Замисляли ли сте се за икономическата състоятелност на Еврозоната?
От години в телевизионни студиа политици и експерти ни говорят колко е важно България да влезе час по-скоро в Еврозоната. Те често наблягат само на политическите аспекти и умишлено забравят икономическите?
Ако опитаме да сме обективни, нека задълбаем малко в про-евро аргументацията. Влизаме в Еврозоната и политически се позиционираме в западноевропейската общност. Нека в името на сериозната и добронамерена дискусия тук приемем, че това е нещо със сигурност полезно. Икономическото изражение на ползите би било създаването на условия за повече инвестиции от страна на европейски компании.
Следва да си зададем въпросите:
-инвестициите сами по себе си винаги ли са полезни;
-винаги ли са ефективни;
-ще дойдат ли автоматично с присъединяването ни към Еврозоната?
Странно е, че в дебатите за Еврозоната експертите издигат тезата, че да приемем еврото ще е добре, защото ще привлечем допълнителни инвестиции и… това е. Други аргументи няма. Просто заради това. Само ще се случат някакви евентуални инвестиции.
Не трябва да си икономист, за да схванеш, че не всяка инвестиция е успешна, нали? Иронията е, че, ако беше, не ни трябва евро изобщо. Печатаме още по-ударно лева, смъкваме изкуствено лихвените проценти и хоп – помпаме кредитно инвестициите в България.
Не трябва ли да има и нещо повече? Тук на помощ идва другата мантра – разбира се, че ще забогатеем, ако наситим икономиката с ЕФЕКТИВНИ инвестиции. Какво обаче представляват те?
Какво представляват ефективните инвестиции?
Не е необходимо да вникваме в сложни икономически теории, за да ги дефинираме:
-ефективна е тази инвестиция, която осигурява печеливш бизнес процес;
-това най-общо означава образуваният капитал – машини, технологии, ноу-хау, материали, експерти… – да създава блага, по-ценни от използваните за своето създаване (на капитала);
-това предполага предприемачът да изтегли ресурси от българската общност, които да превърне в капитал, да ги смеси с бизнес действия и в края на процеса да получи благо, по-ценно както от самите входни материали, така и от всички алтернативни стоки и услуги, възможни да се изработят с изтеглените ресурси.
Това случва ли се в Еврозоната?
Може би в някои случаи, но не заради, а въпреки Еврозоната. Вероятно в този икономически съюз все още има достатъчно предприемачи, които създават достатъчно ценни блага. Но, за да го правят, те всъщност ежедневно се борят с това образувание. По-точно – те се състезават с ЕЦБ.
Виждате ли… В Еврозоната фундаментално погледнато не се случва нищо специално, свързано със забогатяване на хората. В рамките на тази система европейците просто боравят с валута Евро, която ЕЦБ печата прекомерно. На икономически език „прекомерно“ означава „отвъд реалните спестявания“. Тоест, в икономическото образувание хората просто харчат, потребяват повече от натрупаното реално богатство. И да – немци, французи, италианци, австрийци са по-богати от нас, българите. Но наистина ли ще приемете схващането, че те са по-заможни, защото консумират повече? Тоест не защото създават, а именно защото тяхната консумация е в пъти по-голяма?
Има ли общо консумацията с богатството
Ако беше така, щяхме да живеем в Рая и по-свързано с темата, нямаше да имаме нужда да влизаме в Еврозоната изобщо. Левът така или иначе се печата в съотношение с еврото. Промяната, ако страната ни навлезе в този икономически съюз, ще е, че повече от напечатаната валута ще влиза в икономиката през покупки на ДЦК. Ако ТОВА беше манната небесна, за която ни говорят, то защо да не си я осигурим сами? Просто започваме да печатаме бясно левове. Още повече, трябваше вече да я виждаме тази манна небесна, само заради вече напечатаните инфлационно левове.
Истината се крие в далеч по-сложни тези
Аргументът в подкрепа на Еврозоната трябва да стъпва на специални условия за изключително рентабилни инвестиции, които ще настъпят в България. Само че до момента НИКОЙ не обяснява какъв ще да е този извор на гарантирано печеливши инвестиции. Тази липса на обяснение има своите мотиви. За евровите суми просто няма адекватно икономическо изчисление. И това е доказано от много велики икономисти като Мъри Ротбард.
Парите според Ротбард
“The price, or purchasing power, of the money unit will be an array of the quantities of alternative goods and services that can be purchased for a dollar. Since the array is heterogeneous and specific, it cannot be summed up in some unitary price-level figure.”
Ротбард, за пореден път, посочва важна характеристика на парите в контекста на ползването им като средство за размяна на други блага. Значителна част от цената на фиатните валути се изразява от богат и пъстър комплект стоки и услуги, с които хората търгуват. След като тези блага са специфични и разнообразни, техните цени не могат просто да бъдат сумирани, за да се получи стойността на парите. Съответно няма как чрез механичен сбор да се фиксира единно и консистентно ценово равнище, на което да съответства единно и консистентно количество валута Евро.
Напротив, цените формират разпръсната мрежа от различни пропорции на размяна, описващи различните човешки оценки. И след като няма сбор, не може да има и предварително изчисление за сума валута, която централно да се впръска в икономиката и да формира съответни цени, събуждащи съответни икономически процеси. Механизмът следва да е точно обратен – хората да изразяват оценките си в цени на блага, описвани като парични суми, които след това формират СПЕЦИФИЧНИ икономически изчисления за конкретни стоки, услуги и пазарни ситуации.
Несъстоятелната природа на Еврозоната
Така виждаме, че природата на Еврозоната е икономически несъстоятелна. ЕЦБ обръща логиката на изчисление с хастара наобратно, опитвайки да натрапи свои валутни суми, които впоследствие ние да заработим. Но след като цената на еврото може да се формира само от разменните съотношения, формирана в свободна търговия с други блага на пазара, които са различни и не се сумират с цени и количества, за банковия гигант става практически невъзможно да изчислява стойността на еврото. Тоест, евровите суми се планират произволно. Как тогава Еврозоната ще е причина за натрупване на ефективни и устойчиви инвестиции? До момента не сме чули/чели сериозен отговор на този въпрос.
Паричната изчислителна логика
Мъри Ротбард продължава паричната изчислителна логика така:
“If the concept of a unitary price level is a fallacious one, still more fallacious is any attempt to measure changes in that level. To use our previous example, suppose that at one point in time the dollar can buy one dozen eggs, or one-tenth of a hat, or two pounds of butter. If, for the sake of simplicity, we restrict the available goods and services to just these three, we are describing the purchasing power of the dollar at that time. But suppose that at the next point in time, perhaps because of an increase in the supply of dollars, prices rise, so that butter costs one dollar a pound, a hat twelve dollars, and eggs three dollars a dozen.
Prices rise but not uniformly, and all that we can now say quantitatively about the purchasing power of the dollar is that it is four eggs, or one-twelfth of a hat, or one pound of butter. It is impermissible to try to group the changes in the purchasing power of the dollar into a single average index number. Any such index conjures up some sort of totality of goods whose relative prices remain unchanged, so that a general averaging can arrive at a measure of changes in the purchasing power of money itself. But we have seen that relative prices cannot remain unchanged, much less the valuations that individuals place upon these goods and services.”
Тук Ротбард подчертава абсурда да се групират промените в покупателната сила, защото това предполага осредняване на съотношения между различни блага, които стоят постоянни. А общото количество пари е независимо от тях и може да бъде констатирано отделно. Само че нито е възможно хората да спрат да действат, за да фиксират съотношенията на размените си стоки и услуги, нито е възможно да се фиксират, измерват и сумират човешките оценки, за да се конкретизира числово някакво общо удовлетворение от общо богатство. Следователно – някаква статистическа снимка на „общо ценово равнище“, направена през обектива на обща валута (контролирана политически), е несъстоятелна операция през призмата на икономическото изчисление. А май-май точно на такъв тип изчислителни операции разчита Еврозоната…
Регресионна концепция
“Not only does the Mises regression theorem fully explain the current demand for money and integrate the theory of money with the theory of marginal utility, but it also shows that money must have originated in this fashion—on the market—with individuals on the market gradually beginning to use some previously valuable commodity as a medium of exchange.
Тук Ротбард обяснява регресионната концепция на Мизес. В общи линии, идеята е, че, ако логически върнем всички размени назад до точката на първата размяна с пари, ще констатираме, че възникването на парите е свързано с изначално оценяване на някакво благо като средство за търговия. Това оценяване е логически свързано с пределната полезност на тази стока или услуга. Тя се определя обективно, само когато човек сравни пряката употреба на благото с непряката му разменна употреба.
В продължението на своя анализ Ротбард обяснява как това проникновение за природата на парите на Мизес създава логиката на икономическото изчисление, свързвайки паричните числа с реалните спестявания. Еврото обаче не подлежи на такава дълбока регресия. Тази валута не произлиза от човешки оценки за пряка употреба на благо срещу употреба на благо като пари. Затова евровите суми ще са винаги откъснати от реалните спестявания, тоест – от икономическата реалност.
Оттук Ротбард започва да разсъждава за последствията от подобно откъсване. Забележете как той си е представял възможността за функциониране на система като Еврозоната и то доста преди създаването й:
“No money could have originated either by social contract to consider some previously valueless thing as a “money” or by sudden governmental fiat. For in those cases, the money commodity could not have a previous purchasing power, which could be taken into account in the individual’s demands for money.”
Пари не се формират чрез социален договор
Става ясно, че няма как да се формират пари, чрез някакъв общ социален договор или политически декрет. Защо? При такива формирования ползваното за пари средство няма да има предишна покупателна стойност. То няма да има цени, с които да се изчисляват адекватните суми при взимането на икономически решения. Ротбард изгражда логическо продължение на такава система и заключва, че в рамките й „всички разменни числа ще са вътрешни за системата“. Хората ще изчисляват единствено текущи операции без да реферират към крайния и външен за системата резултат. Нито пък към необходимото за поддържането и развитието на икономическите процеси. Тази ситуация Ротбард квалифицира като „калкулационен хаос“. Тъй като в нея липсват обективни критерии за ефективност в разпределяне на сумите в системата. Еврозоната изглежда е точно в този изчислителен капан.
Капанът на еврозоната
Европейците боравят с еврови суми, разменяйки ги обаче само на вътрешен пазар на други блага в Европа. Липсва фундаментално оценяване на самото евро, затова то няма адекватен икономически извор. Няма пазар за еврото, никой човек не решава свободно дали да ползва тази или друга валута в рамките на Еврозоната. Това прави евровите суми произволни от икономическа гледна точка. По тази причина, според концепцията на Ротбард, се превръща в класически извор на изчислителен хаос. Еврото се ползва за пазарни транзакции, но не се създава и разпространява пазарно.
Икономическата стойност на парите
“Mises’s concept of the marginal utility of money always refers to the utility of holding money. Mises’s point in the regression theorem is a different one, namely, that the marginal utility-to-hold is itself based on the prior fact that money can be exchanged for goods, that is, on the prior purchasing power of money in terms of goods. In short, money prices of goods, the purchasing power of money.“
Това обяснява концепцията, че икономическата стойност на парите (валутите) по необходимост се ражда ПРЕДИ създаването и използването на определената сума. Човек си представя какви РЕАЛНИ възможности има, преди да изхарчи дадена стойност. Размяната се случва след като благата, неин обект, са създадени. Затова във фундаменталната логика на икономическото изчисление стои изискването производството да предопределя сумите, с които се борави. Уви – евровите суми обръщат изчислителната логика с хастара наобратно, защото с тях ЕЦБ финансира държавен дълг. А после през изкуствено повишените цени в Европа се търси стимулация за икономически проекти, покриващи тези суми.
По-късно Ротбард продължава анализа си, стигайки до извода как чрез общ фиатен център се създава сериозен дом за калкулационен хаос. Според него липсата на реални богатство и потребителски оценки, външни за даден валутен разпределител, прави така, че сумите се генерират без референт от реалната икономическа ситуация. Всички трансакции стават вътрешни за системата – в нашия случай – Еврозоната. Изчисленията се откъсват от представата за икономическа ефективност. Дефицитите, дълговете и ценовите шокове в Европа изглежда са симптоми точно на калкулационен хаос, съчетан и с моментни политически истерии. Какво точно ще се случи?
Можем само да гадаем, но е хубаво, когато говорим за Еврозоната, да описваме природата на процесите в рамките й. Защото да описваш е обективният подход. Към момента, от политици и анализатори получаваме предимно мантри и предписания. А те пораждат допълнителни съмнения в икономическата състоятелност на валутния съюз.
