начина, по който ги експлоатираме?

– Енергийната плътност от слънцето я има, но тя е натрупана в нефта.

– Тоест това е енергийната плътност, която е трупана с милиони години в живата природа. Най-добрият начин за експлоатиране на енергията на слънцето е под формата на жива материя, милиони години след като вече е станала нежива материя – всичките организми, които някога са били живи, и горим останките им под формата на нефт, въглища и газ.

– Точно така. Това е реалността. Това не можем да го променим с желание. Няма по-добър начин на употреба на енергия. Защо мислите цените на всичко друго се изстрелват? Газ, електричество, въглища, но цената на нефта не прави такива движения. Тя се изменя с по няколко долара, но не и като другите стоки, а е относително стабилна. Това е защото нефтът е идеално транспортируем. Лесно е да се транспортира нефтен продукт в някакъв съд, преносим дори от човек, дори и до връх Мусала. Там може да се използва за генериране на електроенергия в генератор. Именно заради това 2/3 от обема на световната търговия с енергия, представлява нефт. Всичко останало е останалата 1/3, като тук говорим за енергийна стойност, калории.

Нефтът е механизма на природата да съхранява слънчевата енергия. Това е най-добрия механизъм. Точка.

И ние сме глупави, като го отричаме, и си мислим, че ще измислим нещо по-добро. Живата природа вече го е измислила.

Единственото по-добро е ядрената енергия, разпадът за момента, а още по-добър би бил ядреният синтез, но той все още остава далечен. Но ние отричаме и ядрената енергия. Ядреният синтез винаги остава на 3 петилетки от commercial viability, и не се доближава.

– Ако трябва да влезете в ролята на пророк, и да кажете кога точно петролът ще стигне до $380, и кога ще падне до $65 за барел?

Надали ще стигне $380 , тогава икономиката би се счупила.

Тази прогноза е правена с презумпцията, че всичкият износ от Русия изчезва. От 100 милиона барела петрол дневно, Русия добива 10, и изнася от тях 6. Ако Русия внезапно изчезне, цената от $380 за барел ще се достигне за броени седмици.

В момента на пазара на нефт се случва нещо интересно, което слабо се коментира. САЩ изчерпват стратегическите си резерви от нефт. Правителството им от номеври 2021 пуска на пазара по 1 милион барела на ден. За вътрешния пазар на САЩ това е доста, не е незначително, те потребяват по 20 милиона барела на ден. Това имитира нова линия на доставка на нефт.

Октомври месец 2022 целият военновременен стратегически резерв на САЩ ще е изчерпа. Единственото, което ще следва да правят, е да спрат да продават, и да започнат да купуват. Това, което до вчера е било още 1 милион барела на пазара дневно, вече ще се превърне в 1 милион допълнително потребление, ако искат САЩ отново да си попълват стратегическия военновременен резерв.

Това очаквам, че ще бъде шоков момент. Това се равнява на 1/6 от износа на Русия. Това няма да доведе до $380 за барел, но 130-150 са възможни до края на годината.

Това е защото години наред в САЩ конкретно демократите активно пречат на този бизнес, включително и в Канада се усещат последствията. В един момент се събуждат, и питат компаниите защо не добиват, след като не са им давали лицензи за добив, и за проекти за транспорт.

– За тези компании това се превръща в това, което споменахме по-рано, като ненадеждната и неустойчива политическа и юридическа среда, в която се налага те да правят бизнес.

– Добивните компании инвестират в нови проекти само ако имат минимум 10 години напред яснота какво може да се очаква от пазара. Когато политиците казват, че след 10 години ще забранят автомобилите с двигатели с вътрешно горене, компаниите решават, че няма да добиват нефт, защото няма да има потребление, защото политиците са го забранили.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Wikimedia Commons

Идва момента, в който ревем, че след една година няма да има нефт.

– Забелязваме как не пазарът казва, че няма да има потребление, а политиците го налагат на пазара.

– Абсолютно. Който обвинява пазара за сегашната ситуация, няма представа какво се случва. Пазарът по никакъв начин не е виновен. Какво друго да направят компаниите, освен да се въздържат да инвестират? В момента от наличните добиви реализират огромни печалби. От печалбите разпределят огромни дивиденти на инвеститорите, и си изкупуват обратно акциите. По този начин връщат обратно пари на инвеститорите, което е рай за акционерите. Една от компаниите ми изплати 40% от стойността на акцията като годишен дивидент.

– Ако имаме предположение, на база на каквато и да е информация, че който и да е енергиен ресурс ще поскъпва, или ще поевтинява, как можем да насочим инвестициите си според това си предположение?

– Най-лесното е да купуваме фючърси на суровината, или ако очакваме да падне, като последното не съм го правил. Тази тема до голяма степен е коментирана до момента по-рано в интервюто.

–  До каква степен политиката се отразява на пазара на енергия? Например Зелената Нова Сделка в САЩ, Европейската Зелена сделка, конфликти, санкции?

– Компаниите за нефт, газ и въглища се търгуват на смешно ниски цени,

защото политиците казват, че това са лоши компании, и няма да печелят в бъдеще. Инвеститорите не инвестират в тях, и те нямат пари да инвестират в нови добиви на нефт, газ и въглища. В резултат на това няма нефт, газ и въглища, и същите поскъпват, и компаниите правят много пари. Цената на акциите им все още не се увеличава толкова, колкото би трябвало да се увеличи при един нормален пазар. Но хората все повече се усещат, че това няма как да продължи. Много от инвестиционните фондове, например BlackRock, още април месец отстъпиха от климатичните си политики, според които няма да инвестират в нефт, газ и въглища. Оказа се, че ще имаме нужда от тях.

Инвестиционните фондове имат огромно въздействие върху пазарите, но започнаха да усещат на къде духа вятъра.

– От другата страна, как пък този пазар информира и влияе на политиката? Спечеленото от енергия как се използва за финансиране на военни авантюри, или на налагане на определени политики от страна на държави като Норвегия, Саудитска Арабия, или частни компании, като Blackrock?

– В последно време политиката по-малко се влияе от пазара, отколкото трябва. Повече политиката влияе на пазара, а самата тя се влияе от разни утопични идеи. Например връщане към комунизма.

– Какво е ESG, и как се отразява на пазара на енергия, и какво трябва да имаме предвид в контекста на разпространението на ESG, когато инвестираме в енергия?

– ESG – Environmental, Social, and Governance, това са аспекти на бизнеса на компаниите, които в последните 20-30 години е факт, че бяха пренебрегвани. Започна движение компаниите повече да се интересуват от ефекта си върху околната среда. Стремяха се да не замърсяват, да не водят с присъствието си до човешко страдание, и това са смислени неща, които се случват. Но активистите успяха да поставят знак за равенство между ESG и намаляване на въглеродните емисии. Това счупи системата.

Изведнъж в exclusion list-овете на банки и фондове, списъците с компании, в които няма да се насочват инвестиции, първо влезе ядрената енергия, която беше заклеймена като лоша. Същото се случи с въглищата, после и с добива на нефт от битумни пясъци в Канада, което действително има негативни последствия. В един момент обявяваме голям списък от енергоизточници за лоши. Отказваме да инвестираме в тях, обаче светът просто няма друго, с което да ги замени.

– Как тече зеленият енергиен преход? Какво бъдеще имат фотоволтаиците, отразителните панели, вятърните турбини, вълногенераторите, геотермалната енергия, водородът? Какво друго има в тази сфера? В контекста на зеления енергиен преход, къде е ядрената енергия, уранът, торият? Ядреният синтез осъществим ли е в близко бъдеще, и има ли как да насочим инвестиции натам?

– Ветрогенераторите и слънчевите панели е очевидно, че се инсталират на много места, и е очевидно, че не вършат работата, която се очаква от тях.

Ако технологията се развие до такъв начин, че можем да правим сондажи на 3 км дълбочина, и то евтино, това ще е чудесно, и ще захраним света с геотермална енергия. Това обаче не се случва.

Ако се намери начин за съхранение и транспорт на водород сигурно и без загуби, ще използваме излишната енергия от вятър и слънце за електролиза. Пренебрегваме, че ще преобразуваме енергията по много пъти. Всичките закони на термодинамиката гласят, че при всяко преобразуване на енергия от една форма в друга има загуби. Така ще произведем водорода. Ако произведем водорода обаче, няма начин той мигновено да замени газа и нефтените продукти в наличната инфраструктура, в наличните съоръжения, двигатели. Трябва да подменим всичко. Германия ще започне да внася водород от Канада чак след 5 години.

Очаквам, че ядрената енергия ще се завърне.

Наличните комерсиални технологии – литиево-йонната батерия – не може да свърши работата, която се надяваме да ѝ възлагаме. Не може да съхранява достатъчно енергия за единица тегло така, че да се ползва масово в транспортни средства, или да попълва електроенергийната система.

Ториеви реактори вече съществуват, за разлика от ядрения синтез, вече не е научна фантастика, достъпният за добив торий е много повече дори от урана, който също не е дефицитен. Торият има бъдеще, и то е утре, не след 100 години. В тази посока работят някои дребни фирми и стартъпи, но все още не бих инвестирал пари, това ще е по-дългосрочно. Но ако сте убедени, че това е бъдещето, и ви се чака дългосрочно, може да реализирате огромни печалби, ако сега заложите на компания, която би изригнала. Но откриването на такава компания е трудно, и би било спекулация.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Flickr

В ядрения синтез все още има малко частни инвеститори, там основно държави и научни програми са активни. Освен ако не се появи Илон Мъск на ядрения синтез, нямам особен поглед.

Освен литиево-йонните батерии, се говори и за решения като графенови, алуминиеви, и други технологии, но пак ще е трудно да се уцели победителя на такова ранно ниво.

Недостатъците на литиево-йонната батерия са много видими.

Ясно е, че мащабната електромобилност и мащабното съхранение на електроенергия с литиево-юонни батерии няма как да се получи. В литий инвестирам чрез добивните компании, които в момента генерират приходи, и там са големите марджини, в добива на литий.

Rio Tinto примерно, една от най-големите добивни компании, те са гигант, бизнесът им е основно желязната и алуминиевата руда, литият е дребен дял от техния бизнес. Литиевият пазар, на фона на желязо, мед и алуминий, е смешно малък. Това е защото гигантите, като Rio Tinto, BHP и Glencore още не са влезнали на този пазар. Те все още не са убедени в неговата дългосрочна перспектива.

За лития големите играчи са Albemarle. Оперират в САЩ, Аржентина и Чили, и бележат бърз ръст. Най-голямата чилийска е SQM, в които виждам най-голям потенциал. Южна Америка има огромни находища литий.

Освен тях има множество по-малки компании, които бележат брутален ръст. Има компании с проекти, които стартират добив тази година, и това ще доведе до гигантски ръст на приходите им. Има компании, които са в някаква фаза на проучване, но акциите на много от добивните компании скочиха още в края на 2020 година, когато светът реши, че ще прави зелено възстановяване, и регулаторите решиха, че ще се насочват пари натам. Вече е трудно да се уцели кой ще е големия печеливш.

– Ако трябва всички автомобили в движение по света в момента да станат електрически, възможно ли е да се произведе необходимата електроенергия?

– В момента, с наличните технологии, нито можем да произведем електроенергията, нито да добием нужните метали, за да произведем батериите, и самите автомобили. Това е ограничено от всички възможни страни.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Wikimedia Commons

Това, което се наблюдава в Норвегия, където над 90% от продажбите на нови автомобили са електромобили или plug-in хибриди, в нормална страна няма как да се случи в следващото десетилетие. Норвегия е толкова ужасяващо богата, именно благодарение на износ на нефт, газ, метали, риба. Те са типичен експлоататор и износител на природни ресурси, но това е толкова богата страна, че хората стигат до там да се чудят какво да правят с парите си. Електроенергийната им система не може да се сравнява с тази на никоя друга страна, там са инвестирани изключително много средства. Ако в София броят на електромобилите надвиши определен брой, и започнат да се зареждат по-често, половината квартали може да се окажат без ток. Това не е реалистично.

– Калифорния издава предупреждения шофьорите да избягват да зареждат електромобилите в определени часове

– Не само Калифорния. В Европа е смешно да се промотира електромобилността със сегашните цени на електроенергията, това е абсурд. В момента да се зарежда автомобил с ток в Англия, Холандия, Белгия, или Германия, е безумно много по-скъпо, отколкото да се зарежда дизелов двигател при тези прогнозни цени на електроенергията за следващия ден.

– Говорим, че няма начин да съществуваме, и да имаме общество, цивилизация, и икономика, без да вадим неща от земята, под каквато и да е форма, добив на руди, риболов, сеч на дървета. Но ресурсите на планетата не са ли ограничени, изчерпаеми, каква е перспективата да изчерпаме ресурси?

– Много сме далеч от изчерпване на ресурси, като въглища, нефт, уран.

Необходим е следния disclaimer, ако продължава политическото насочване на пари и инвестиции, със сигурност ще стигаме до чести катастрофи. Политическото насочване на пари не следва пазарните нужди, а пазарът е най-ефективния механизъм за използване на ресурсите възможно най-добре.

– Това е нещо, което всеки разбиращ от икономика трябва да знае. Политиката изкривява пазара, и налага волята си на него.

– Политиците, както и голяма част от гласоподавателите, за съжаление, мислят, че законите на икономиката подлежат на промяна. Дори и законите на физиката. Това никой не би го казал, но действително си мислят така, но икономиката е точно толкова непроменлива, колкото физиката. Икономиката е природна сила

– Ако спрем да се ограничаваме, и дори и ресурсите на планетата да са изчерпаеми, въпреки че човек исторически е демонстрирал възможността си да превръща в ресурс неща, които до вчера не са били ресурс, и най-вероятно ще продължаваме да правим същото, ако не сме ограничени вече само от планетата Земя за ресурсите, които добиваме? Колко сме далече от това да можем да си набавяме ресурси от извън нашата планета?

– Много сме далече от това. Много по-реалистично е да започнем да си набавяме ресурси от дъната на океаните. Както в момента добиваме нефт и газ от дълбоководни сондажи, скоро ще можем да добиваме и метали от дъната на океаните. Това ще даде огромен тласък на потенциала за добив на метали. Това се отнася в частност и за лития, който може да се добива дори и от морската вода.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Stockvault

Абсолютно съм съгласен, че планетата е богата на толкова много различни ресурси, че ако се остави човешката воля на свобода, винаги се намира решение. Историята е показала това. Когато обаче човешката воля е ограничена, се стига до катастрофи. Виждам в политическото развитие на уж свободния свят път към катастрофа, защото върви към несвободен свят. Това е най-големия проблем според мен.

– Ние сме вид, който съществува, и е оцелял, защото е успял да реши всички проблеми, пред които се е изправил до сега. Най-вероятно ще продължаваме да правим същото, или просто ще спрем да съществуваме.

– Всеки голям проблем е потенциално пагубен за човешката цивилизация, но до момента всеки един е бил решаван. Другият гигантски проблем, за който с Илон Мъск сме единодушни, е намаляването на човечеството, което скоро ще се вижда.

– Тоест се очаква ръстът на населението на планетата да достигне пик, след което да започнем да намаляваме?

Хората си мислят, че това е хубаво, защото ще има повече ресурси за всички. Това е абсолютно невярно, защото колкото повече мислещи глави има на планетата, толкова повече решения ще има.

– Всеки един човек, освен по подразбиране консуматор на блага и ресурси, но също и потенциален генератор на същите, и на решения на проблеми. Хубаво е, че има хора, хубаво ще е да има и повече хора.

– Освен това цялата система за грижа за възрастни хора, се базира на това, че младите и работещите ще са повече от възрастните. Ако това се промени рязко, и то в много страни, включително и в България, вече се променя, това може да доведе до икономически колапс.

– Променя се възрастовата структура на популацията. Увеличава се броя зависими за сметка на броя производители в икономиката, и това създава риск от колапс.

– Да.

– Споменахме суровини, с или без зелен енергиен преход, енергийният пазар зависи от определени суровини. Кои суровини да наблюдаваме, как да инвестираме в тях? Суровините, или компаниите, които ги добиват и преработват? ETF-и?

– За инвестиционна дейност разбирам само от пазарите на суровини, ресурси, енергия. Там винаги има много възможности за печалба. Цените на ресурсите и акциите флуктуират брутално, падат и се качват много бързо. Ако човек успява да предвиди какво се случва, има гигантски потенциал да печели и от ръстовете, и от спадовете.

Торовете в момента са гореща тема на световно ниво. Свързани са до голяма степен с газа, но примерно калиевите и фосфорните торове нямат връзка с газа. При тях също има опасност от недостиг, защото Русия и Беларус са големи играчи на тези пазари. Ако останалият свят се опитва да ги избута, цените ще станат умопомрачителни, а това веднага ще се отрази на цените на всички храни.

Храните са доста интересен пазар, който обаче е сложен, аз не го разбирам достатъчно, и стоя по-встрани от него.

Калаят е метал, за който има много нишов пазар. Добивът му е концентриран в Китай, Малайзия, Индонезия, и подобни страни. Неговите цени правят ного резки движения. Ако човек знае какво да очаква, може да направи големи печалби.

Автомобилостроителите в Европа миналата година бяха изправени пред магнезиева криза.

Добивът на магнезий изисква огромни количества енергия, за да стигне до вида, в който го ползват автомобилостроителите. Това се случва единствено в Китай. Европа в това отношение е тотално зависима от Китай, както са зависими и САЩ. Когато Китай се оказа в недостиг на въглища, и затвори пещите за магнезий, производителите на автомобили се видяха в чудо, понеже нямат наличности. Магнезият се оксидира, и не може да се съхранява дълго. Магнезият се използва за получаване на високоякостни сплави на алуминия.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Wikimedia Commons

В сферата на торовете има някои големи американски и канадски компании. Такива са Nutrien – най-голямата канадска минна компания – добива калиеви торове и азотни торове. Изпреварва по пазарна капитализация всички канадски компании, които добиват  злато, мед, и какво ли още не. Mosaic е най-голямата американска компания за торове. CF industries затвори европейските си заводи за торове, защото видя, че тук няма оцеляване. Политиката, цените на енергията и на газа ги изгониха. Заводите за торове в Европа са полумъртви. Освен норвежките, които имат евтин ток. Българските компании за торове също са засегнати, но те относително са по-конкурентни от останалите европейски. На вътрешния пазар в Европа Агрополихим е много силен играч, също и Неохим. Миналата година реализираха големи приходи миналата година, но сега при тези цени на газа може и те да умрат.

ETF-и не съм търсил, но компаниите не са голям брой на глобално ниво, и най-големите са руски и беларуски.

– Ако искаме да изтикаме и да намалим ролята на Русия, това става не със санкции, а с конкуренция, добив, производство, и адекватна политика, която стимулира тези сектори, вместо нарочно да ги спъва.

– При торовете Русия е свръх конкурентна, заради изключително евтиния газ. Трудно може някой да се конкурира. На свободен пазар смазват конкуренцията. Санкциите върху руските и беларуските производители се оказват изгодни за американските и канадските.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: Flickr

– Ако на Запад имахме адекватна политика, вероятно нямаше да ни е проблем какво прави Русия, а щяхме да имаме възможност да сме самостоятелни и зависими от Русия, нали?

– Човечеството в момента, с този брой население не може да съществува, ако отделни континенти и държави се опитват да се самозадоволяват. Човечеството може да съществува само в симбиоза. Това означава, че търговията между държавите е задължителна. Без глобализацията, за нула време от 8 милиарда ще станем 1 милиард.

– Без корабоплаване примерно 3.5 милиарда души ще умрат от студ, 3.5 милиарда души ще умрат от глад.

– Дори и повече. Без авиация, без корабоплаване, без тръби, които прекосяват държавни граници, без търговия. Човечеството е стигнало до тук благодарение на разделението на труда и на тясна специализация на едни области за сметка на други. Ако някой смята, че в Европа изведнъж ще можем да започнем да добиваме базови метали, торове и газ, супер конкурентно в сравнение с Русия, този човек не е наред.

– Европа физически и географски е малка, гъсто населена, цената на труда в Европа е висока.

– Именно, и ако сме готови цената на труда в Европа да се срине до нивото на тази в Русия, ок. Не мисля, че някой го иска.

– Ако една граница не бива прекосявана редовно в двете посоки от стоки, услуги, капитали, работници и туристи, то тя ще бъде прекосявана от войници в ботуши.

– Това е истината. През цялото време смятах, че тази война няма да се случи, защото светът е толкова интегриран и зависим един от друг. Това е най-сигурната гаранция, че няма да има такива войни, но истината е, че ако има някъде някой тотално откачен лидер, който в името на кой знае какви цели и идеи, е готов да пожертва всичко, очевидно все още може да има такива войни.

– Ето, оказа се, че има един такъв в Кремъл. Взаимозависимостта и взаимосвързаността на света пролича ясно в последствията от ковид пандемията, и от мерките, които нашите държавници и лидери ни наложиха.

– Да.

Инвестиции в енергия интервю Боян Рашев, газ, нефт, уран, въглища, пазар, ESG
Снимка: NARA & DVIDS Public Domain Archive

– Освен въпросите, които засегнахме, би ли добавил още нещо, което стартиращите инвеститори трябва да знаят за инвестиране на пазара на енергия?

– Темата е безкрайна, мисля, че минахме през доста неща, и очаквам, че това ще стане доста полезен материал. Но да повторя, това е пазар, който е особено високорисков. Човек трябва да хвърля големи пари в него, само е напълно убеден в правотата на това, което прави, и има необходимата основа и информация. Движенията са толкова резки на този пазар, и усещането да гледаш как ти се срива портфолиото не е никак приятно.

– За мен лично този разговор беше особено полезен. Надявам се читателят също да може да извлече полза от този материал. Боян Рашев, уважаеми читатели. Активен във Facebook, можете да го намерите и в други социални медии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *